Имен ден днес празнуват Александър, Александра, Сашо, Сашка, Цанко (името „Александър" е от старогръцки произход и означава „защитник на мъжете").

Поздрави ги с картичка >>>

Княз Александър Невски е роден през 1220 година и е живял по времето, когато руските земи били под татарско владичество.

Св. Александър бил княз на Новгородската област. По време на неговото управление шведският крал с многобройна войска се отправил на поход срещу Новгород. Княз Александър поел защитата на града си, като възложил всичките си надежди за победа на Бога. Двете армии се срещнали при река Нева. Новгородският княз с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наречен Невски.

По-късно Св. Александър бил утвърден от татарския хан за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски. Тогава той станал единствен защитник на православната вяра и народа против татарите. Но князът действал не с меч, а с мъдрост и търпение.

Св. Александър Невски починал на 14 ноември 1263 година на 44-годишна възраст. Бил погребан в съборната църква в манастира "Рождество Богородично", близо до гр. Владимир. На гроба му ставали множество чудеса.

Св. Александър управлявал десет години и за това време направил много добри дела за вярата, църквата и народа.
В Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София е изложена богато украсена ракла с частицата от мощите на светеца.

Празник на катедралния храм "Ал. Невски"

Празникът се чества в Деня на Свети благоверни княз Александър Невски, който е патрон на църквата. Най-голямата източноправославна катедрала на Балканския полуостров, която събира около 5 хил. души, е построена по идея на Петко Каравелов. Първият камък е положен на 19 февруари 1882 г., строежът завършва през 1912 г.

Храм-паметникът е издигнат в чест на падналите за освобождението на България от турско робство. Посветен е на руския национален герой и светец Александър Невски, княз на Новгород, живял през 13 век.

През март 2001 г. руската православна църква дарява частица от Светите мощи на покровителя на храма.

Стенописите, мозаечните пана и икони са изпълнени от най-известните за времето си 13 руски и 11 български художници. Има 12 камбани като най-голямата е и най-висока на Балканите - 52 метра.

Храмът е осветен с тържествен ритуал продължил от 12 до 14 септември 1924 г. През 1951 г. е обявен за Патриаршеска катедрала.