"Галъп": 2/3 от българите искат 3 март да остане национален празник
48% от българите харесват 3 март и 24 май, но самата промяна на националния празник не се подкрепя
Сериозна съпротива срещу предложението за промяна на националния празник, попътен вятър за съдебните промени и противопоставяне на идеите за намаляване на президентските прерогативи - тези хипотези очертаха социолозите от "Галъп интернешънъл болкан" на база данните от изследване, проведено между 3 и 11 август 2023 г. сред 807 души* (извадката е представителна за пълнолетното население на страната) по метода "лице в лице" с таблети.
Изводите са от августовското издание на редовната независима изследователска програма на социологическата агенция. От "Галъп" отбелязват, че на този етап данните носят по-скоро характера на хипотези, "защото видимо липсва детайлна дискусия и запознатост" с потенциална конституционна промяна, "а и се намираме в летния период, който не предполага високи нива на интерес към политиката".
На първо четене не се вижда сериозна степен на противоречие в масовото съзнание между 3 март и 24 май, а самата промяна на националния празник не среща почти никаква подкрепа. Въвеждащият, възможно най-общ, абстрактен и в същото време личен, въпрос кой от двата празника се харесва повече показва следната картина:
33% назовават 3 март, а 10,7% посочват 24 май. 48% са в "средната" опция от типа "харесвам ги еднакво", но има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.
Както може да се очаква, сред големите електорати известни вариации има сред тези на ДПС и "Демократична България", но в общи линии структурата на мненията не показва драматични разлики по електорати.
Последното се доказва и в директното питане от типа "оставяме или променяме датата и с коя друга". 69,3% приемат оставането на 3 март, а общо 14% се разпределят в различни други опции измежду официалните празници, свързани с националната история: 9,6% искат смяна с 24 май, 3% - с 6 септември, а 1,4% - с 22 септември. Останалите не могат да отговорят.
Социолозите от "Галъп" подчертават, че би било "добре по темата да се чуят различните мотиви и други изследователски институти да покажат своите трактовки по темата, включително извън летния сезон". Липсата на особено детайлна информация, промените в движение, както и очаквано ниското ниво на запознатост, особено в летния сезон, правят данните по-скоро експериментални, а и не позволяват особено конкретни формулировки на въпросите.
И все пак:
- 61,3% от участниците в допитването се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава индивидуална конституционна жалба, т.е. всеки български гражданин да може да се обръща към Конституционния съд;
- 49,7% не показват никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият съдебен съвет да се раздели на две - съдийски съвет и прокурорски съвет. 35,5% са на този етап "за", а 14,8% са "против";
- Идеята хора с двойно гражданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна критика: 65% не се съгласяват с такава перспектива, а 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят;
- 29% са "за" да се намалят правомощията на президентите у нас при съставянето на служебни правителства, но 44,3% са "против". Останалите не могат да формират мнение;
- Този обществен инстинкт се потвърждава и в отговора на въпроса за правомощията на президентите по отношение на съдебната власт: 38,5% са отрицателно настроени към идеята за тяхното намаляване, срещу 34,4% положително настроени, а останалите не могат да формират ясно мнение. По този показател ясни обществени позиции на практика липсват - личи объркване и по-скоро неохота;
- Явен е инстинктът по отношение на главните прокурори у нас: 56,2% приемат най-общо намаляване на правомощията им, а 17,4% са против това. Останалите се колебаят.
Относно обществените нагласи в настоящото изследване от "Галъп" посочват, че "вероятно текущата популярност на президента оказва влияние, а следва да се има предвид също, че темите, свързани със съдебната реформа, са налагани от години на фона и на бездруго ниски нива на доверие към съдебната система. Идеите за повече толериране на двойното гражданство в политическите институции явно също се натъкват на инстинктивна боязън".
Първата по-цялостна публикувана проверка на общественото мнение по отношение на предложения за промени в конституцията очаквано показва ниска запознатост с немалка част от обсъжданите идеи, допълват социолозите.
*Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.