07:15 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

"Лабораторният резултат не е диагноза!" Кога да посетим хематолог?

Разговор с продължение

Снимка: iStock by Getty

"Лабораторният резултат не е диагноза!" Кога да посетим хематолог?

Разговор с продължение

07:33 | 16 февруари 2024 | Автор : Анелия Николова 1 6687 Снимка: iStock by Getty

В продължение на разговора ми с хематолога от Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания д-р Наум Симоноски, обсъждаме темата за клиничните лабораторни резултати и кога стойностите им изискват посещение при специалист. Трябва ли приемаме хранителни добавки - витамини и минерали и защо приемът на витамин Д3 е почти задължителен за всеки един? Има ли отношение предстоящата пролет и хроничната умора с дефицита на желязо и как най-лесно можем да си го набавим преди да сме усетили симптомите на железен дефицит?

Здравето ни

Д-р Симоноски, какво представлява Вашата специалност - клинична хематология?

Клиничната Хематология е специалност, която се занимава с изследване на причината, прогнозата, лечението и превенцията на заболявания, свързани с кръвта и кръвотворните органи.

В зависимост от възрастта и пола на пациента препоръчително е да се правят периодични кръвни изследвания (ПКК, на 6 месеца или веднъж годишно, а понякога и по-често) и на база получените резултати, ако са с изменения (повишение или понижени стойности на някои от показателите), е препоръчително, а в доста случаи и задължителна консултация с Хематолог

Какви са оплакванията, които подсказват, че имаме хематологичен проблем и трябва да ни прегледа специалист?

Оплакванията, свързани със заболяванията на кръвта и кръвотворните органи, могат да бъдат най-разнообразни. По-скоро смятам, че е разумно да изброя най-често срещаната симптоматика, но тя представлява и най-обща симптоматика, което не означава, че задължително има хематологичен проблем.

Както не веднъж е ставало въпрос, един от основните признаци е лесната уморяемост при минимални физически усилия, която се свързва с понижени нива на хемоглобин (анемия). За да може да се установи, че причината за това състояние е анемията, необходимо е провеждане на кръвна картина.

При появата на подутина в някой от регионите с лимфни възли (шийно, под мишниците, ингвинално или в друг регион), необходимо е много точно да се прецени, дали тази подутина е от малигнен (злокачествен) или бенигнен (доброкочествен) характер или може просто да се дължи на одраскване от домашен любимец, например, или някое локално възпаление.

Появата на хематоми (кръвонасядания) от несилен натиск на някаква част от тялото, също е един от признаците за необходимост от провеждане на кръвни изследвания.

Това представлява само една много малка част от оплакванията, които често се срещат, но също така и показател, че е необходимо да се проведе консултация с Хематолог, който внимателно да прецени и диференцира проблема и по какъв начин трябва да се въздейства.

Винаги ли когато имаме промяна в кръвната картина трябва да търсим хематолог?

В човешкото тяло има много стриктни механизми за регулация и компенсация на определени състояния. В момента, в който има промяна на кръвната картина (повишени или понижени стойности), почти винаги има причина за това изменение, но не винаги се касае за някаква патология - може да става дума за затихващ процес от вирусна инфекция или просто да покаже тенденция.

Точно поради тази цел, препоръчително е, а в някои случаи и задължително, да се потърси Хематолог.

Всеки лимфен възел ли индикира проблем. Ако открием такъв какво е нужно да направим?

При появата на подутина в някой от регионите с лимфни възли, които преди малко споменах, трябва много точно да се прецени характера на тази подутина. Необходимо е много внимателно да се установи каква е големината, формата, болезнеността на лимфния възел и някои други параметри.

Моята препоръка е, при поява на увеличен лимфен възел с тенденция за нарастване, да се проведе консултация с Хематолог.

В хематологията има и доста редки болести. Срещате ли ги често в рутинната си практика?

Клиничната Хематология представлява Клинична специалност, която се занимава с лечение на заболявания, които засягат производството на кръв и нейните компоненти, като кръвни клетки, хемоглобин, кръвни протеини, костен мозък, тромбоцити, кръвоносни съдове, далак и механизма на коагулация, но между тях има и доста рядко срещани заболявания, които представляват по малко от 1% от всички Хематологични заболявания.

За да може да бъда максимално точен, да, в ежедневната си практика се срещам с изключително редки заболявания, някои от които протичат остро, други-хронично. Все пак ние сме национален център и обхващаме доста често най-тежката и рядка патология в страната.

Специалността ви е рядка и пациентите, особено в отдалечените населени места, нямат достъп до такива специалисти, а им се налага понякога често да проверяват определени показатели.

Да, Клиничната Хематология е доста рядко срещана специалност, може би поради естеството на работа, както и натовареността в същата.

В провинцията колегите Хематолози се срещат по-рядко, но в областните и по- големите градове има страхотни колеги с доста висока компетенция. За съжаление, на хората от по-малките градове се налага да пътуват до техните кабинети, но това е не само у нас. Това е тясна специалност и никъде няма нужния капацитет, за да се обхване всяко населено място. В голяма част от Европа има специализирани центрове, както е и Националната Специализирана Болница за Активно Лечение (СБАЛХЗ), които, също като нас, диагностицират и лекуват най-тежката патология в Хематологията.

За проследяване на резултати при изявена клинична картина е разбираемо, но нужно ли е да правим изследвания за стойностите на витамините и за кои витамини?

В зависимост от възрастта и пола, препоръчително е да се правят профилактични изследвания, които освен кръвната картина, да включват и допълнителни показатели. Един от тях трябва да бъде серумното ниво на витамини и минерали. По-задълбочени изследвания относно конкретните серумни нива на витамини и минералите се препоръчва да бъдат направени целенасочено при проявени оплаквания от страна на пациента. Не е необходимо постоянно да се прави анализ на голяма част от тези изследвания. И в крайна сметка, получавайки един резултат от лабораторията, този показател не е диагноза и най-вероятно има причина за конкретната стойност и това състояние трябва да бъде интерпретирано от съответния колега-лекар.

Примерно, при оплаквания от лесна уморяемост, след направена кръвна картина и установяване на анемия, необходимо е след консултация с Хематолог да се стартира с най-често срещаните дефицити, а именно желязо, Вит В12 и фолиева киселина.

Много хора приемат минерали и витамини, без да са назначени от лекар. Крие ли риск тези приеми?

Хранителните добавки (всички витамини и минерали са под формата на хранителни добавки, с регламентирано законодателство за тях) са свободно достъпни в аптеките, дрогериите, някой от по-големите магазини, а напоследък и по бензиностанциите. Всеки може да си ги закупи без лекарско назначение. Аз лично препоръчвам приема на витамини и минерали, тъй като натовареното ежедневие, стресът, нередовното хранене, нередовният и непълноценен сън водят до повишени нужди на тялото от витамини и минерали, и тяхното изчерпване трябва да бъде компенсирано.

Основното, на което трябва да се обърне внимание обаче е, че не трябва по никакъв начин да се допуска превишаване на максималната препоръчителна доза. Хипервитаминозата има странични ефекти, които могат да се проявят както в лека, така и в доста тежка форма, съпроводени с много усложнения

Кога трябва да се приема Витамин D и през зимата задължително ли е да изследваме стойността му? Има ли връзка с имунитета?

Витамин D представлява мастноразтворим витамини. Основният му естествен източник е синтезът в долните слоеве на кожата чрез фотохимична реакция на UVB светлина, т.е от излагане на слънце

Чрез хранителен режим с добавянето на някои храни, като тлъсти риби, които естествено съдържат значителни количества витамин D, може да се набави част от необходимото количество. Диетичните препоръки обикновено предполагат, че цялото количество витамин D на човек се приема през устата, тъй като излагането на слънце сред населението е променливо и препоръките относно безопасното количеството излагане на слънце са несигурни с оглед на риска от заболявания на кожата.

Витамин D участва в доста процеси в човешкото тяло. Дефицитът му води до намалена абсорбция на калций, магнезий и фосфор. В резултат от това, продължителният дефицит на витамин D има отрицателен ефект върху костната минерализация.

Също така, трябва да се отбележи ролята му върху активиране на вродената имунна система с антибактериални, антивирусни и противовъзпалителни ефекти.

Доказано е че по-ниските нива на цинк, селен, желязо, мед, фолиева киселина и витамини A, B6, C, D и E могат да променят имунните реакции.

Добавянето на витамин D в ниски дози (400 до 1000 IU/ден) може леко да намали общия риск от остри инфекции на дихателните пътища.

Тъй като споменахте, че анемията е сред най-честите диагнози във вашата специалност, какви са изразените симптоми при желязодефицитната анемия? Колко време е нужно, за да се балансира и помагат ли препаратите?

Желязодефицитната анемия възниква, когато приемът на желязо и депата на желязо в тялото не са достатъчни, за да се поддържа нормалното кръвотворене на червени кръвни клетки. Недостатъчният внос на желязо с храната води най-често до желязодефицитна анемия - при над 90%. Организмът може за известно време да компенсира този дефицит, но когато депата с желязо се изчерпат, вече няма ефективна еритропоеза (кръвотворене на червени кръвни клетки) и се проявяват симптомите.

При всички възрастови групи анемията се характеризира с еднакви симптоми. Преди всичко това са отпадналост и лесна уморяемост при минимални физически усилия. Ако човек с нормални стойности на хемоглобина изкачва десет стъпала без усилие, то за човек с нисък хемоглобин преодоляването на тези стъпала ще бъде истинско предизвикателство - ще се задъхва, ще получава сърцебиене. Тези състояния водят до загуби на работа и мотивация, тъй като такива пациенти нямат сила, съответно взимат болнични, отсъстват от работа, не може да върши нормалните си ежедневни дейности. Майките на малки деца например си обясняват умората с грижата по децата, но реално проблемът може да е хематологичен -анемия.

Лечението на желязодефицитната анемия зависи от нивото на изчерпване на запасите (депата) с желязо в тялото. Ако анемията е продължила по дълго време, означава, че ние чрез лечение ще възстановим много бързо хемоглобиновото ниво, но ако не се наситят депата, ефектът ще бъде краткотраен. Обикновено лечението на желязодефицитната анемия варира от 3-6 месеца. Но най важното - трябва да се установи причината за тази загуба на желязо.

Към настоящия момент има достъпни препарати, които могат да помогнат и да посрещант нуждите на пациентите с тези оплаквания. Редовният им прием води до бързо възстановяване на хемоглобиновите нива, както и много бързо възстановяване качеството на живот на пациентите.