Изследване на БАН: Обръща се тенденцията по отношение на Covid мерките

Заради коронавируса най-тревожни са работещите от дома си, живеещите в малки населени места и боледуващите от него

12:43 | 23 ноември 2020 | Редактор : Лилия Чалева 145 15673 Снимка: БТА

Департаментът "Психология" в Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките /ИИНЧ-БАН/ реализира третата вълна от изследването, посветено на реакциите на стреса и на начините за справяне с него в условията на разпространяваща се инфекция от коронавирус в България. Настоящото изследване е направено онлайн с 673 изследвани лица, като въпросникът е разпространяван чрез социалните мрежи и сайтове в интернет, съобщиха за БТА от института.

Коронавирус пандемия

Данните, които се представят от проф. Антоанета Христова, показват, че 6 процента от хората от извадката вече са прекарали болестта, 5 процента - в момента боледуват, а 89 процента от анкетираните казват, че не са преболедували COVID-19.

Рязко се увеличава осъзнатата преценка за завишен риск от заразяване, като 60 процента считат, че рискът е почти без възможност от избягване. Това оказва влияние върху спазването на мерките. Няма промяна в спазването им, сравнено между трите вълни на изследването, направени от ИИНЧ-БАН през март, май и ноември 2020 г.

Сред участниците сега има дълбоко разделение по отношение на доверието в информацията за пандемията. Това само по себе си прави управлението на кризата много сложно. Аудиторията на изследването е почти по равно разпределена в двете посоки на скалата. Натрупвания има в полюсните мнения и в средата, който индикатор води до затруднение в преценката за управлението на кризата.

В най-голяма степен се наблюдава обръщане на тенденцията по отношение на оценката на мерките, които се предприемат от държавата за борба с разпространението на коронавируса, където от силно одобрение през март, когато 84 на сто подкрепят мерките на правителството, се достига до 35 на сто оценка в положителната част на скалата сега.

Тревожността се връща в старите нива от началото на март 2020 г., когато средната стойност е 5,4 /по скала от 1 до 10/, сравнено с настоящите данни 5,55. Профилът на изследваните лица, които преживяват висока степен на тревожност, е на хора, които работят от дома си, на такива, които живеят в малки населени места, и на участници в изследването, които боледуват от COVID-19 към момента на провеждането му.

Интересен е резултатът, отнасящ се до използването на технически средства за комуникация, където продължават да се отчитат силни бариери и отричането на помощните средства за поддържане на адекватен социален контакт.

Изследването не показва промяна на нивата на песимистични нагласи. Силно се скъсява разликата в отчитаните страхове спрямо COVID-19, като болест и икономическите последствия от кризата. Намалява страхът от финансови проблеми, вероятно свързано с предприетите мерки от правителството и се увеличава страхът от COVID пандемията, поради несигурността от ефективната работа на здравната система. Най-често използваните стратегии за справяне със стреса не се променят от предишните вълни на изследване, а именно - наивен оптимизъм, поведенчески копинг /поведение/ и емоционален копинг. След тях, като стратегии за преодоляване на стреса от коронавируса, са посочени категориалното мислене, езотеричното мислене и личното суеверно мислене.

Поради неопределеността на продължителността на здравната криза данните подсказват необходимост от промяна на комуникацията в щадяща посока спрямо нарастващия брой хора, които са включили максималния си психичен капацитет за справяне със стреса в кризисната ситуация, се обобщава в изследването.

ИЗБРАНО