Крие ли ендемичен риск отказът на родители да ваксинират новородени срещу хепатит Б

При 2/3 от заразените болестта протича безсимптомно. Всеки десети болен хронифицира

18:32 | 20 ноември 2023 | Автор : Анелия Николова 10 940 Снимка: iStock by Getty

Недиагностициран и нелекуван хроничният хепатит В може да доведе до чернодробна цироза и в последствие до хепатоцелуларен карцином (рак на черния дроб), което е най сериозното усложнение на тази болест.

Здравето ни

Макар и все още високото ваксинално покритие за страната ни да поставя тази болест вън от ендемична опасност, увеличаващата се тенденция да се пренебрегва имунизационния календар, наедно със социалната разкрепостеност в сексуалното общуване между еднополови мъжки двойки, поставя темата за хепатит Б в актуалните дискусии на научни форуми.

Сам по себе си вирусът на хепатит Б не предизвиква директно увреждане на черния дроб, а защитната реакция на имунната система, атакувайки вируса, унищожава и чернодробните клетки, в които се е заселил. Инкубационният период след заразяване може да стигне и до 6 месеца, а при 2/3 от заразените не се проявяват симптоми. Това прави заболяването и пренасянето на вируса непредвидимо и потенциално тежко.

Симптоми при различните форми на хепатит Б

Неусложнена и симптоматична, болестта може да бъде излекувана за месец и половина, но дори в острата форма не всички заразени проявяват класическите симптоми, което ги прави скрити заразоносители. А те са: пожълтяване на кожата и склерите, обща отпадналост, тъмна урина, болки в ставите и крайниците, гадене, повръщане и диария. Една от най-тежките остри форми е флуминантния хепатит, при който тежката чернодробна увреда настъпва мълниеносно бързо и често чернодробната трансплантация е единствения лечебен изход.

При изявена симптоматика болният трябва да пази постелен режим за няколко месеца, докато се възстанови. Ако лабораторните резултати след този период са положителни за (HBsAg+), се счита, че инфекцията е преминала от остра, в хронична. Възможно е и безсимптомно протичане или с минимална клинична симптоматика, наподобяваща банална вирусна инфекция. След години такива пациенти се диагностицират вече в хронична форма на заболяването.

Хроничен хепатит имат 90% новородените, заразени по време на бременността от техните майки, като техния брой спада до 50% на около 4-годишна възраст. Когато вирусът персистира повече от 6 месеца, заболяването също става хронично и не е нужно пациентът да е преминал през остър стадий. Хроничните форми не винаги имат изразена симптоматика и пациентът може да се чувства абсолютно здрав, да води нормален начин на живот, а вирусът в това време да уврежда черния му дроб. До най-тежката му форма на увреда при различните пациенти са нужни от 5 до 25 години и тя обхваща 25% от хронично болните. Както при всички други болести, и при тази има индивидуален фактор. Затова, ако пациентът попада в рискова група, трябва целенасочено да се изследва.

Рискови групи

Хепатит Б се разпространява лесно, вирусът е 100 пъти по заразен от вируса на ХИВ. Определени групи от населението са изложени на по-висок риск от заразяване с хепатит В:

- Хора, които често сменят сексуалния си партньор;

- Хомосексуални мъже;

- Наркозависими;

- болни на които често се налага преливане на кръв или кръвни продукти;

- бъбречно болни на хемодиализа;

- здравни работници - лаборанти, хирурзи, инфекционисти и др.

Заразяване с хепатит В не е възможно при:

- ръкостискане, прегръщане или целуване по бузите;

- използване на общи прибори за хранене;

- употреба на обществена тоалетна;

- обичайните битови контакти вкъщи или на работното място, и др.

Как става заразяването с хепатит Б?

Заразяването с хепатит Б може да стане по кръвен път, може да се предаде от майката на новороденото по време на бременността и по сексуален път.

Рискове за предаване на хепатитния вирус по кръвен път със заразена кръв може да има при стоматологични интервенции, кръвопреливане, използване на замърсени игли при инжектиране на наркотични вещества или татуировки, при акопунктура, операции, дори естестични процедури като маникюр и педикюр също крият риск. Използването на чужди ножчета за бръснене, дори и четки за зъби, може да бъде причина за заразяване.

Вирусът на хепатит В преминава през плацентата и може да предизвика различни аномалии у плода или да се роди бебе с вроден хепатит В. Това е един от най-честите механизми за разпространяване на инфекцията в ендемични райони, като югоизточна Азия и Южна Африка. Ако бременната майка е с повишен вирусен товар преди раждането, инфектиране на новороденото настъпва в почти 100% от случаите, ако не са поставени ваксини или имуноглобулини.

При сексуални контакти, без използване на предпазни средства, заразеният партньор може да предаде вируса на хепатит Б чрез телесните си течности. При вече настъпило заразяване в зависимост от способността на имунната система да се пребори с вируса, е възможно да се развие остър хепатит или той да протече незабелязано и да хронифицира.

Изследване и диагностика

За да се потвърди диагнозата е необходимо да се направят допълнителни лабораторни изследвания, които показват степента на увреждане на черния дроб. Функционалните чернодробни тестове са най- често използваните начини за установяване на чернодробно заболяване. При разрушаването на чернодробните клетки, субстанции от тях (чернодробни ензими) попадат в кръвта. Повишените чернодробни ензими в кръвта или на границата на нормата, са показател за настоящо увреждане на черния дроб, което може да е причинено от различни фактори. Този тип изследвания показват само, че черният дроб е увреден, но не и действителната причина за заболяването. Изследването на ензимите трябва да се извършва многократно и така, чрез проследяването им, да се установи тежестта на чернодробното увреждане. Поставянето на точната диагноза става като се докаже наличието на антитела, вирусни антигени и/или вирусна ДНК или РНК за конкретен вирус в кръвта.

У нас има скрити заразоносители, а средно 70 души месечно са диагностицирани.

За това, че в голямата си част заболяването протича безсимптомно, заразените много често не знаят, че са болни, не винаги обръщат внимание на промените в кръвните си показатели или се лекуват с хепатопротектори. Други, при които се установява наличието на вируса, но нямат симптоматика, отказват терапия. В хроничната си форма медикаментите за хепатит Б не елиминират вируса, а го "приспиват", като той остава в черния дроб на пациента и спира да го уврежда. Ако тези медикаменти се спрат, размножаването на вируса се възобновява.

Какъв е пътят на пациента до лечението?

Пациентите, при които се открие хроничен хепатит Б трябва да бъдат насочени към гастроентерологични клиники. Ако данните от кръвни и ехографски изследвания покажат чернодробна цироза или чернодробен рак, без значение от нивото на вирусна репликация, този пациент трябва да започне веднага лечение. Ако пациентът няма цироза и има ниско ниво на вирусна репликация с нормални стойности на чернодробните ензими, се изчаква, като се проследи състоянието, защото организмът може и сам да се справи с вирусната инфекция. Ако нивото на вирусното размножение е по голямо, но отново няма данни за чернодробна цироза, пациентът трябва да започне лечение.

Превенция и профилактика на вирусен хепатит Б

Ваксинацията и избягването на рисковите фактори са най-надеждните начини на защита срещу вируса. Ваксината срещу хепатит Б е включена в имунизационния календар за бебета и възрастни, а кръвните тестове са заложени в задължителните изследвания при проследяване на бременността.

ИЗБРАНО