В световния ден на психичното здраве е редно да се запитаме добре ли сме. Ако сме откровени и обективни и се огледаме около себе си, то отговорът е очевиден и без да го сверяваме с новинарските емисии.

Парадоксално, психичните проблеми не вървят в посока от частното към общото, а обратно. Една здрава нация обръща внимание на психично болните си индивиди и полага специализирани грижи. Проявява емпатия. Когато множеството в една държава страда от хроничен стрес, недоспиване, тревожност, страх и неудовлетвореност, емпатията се превръща в апатия. Огледайте се: по улиците, по тротоарите, в училищата, в социалните мрежи - живот на полусъединител. Най-малкото нанагорнище отпушва оглушителен рев и оставя след себе си мътна пушилка. Крясъци, псувни, ревове, викове, закани - повсеместна хистерия и една тиха, депресивна тълпа, която не надава глас, защото отдавна знае, че обратното на "проблем" не е "решение", а "действие". Решението е резултат.

Политически разпад, пандемия, енергийна криза, инфлация, разместваща геоикономически тектонични плочи война, поредна бежанска вълна, наводнения, пожари, катастрофи. Това са само малка част от големите събития, част от които следим дистанционно, но достатъчни, за да оформят психоклимат, с който не само, че не ни става по-добре, но запушва съвсем хоризонта ни. А сега и бавно настъпваща зима.

По време на тъмните есенно-зимни месеци, с намаляването на деня, много хора също помръкват. Състоянието, което е съпроводено с минорно настроение, депресивни епизоди, намалена енергия, раздразнителност и понижено желание за социални дейности, се нарича сезонно афективно разстройство. В социален план то се засилва, когато средата, в която живее индивидът, е наситена с директни и индиректни валидиращи състоянието му свидетелства. Или с други думи: ако всички се оплакват и всички са нервни, няма как човек да събере ресурс за оптимизъм.

И все пак, има ли симптоми сезонното афективно разстройство?

Ако с настъпването на пролетта имате усещане, че пред вас се вдига мрачна емоционална пелена и появата на първите кокичета ви изпълва с емоции на оптимизъм и приповдигнатост, а есенният килим от сухи листа ви навява тъга и със стиснати зъби изтрайвате студената зима, значи страдате от това състояние. В началото вероятно ще започнете да губите интерес към дейности, които в топлите месеци сте вършили без да се замисляте. Ще усетите липса на достатъчно енергия, която да ви поддържа заредени през целия ден, позитивните мисли ще отстъпят пред засилената тревожност и скоро могат да се появят катастрофални образи и представи, усещане за негативни предчувствия и чувство за безпомощност. Някои от най-често срещаните симптоми при работещи хора е маскирането на психологическия проблем и понижения емоционален тонус с протакане за отлагане на отговорностите, с намиране на оправдания заради намаления работен капацитет и емоционално хранене, което най-често води до покачване на телесно тегло. Сънливостта, тенденцията към самоизолация и отбягване на социални контакти са допълнителни щрихи към общата картина.

Сезонното афективно разстройство е диагноза. Тя трябва да се консултира с психолог или психиатър. Страдащите от нея не винаги могат да си помогнат сами, защото причината е извън тях. За основен "виновник" се сочи намаления приток на слънчева светлина, който се улавя от мозъка чрез променения цикъл светлина-мрак и води до промяна в химията му. Но коя точно химия обаче, учените все още не знаят. "Мозъчната мъгла" след боледуване от COVID-19 или казано по друг начин - нарушените когнитивни функции (памет, съсредоточаване, пъргавост на ума, чувство на обърканост) са допълнителни фактори, които засилват симптоматиката на сезонното афективно разстройство. Случаите на засилена тревожност и депресия след тежко боледуване са друг вид клинична картина, която изисква отделна професионална грижа, но с настъпването на сезона на вирусните инфекции и ограничаването в затворени пространства, общата тревожност от повтаряне на заболяването се покачва и лесно състоянието може да премине в сезонно афективно разстройство.

Друга група, която е податлива на сезонното състояние е групата на хора, страдащи от биполярно разстройство и депресия.

Как да преодолеем сезонното афективно разстройство?

Излагането на пряка слънчева светлина рано сутрин е доказан ефективен метод, подкрепен с резултати от множество проучвания. Дори събуждането при изгрев слънце и в ранните утринни часове кореспондира с циркадната сигнализация така, че повечето хора споделят за чувство на приповдигнатост, оптимизъм, ведрост и прилив на енергия. Температурата навън няма отношение към светлината. И в най-студения зимен ден може да е толкова светло, че мозъкът няма как да различи лятото от зимата по светлината.

Класическата медицина ползва антидепресанти. Но има и методи, които могат да се практикуват, без да нарушават ежедневието ни и да дадат резултат:

Снимка: iStock by Getty

· да се приемат задачи, които са с по-лека и разтеглена във времето изпълняемост. Късите срокове, трудността и напрежението, което това генерира, могат само да задълбочат проблема. Целта е да се постига резултат, който да носи удовлетвореност от свършената работа.

· Контактът с животни отнема от напрежението и разсейва тежките мисли. Важно е ако имате домашен любимец, от контакта с него да не са останали само грижите и задълженията.

· Създаването на рутина, практики, спазването на традиции и ритуали са друго нещо, което изважда фокуса от текущото състояние и го пренася към действия, които имат пряк резултат.

· Насърчаване на креативността, по възможност с неща, които носят промяна. Това може да е добавяне на нова интериорна декорация или мебел, а може да е посвещаване на хоби или друго занимание, което няма конкретна практическа стойност, но носи чувство на удовлетворение от процеса на практикуване.

· Физическата активност извън рутинните задължения създава усещане за специфична персонална грижа. Разходка заради разходката, а не за да се стигне до конкретно място, за да се свърши определена работа. Много често хората заменят градския транспорт с ходене пеша до работа и са изненадани, че постигнатият ефект има слабо отражение върху физическия тонус, но никакво върху психическия. И това е нормално. Нито една физическа работа, ако се прави по задължение, не носи чувство на приповдигнатост.

· Поради горната причина, включването в доброволчески труд или инициатива води повече позитиви на човека, който се ангажира, отколкото на този, на когото се помага. Ако дейността не е свързана с подпомагане на човек или група хора, а се касае за благоустройства в близката градска среда или природата, ефектите на удовлетвореност също остават дълготрайни, свързани с позитивната намеса в живота на другите.

· Информираността не значи непременно следене на всички новинарски емисии. Да сте наясно с глобалните катастрофи, националните бедствия и човешките драми по никакъв начин не обогатяват личния ви живот.

· И не на последно място - носете си новите дрехи! Обличайте се удобно и ползвайте любими дрехи. Доброто самочувствие и настроение много често идват от това как се възприемаме в огледалото.