Сериозна съпротива срещу предложението за промяна на националния празник, попътен вятър за съдебните промени и противопоставяне на идеите за намаляване на президентските прерогативи - тези хипотези очертаха социолозите от "Галъп интернешънъл болкан" на база данните от изследване, проведено между 3 и 11 август 2023 г. сред 807 души* (извадката е представителна за пълнолетното население на страната) по метода "лице в лице" с таблети.

Изводите са от августовското издание на редовната независима изследователска програма на социологическата агенция. От "Галъп" отбелязват, че на този етап данните носят по-скоро характера на хипотези, "защото видимо липсва детайлна дискусия и запознатост" с потенциална конституционна промяна, "а и се намираме в летния период, който не предполага високи нива на интерес към политиката".

На първо четене не се вижда сериозна степен на противоречие в масовото съзнание между 3 март и 24 май, а самата промяна на националния празник не среща почти никаква подкрепа. Въвеждащият, възможно най-общ, абстрактен и в същото време личен, въпрос кой от двата празника се харесва повече показва следната картина:

33% назовават 3 март, а 10,7% посочват 24 май. 48% са в "средната" опция от типа "харесвам ги еднакво", но има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.

„Галъп интернешънъл болкан“

„Галъп интернешънъл болкан“

Както може да се очаква, сред големите електорати известни вариации има сред тези на ДПС и "Демократична България", но в общи линии структурата на мненията не показва драматични разлики по електорати.

Последното се доказва и в директното питане от типа "оставяме или променяме датата и с коя друга". 69,3% приемат оставането на 3 март, а общо 14% се разпределят в различни други опции измежду официалните празници, свързани с националната история: 9,6% искат смяна с 24 май, 3% - с 6 септември, а 1,4% - с 22 септември. Останалите не могат да отговорят.

Социолозите от "Галъп" подчертават, че би било "добре по темата да се чуят различните мотиви и други изследователски институти да покажат своите трактовки по темата, включително извън летния сезон". Липсата на особено детайлна информация, промените в движение, както и очаквано ниското ниво на запознатост, особено в летния сезон, правят данните по-скоро експериментални, а и не позволяват особено конкретни формулировки на въпросите.

И все пак:

  • 61,3% от участниците в допитването се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава индивидуална конституционна жалба, т.е. всеки български гражданин да може да се обръща към Конституционния съд;
  • 49,7% не показват никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият съдебен съвет да се раздели на две - съдийски съвет и прокурорски съвет. 35,5% са на този етап "за", а 14,8% са "против";
  • Идеята хора с двойно гражданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна критика: 65% не се съгласяват с такава перспектива, а 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят;
  • 29% са "за" да се намалят правомощията на президентите у нас при съставянето на служебни правителства, но 44,3% са "против". Останалите не могат да формират мнение;
  • Този обществен инстинкт се потвърждава и в отговора на въпроса за правомощията на президентите по отношение на съдебната власт: 38,5% са отрицателно настроени към идеята за тяхното намаляване, срещу 34,4% положително настроени, а останалите не могат да формират ясно мнение. По този показател ясни обществени позиции на практика липсват - личи объркване и по-скоро неохота;
  • Явен е инстинктът по отношение на главните прокурори у нас: 56,2% приемат най-общо намаляване на правомощията им, а 17,4% са против това. Останалите се колебаят.

„Галъп интернешънъл болкан“

Относно обществените нагласи в настоящото изследване от "Галъп" посочват, че "вероятно текущата популярност на президента оказва влияние, а следва да се има предвид също, че темите, свързани със съдебната реформа, са налагани от години на фона и на бездруго ниски нива на доверие към съдебната система. Идеите за повече толериране на двойното гражданство в политическите институции явно също се натъкват на инстинктивна боязън".

Първата по-цялостна публикувана проверка на общественото мнение по отношение на предложения за промени в конституцията очаквано показва ниска запознатост с немалка част от обсъжданите идеи, допълват социолозите.

*Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.