Председател на УС на "Интернет общество - България" коментира пред БТА как да се справим с потока от фалшиви новини, който ни залива. Той отбелязва, че Международната федерация на библиотекарските асоциации и институции (МФБАИ) е създала таблица, която улеснява хората за установяване на фалшивите новини.

Според МФБАИ има поне осем начина да се провери една информация:

Кой е източникът - провери кой е сайтът, кой е собственикът му и т.н.

Прочети повече от заглавието - често заглавието е сензационно, но информацията в статията не отговаря на него.

Провери кой е авторът - потърси дали е действителен автор или измислен.

Източници - провери какви източници са цитирани в самата статия, дали те самите заслужават доверие.

Провери датата на публикацията - често стари новини се рециклират и пускат като нови, дори и вече да не са актуални.

Шега ли е - възможно е публикуваната информация да е сатира, добре е да се провери авторът.

Проверка за обективност - дали това, което знаете по дадена тема не влияе върху преценката ви за него.

Попитай експертите - потърсете някой експерт по темата, за да ви каже дали информацията е вярна или не, отбелязва експертът.

Вени Марковски посочва, че най-лесно е да се започне с отсяване на източниците.

Кога трябва да се маркират източници като съмнителни, недостоверни или нечестни с аудиторията си?

Не е толкова трудно да се отговори на този въпрос: Ако читателят е статия в някое онлайн издание, в която се съдържа очевидно невярна информация, но на сайта статията продължава да стои без в нея да има публикувано уточнение, че еди-коя-си част от статията е била невярна или неточна, че редакцията съжалява за това и че виновният автор е наказан, то би следвало да се отнася към такова издание като съмнително. Читателите не бива да се доверяват на такива издания, а и следва да ги наричат издания в кавички, за да може техните приятели да знаят, че става дума за съмнителни източници на информация, а може би и на фалшиви новини, посочва Марковски.

Съответствие на заглавието с информацията в самата статия

Типичен пример: сензационни заглавия, например за увеличаване на пенсиите. В статията обаче се съобщава, че някаква парламентарна комисия е разгледала проект на закон, който евентуално някога би бил приет, но не се съобщава, че това е само проект, че се приема в края на мандата на НС и няма да има никакво време този проект да стане закон, нито пък има приложена справка за това откъде ще дойдат допълнителните средства. Всеки може да потърси в Интернет по ключови думи "вдигат", "пенсиите" "парламентарна комисия" (без кавичките) и да се убеди, че такива заглавия се срещат от десетилетия и не са монопол само на един вестник.

Има ли начин да се разбере кой е авторът и какви интереси преследва?

В някои случаи този начин за разпознаване на фалшивите новини е сравнително лесен - ако авторът е утвърден журналист, който е публикувал нееднократно сериозни материали, то е малко вероятно той/тя да заблуждава аудиторията си. Много е важно да се различава личното мнение от информационната статия. Има известни журналисти, които отдавна не пишат информационни материали, а публикуват лични мнения. За масовия читател, слушател или зрител, може да е без значение, но авторите, които спазват правилата на журналистическата етика, не биха смесили лично мнение с отразяване на фактите, казва Марковски.

Какво означава проверка на източниците и трябва ли читателят да се занимава с такава проверка?

Обикновено не е необходимо, особено ако човек вече има съмнение, защото източникът не е надежден, заглавието е сензационно или авторът е неизвестен. Проверката на датата е нещо елементарно, но въпреки че е задължение на всяка медия и читател, много често се случва стари сензации да се появят като нови. Много често аудиторията приема новините през своите познания по дадена тема. Старо правило в Интернет е, че не се спори с хора с вече оформено мнение - независимо от фактите и аргументите, които се използват, те няма да си променят мнението. Мнението е над всякакви факти, следователно една статия, която не отговаря на предубеденото и субективно мнение, отхвърлящо историческите факти, е в състояние да оцени една новина като фалшива, коментира експертът.

Ако все още се чудите дали новината е фалшива или не, винаги можете да потърсите мнението на експерти по темата. Единственият проблем в случая е, че у нас много често експертите се изкушават да нарушат някой от начините за определяне истинността на една или друга новина - обикновено това се случва заради субективната им оценка. Все пак, по определени теми има хора, които са се доказали като експерти и оценката им може да бъде приемана като меродавна, отбелязва Марковски.

Има ли смисъл да се борим с фалшивите новини?

Всеки, който подминава фалшивите новини, рано или късно ще стане тяхна жертва. Ако читателите видят фалшива новина, те трябва да я коментират именно като такава. Достатъчно е да установят, че е фалшива, използвайки който и да е от посочените по-горе начини, за да се чувстват задължени да реагират.

Мълчанието пред фалшивите новини води до тяхното безпрепятствено разпространение и до възможността още повече хора да им повярват, казва експертът.

Понякога пък фалшивата новина се разпространява от известни лица - политици, общественици и тогава дори експертите се чудят дали да се обаждат и да си причинят някакви проблеми, коментира Марковски.

Смисъл да се борим с фалшивите новини има - и той е голям

Смисълът е в това, че добре информираното общество е по-трудно за манипулиране, не се подвежда лесно и защитава правата си, включително и правото си на достъп до информация за действията на властта. Обратното - общество, което дава вяра на фалшивите новини, може да се излъже да повярва и на лъжите на управляващите, не се отнася критично към тях и в резултат основните му конституционни права ще бъдат нарушени, посочва експертът.

Смисълът е и в това, че независимите медии и агенции са сред основните стълбове на правовата и демократична държава. Без тях положението на държавата в световните класации по свобода на словото и независимост на медиите ще става все по-плачевно.

За щастие, в България все още има независими медии и агенции (сред които и БТА), откъдето можем да черпим информация за действително случващото се, а не за евентуалното. За истината, а не за злоумишлената партенка, казва Марковски.