Хипертонията в детска възраст отдавна не е изолиран вторичен феномен на вродена органова увреда. Епидемията от затлъстяване, която се наблюдава в последните десетилетия сред развитите страни бележи ръст на първичната хипертония при подрастващите. Проблемът е, че в голямата си част тя протича без симптоми и по този начин убягва от полезрението на здравните специалисти.

Повечето държави осъзнават значението на ранното откриване и лечение на хипертонията в детската възраст като по този начин правят профилактика на сърдечносъдовите заболявания през целия живот. България е една от страните - пионери в проучванията за хипертонията в детска възраст още от 70-те години, което още тогава показва тревожни данни - 5% от децата в страната са с повишено артериално налягане. Днес този процент е завишен, но за разлика от годините тогава, днес няма централизирана скринингова програма, която ефективно да следи и терапевтира младите пациенти.

Съществуват и реални данни за пряка връзка между измерените високи стойности на артериалното налягане в детска възраст и увредата на таргентни органи в бъдеще. Епидемиологични проучвания показват при нелекувани млади пациенти повишена съдова ригидност, увеличаване дебелината на съдовете, повишена мускулна маса на лявата камера на сърцето.

Повишената левокамерна мускулна маса е сочена за една от сериозните причини за по-ниски резултати на когнитивни тестове при хипертонични деца в американско проучване от 2003г. Връзката, която се прави, е с намалената реактивност на мозъчните съдове, което сърдечната патология предизвиква.

Само затлъстяването ли е рисков фактор при децата?

Трябва да се вземе предвид, че не само индексът на телесна маса и метаболитните нарушения могат да предизвикат покачване на артериалното налягане. В зависимост от причините, хипертонията може да бъде първична, когато няма установима причина и вторична - с подлежаща причина.

Първичната хипертония е по-често срещаната и обикновено е съчетана с фамилна обремененост. Децата на хипертоници трябва по-често да се мониторират. Наднорменото тегло и повишената консумация на сол са също сред рисковите фактори за първична хипертония, както и различни нарушения на съня като сънна апнея и др. Обикновено първичната хипертония е индивидуална реакция на стимулите, предизвикващи незначително и кратковременно повишаване на налягането и при възрастните: физическо натоварване или емоционална възбуда. Такива високи стойности не се терапевтират, но се проследяват.

Вторичната хипертония трябва да се има предвид в по-ранна възраст, когато децата са с клинични данни за системни заболявания, като проблеми в отделителната система (малформативни уропатии, бъбречни паренхимни или съдови аномалии), вродени сърдечни малформации, бронхопулмонална дисплазия, ендокринни заболявания (тиреотоксикоза, диабет, хиперкортицизъм), заболявания на централната нервна система, тумори и др. Вторичната хипертония се терапевтира обикновено с лечение на основното заболяване, както и с хипертензивни медикаменти.

Как се мери кръвно на дете?

Тъй като ръцете на децата са по-малки, кръвното налягане трябва да се измерва с по-малък маншет, в противен случай измерените стойности ще бъдат по-ниски от реалните. Дължината на маншетът трябва да е между 80 и100% от разстоянието рамо-лакът, а ширината 40% от същата дължина. Това означава, че поне три различни маншети с различна дължина са необходими за измерване в цялата детска възраст.

Друго техническо предизвикателство е и обстановката, в която трябва да се проведе измерването: тя трябва да е спокойна, детето трябва да е в седнало положение, с крака, опрени на пода, след 5-минутна почивка и да не говори по време на процедурата. С електронен апарат (който не се поставя на китката!) се измерва три последователни пъти и се взима осреднената стойност.

Кои са нормалните стойности на артериално налягане при деца?

Нормалното артериално налягане варира в различните възрасти; зависи също от пола и от ръста. Двете цифрови стойности означават систолно и диастолно налягане, измерено в милиметри живак (mmHg) и показват налягането в артериите при съкращаване (систола) и отпускане (диастола) на сърцето.

Когато се измерят гранични стойности е хубаво изследването да се повтори няколко поредни дни, и ако стойностите се запазят високи или гранични, да се потърси консултация с детски кардиолог.

възраст минимално нормално максимално
1-5 месеца 75/50 90/60 100/75
1-5 години 80/55 95/65 110/79
6-13 години 90/60 105/70 115/80
14-18 години 105/73 117/77 120/81

Превенция на хипертонията в детска възраст

Физическата активност при подрастващите и хранителния режим са от особено значение не само за правилното функциониране на сърцето и поддържане на нормално телесно тегло, но и за правилното функциониране на жлезите с вътрешна секреция, които в период на засилен разтеж и хормонална динамика, са особено активни. 

Рафинираните храни, пърженото, захарта, газираното, прекомерната употреба на сол през чипсове, снаксове и др., честата консумация на бургери, пици, сандвичи и тестени закуски, са в основата на епидемията от затлъстяване сред подрастващите. Заседналия начин на живот, особено пред електронни устройства, има неврологично и психо-емоционално отражение, което в краткосрочен аспект се отразява с обостряне на нервната система, хиперчувствителност, превъзбуда, нарушения в съня и в концентрацията. Директно и индиректно тези прояви оказват влияние върху работата на сърцето и върху артериалното налягане. 

Тютюнопушенето сред подрастващите е друг рисков фактор, както и употребата на вещества и медикаменти с влияние върху централната нервна система. 

Стресът е фактор, който се отразява освен на нивата на артериално налягане, но и на ендокринната система. Голям процент от децата с артериална хипертония са подложени на повече стрес в ежедневието си, без да имат промяна в хранително-диетичния режим, особено онези, с наднормено тегло.

Нефармакологичните средства за превенция и терапия на прехипертония и хипертония първа степен много често са единствената необходима мярка, достатъчна, за да се справи с пробема детска хипертония.