Лупусът, или системен лупус еритематозус (SLE), е най-сериозната ревматологична автоимунна болест. В седмицата за информираност за ревматологичните заболявания (8-16 май) 10 май е посветен на лупуса, неслучайно наричан "великият имитатор" поради разнообразната си симптоматична изява, наподобяваща много различни заболявания - от кожни, до сърдечносъдови, бъбречни, та дори и грип. Тази характеристика на болестта прави диагностиката трудна, а терапиите все още са с относителен характер.

Макар и да се среща рядко, лупусът не е рядка болест. В България засегнатите са близо 4000 души от всичките 5 милиона по света, но тревожна тенденция показва нарастване на случаите в Европа. Специалистите смятат, че провокатор за болестта са фактори на околната среда, като слънцето и хормонален дисбаланс, но на фона на генетичните фактори не е изключено и медикаментозно индуциран лупус.

Какво знае медицината за болестта системен лупус?

Като всяко автоимунно заболяване, грешки от неизвестен произход карат имунната система да атакува клетки на собствения организъм чрез изработени антитела, които вместо да неутрализират патогени или зловредни молекули, влезли през лигавицата на червата в кръвта, унищожават собствени структури. Болните от лупус обикновено изобилстват от различни антитела, които и обясняват различната симптоматична проява на заболяването, ефектът обаче който е колагеноза - анормално образуване на колаген в съединителната тъкан на различни органи, водещи до системно възпаление с хроничен характер. Това прави заболяването трудно за диагностициране поради твърде индивидуалния характер, който проявява при различните болни.

И все пак, лупусът бива няколко основни вида:

- Системен лупус еритематозус, който представлява най-голям дял от тази патология. От нея страдат повече жени, отколкото мъже, в съотношение 9:1 и се отключва предимно във възрастта между 15 и 44- годишна възраст, но в последните години се проявява и при деца и възрастни. По името му "системен" се разбира, че той засяга много органи и системи, които манифестира чрез многообразие от симптоми -мускулни болки, температурни и грипоподобни състояния, кожни прояви, ставно възпаление, нефрит, цереброваскулит, който засяга мозъчните съдове или изменения в кръвната картина, анемия и др. Характерен е също пеперудообразният обрив по бузите на лицето, симетрично разположен от двете страни на носа.

Тъй като лупусът може да изглежда и като грип, бъбречна или сърдечна недостатъчност, това е и причината личните лекари да не успяват да се ориентират в разнообразието от симптоми и да насочат бързо хората към ревматолог. "Диагнозата се бави средно със 6 години след появата на първите симптоми". Това обяснява председателят на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ) Боряна Ботева.

- Друга форма на болестта лупус е дискоиден лупус. Експресията на болестта е предимно по кожата и скалпа и се изразява в обрив, който не се повлиява от стандартните терапии. 15-20% от пациентите с тази форма на лупус прогресират до системен лупус еритематозус.

- подострият кожен лупус е свързан с кожни лезии по отделни места по кожата, които са изложени на слънчева светлина

- лекарствено индуцираният лупус е форма, която може да бъде причинена от някои лекарства против гърчове, високо кръвно налягане и щитовидна жлеза, както и антибиотик, използван за лечение и профилактика на туберкулоза. Симптомите обикновено се появяват след прием на лекарството в продължение на няколко месеца и обикновено отшумяват след спиране на лекарството. Тази форма на лупус не изисква специфична терапия, защото се самоограничава след спиране или смяна на терапията.

Лекува ли се лупус?

Пълното излекуване на лупус засега е невъзможно, но заболяването може да се контролира. Пациентите се повлияват доста добере, особено когато терапията е започнала в ранните стадии на заболяването. За лечение се избират медикаменти според тежестта на заболяването и засегнатите органи. Цялостната терапия често пъти изисква усилията на мултидисциплинарен екип от специалисти - ревматолог, клиничен имунолог, нефролог, кардиолог, хематолог, дерматолог, невролог, ендокринолог и др.

Хората с това заболяване трябва да осъзнаят необходимостта от постоянна комуникация с лекуващия ревматолог. Това ще позволи стриктно наблюдение на симптомите, на ефекта от лечението и на нежеланите странични ефекти от използваните медикаменти.

"Проблем е, че част от основните медикаменти за лечение на лупус не са създадени конкретно за това заболяване, в листовките им лупусът не е описан и се прилагат off-label. По правилата на Здравната каса лекарство с off-label употреба не се реимбурсират. Най-новите медикаменти - биологичните терапии, се покриват от Здравната каса, но не всички пациенти са подходящи за нея," допълва още г-жа Ботева. 

Как да повлияем лупус с немедикаментозни средства?

Огромна роля в лечението на лупус играят нелекарствените методи. Пациентите трябва да бъдат активни физически, освен по време на обостряне на заболяването; да спазват режим на движение и почивка; да имат качествен и достатъчно продължителен сън; да се хранят здравословно; да избягват емоционалния стрес. Важно е също да избягват директното излагане на слънце, като ползват слънцезащитни кремове с висок фактор, слънчеви очила, шапки и други средства за UV-защита.