Гонореята е една от най-старите известни полово предавани болести, чиято история се проследява хилядолетия назад. Описания на симптомите, които силно напомнят на гонорея, могат да бъдат намерени в древни медицински текстове от времето на хипократите в Древна Гърция. През вековете, гонореята е била широко разпространена във всички части на света, водейки до сериозни обществени и здравни проблеми. Това дава представа за нейното дълготрайно присъствие в човешката история и непрекъснатото търсене на ефективни методи за нейното лечение и контрол.

И днес гонореята е една от най-често срещаните сексуално предавани инфекции. Причинена от Neisseria gonorrhoeae, тази грам-отрицателна бактерия има значително въздействие върху общественото здраве, като може да доведе до сериозни усложнения, включително безплодие и повишен риск от предаване на HIV. Въпреки че традиционно се лекува с антибиотици, през последните години Neisseria gonorrhoeae бързо развива резистентност към различни класове антимикробни лекарства, което прави лечението все по-сложно и налага разработването на нови терапевтични подходи.

С днешна дата бактерията е развила устойчивост към почти всички антибиотици, използвани в миналото за лечението на гонорея, включително пеницилини, тетрациклини, макролиди и флуорохинолони (MDPI). В момента, третото поколение цефалоспорини е последната ефективна линия на лечение, въпреки, че наскоро е документирана резистентност дори към някои представители от групата. Това създава опасност от инфекции, които могат да станат практически нелечими. Например, щамове на бактерията с висока резистентност към най-често използваните при гонорея цефалоспорини са установени в различни страни, включително Япония, Франция и Обединеното кралство. Основната причина за тази резистентност е свързана с мутации в гените.

Паралелно с това се разработват и тестват в клинични проучвания нови антибиотици. Някои от тях показват обещаващи резултати поради действието си срещу щамове на Neisseria gonorrhoeae, резистентни вече към много от съществуващите антибиотици. Наскоро е проведено успешно клинично изпитване на ново лечение, насочено към "супер-гонорея" - щамове, които са резистентни на множество антибиотици. Това лечение е преминало изпитванията с обнадеждаващи резултати, което дава надежда за справяне с този сериозен здравен проблем в бъдеще.

Какво представлява болестта гонорея?

Гонореята е полово предавана инфекция, причинена от бактерията Neisseria gonorrhoeae, която засяга предимно лигавиците на гениталната област, ректума и гърлото. Тази бактерия се предава чрез сексуален контакт, включително вагинален, анален и орален секс. Инфекцията често протича без явни симптоми, особено при жените, което може да затрудни ранната й диагностика.

Бактерията Neisseria gonorrhoeae инфектира организма, като се прикрепя към лигавиците на гениталните органи, устната кухина или ректума. След като се прикрепи, тя прониква в клетките на лигавицата, където започва да се размножава, водейки до инфекция. Отговорът на организма на присъствието на бактерията включва активацията на имунната система, която се опитва да елиминира инфекцията чрез възпалителен отговор. Този възпалителен процес причинява типичните симптоми на гонорея, като болезнено уриниране, гнойни секрети и при жените болки в долната част на корема.

Въпреки че този имунен отговор е естествен механизъм за защита, в много случаи той не успява да изчисти инфекцията напълно без помощта на антибиотици. Ако инфекцията не бъде лекувана, бактериите могат да продължат да се размножават и разпространяват, което води до по-сериозни здравословни проблеми, включително възпаление на тазовите органи при жените (матка, фалопиеви тръби), което може да доведе до хронична болка и безплодие. Нелекуваната гонорея също увеличава риска от заразяване с ХИВ и други полово предавани болести поради увредените и възпалени лигавици, които са по-податливи на нови инфекции.

Къде се разпространява инфекцията и какви са най-честите симптоми при мъжете и жените?

Бактерията Neisseria gonorrhoeae, причиняваща гонорея, може да инфектира различни части на тялото, като симптомите варират в зависимост от засегнатата област. Гениталните инфекции и при двата пола са най-чести, но бактерията може също да причини инфекции на ректума, гърлото и очите.

При мъжете инфекцията обикновено засяга уретрата, което води до симптоми като болезнено уриниране и гнойно, понякога жълтеникаво или зеленикаво течение от пениса. Инфекцията може да прогресира и да причини болка или подуване в тестисите, ако достигне епидидима (тръбичката, която съхранява сперматозоидите).

Гонореята при жените често засяга шийката на матката, като причинява увеличено или необичайно вагинално течение, болезнено уриниране и болка в долната част на корема. Ако инфекцията се разпространи до маточните тръби, може да доведе до възпаление на тазовите органи, което увеличава риска от хронична тазова болка, безплодие и извънматочна бременност.

Ректални инфекции могат да се появят при и двата пола в резултат на анален секс или пряко заразяване от гениталната област. Симптомите включват дискомфорт, болка, сърбеж в ануса, кървене и гнойно течение. Не така стоят нещата при инфекциите на фаринкса. След орален секс и заразяване с гонорея възпалението често протича безсимптомно, но в някои случаи може да доведе до възпалено гърло и подуване на лимфните възли.

Тъй като бактерията, причиняваща гонорея се прикрепва към лигавиците, очите също могат да бъдат засегнати. Това най-често се среща при новородени, които са били изложени на бактерията в родовия канал по време на раждането, или при възрастни в резултат на пренасяне на инфекцията от друга част на тялото (автоинокулация). Това състояние може да причини зачервяване на очите, болка, чувствителност към светлина и гнойно течение.

Важно е да се отбележи, че нелекувана гонореята може да доведе до разпространение на инфекцията в кръвния поток, причинявайки сепсис, инфекциозен артрит и други тежки състояния.

Кои са регионите с най-висока концентрация на разпространение на гонорея?

Епидемиологично, гонореята е най-разпространена в региони, в които има ограничен достъп до здравеопазване и липса на адекватно образование за сексуалното здраве. Заедно със социално-икономическите фактори това допринася до високо разпространение на болестта. Такъв е примерът със Субсахарска Африка.

В азиатските страни, като Индия, Тайланд и др., гонореята остава значителен здравословен проблем, защото тези страни често са центрове за секс туризъм, което допринася за високото разпространение на инфекцията. Поради увеличената мобилност на населението и повишаването на стандарта на живот в страни от Източна Европа и Централна Азия, в която група се причислява и България, в последните години се наблюдава увеличение на случаите на гонорея, но най-застрашени остават определени рискови групи и затворени популации - сексуални труженици, хомосексуалисти, хора, които често сменят сексуалните си партньори или имат по няколко такива. В затворени популации като затвори също се наблюдава високо разпространение.

В крайна сметка разпространението на гонорея е повлияно от множество фактори, включително поведенчески, социално-икономически и културни.

Как се изследва бактерията Neisseria gonorrhoeae?

Диагностицирането на гонорея включва няколко метода за изследване и верификация, които помагат на лекарите да идентифицират присъствието на бактерията Neisseria gonorrhoeae. Първоначално се вземат проби от потенциално засегнатите области, включително гениталии, ректум, гърло или урина. Тези проби могат да бъдат анализирани чрез микроскопски изследвания, метод за отглеждане на култури (който помага за определяне на антибиотичната чувствителност на бактериите и разбира се, златният стандарт - нуклеиново-киселинни амплификационни тестове (NAAT), които откриват генетичния материал на бактерията дори при ниски концентрации

Макар и не често срещана, гонореята е сериозна инфекция, която трябва да се диагностицира рано и да се предприеме адекватно лечение. Преодоляването на предизвикателствата, свързани с растящата антибиотична резистентност, както и подобряването на стратегиите за превенция и образование са ключови за контролирането на разпространението на болестта. Редовните профилактични геникологични прегледи и откритият диалог между лекар и пациент са от решаващо значение, предвид това, че жените по-често нямат изявени симптоми на болестта. При мъжете предизвикателството е по-голямо, защото като цяло те имат склонност да пренебрегват симптомите си или да ги отдават на други, банални причини. При всички случаи нивото на образованост и здравната култура играят решаваща роля в това кой как менажира здравния си статус.