България има неизползван научен потенциал и може да стане водеща дестинация в региона на Балканите и Европа за здравен и медицински туризъм чрез създаване на "Национален/или Балкански институт с високотехнологична клиника за имунотерапия, имунопрофилактика на рака и възстановяване на онкоболните след химиотерапия". Това заяви пред Dir.bg доц. Влади Манев - председател на здравна фондация "Контрол на придобитите имунни дефицити свързани с промени в околната среда".

Доц. Манев е българският учен, който преди 30 години прави революционно откритие в медицината. Открива нов стратегически подход в имунотерапия на рака - как да бъде освободен отделяният от раковите клетки протеин, който блокира Т-клетките на имунната система при прилагане на лечение на болни със злокачествени тумори (ин витро). Теорията му за лечението на рака се потвърждава с Нобеловата награда за медицина за 2018 г.,която бе присъдена на американеца Джеймс Алисън и японенеца Тасуку Хонджо.

Заради липсата на стратегическа държавна политика България пропусна този шанс да има нобелист в медицината, но българският учен бие днес отново камбаната за възможността страната ни да стане център за възстановяване на стотици хиляди онкоболни от Балканите в Европа. Ще пропуснем ли и този шанс, пита българският учен в призив-обръщение до президента, премиера, всички партии и българи и предлага четири три важни стъпки в битката с рака:

България да признае болестта "Рак" за най-тежкото социално значимо заболяване у нас.

Възстановяването на онкоболните след химиотерапия да бъде признато за стратегически държавен приоритет сега и в следващите 10-15 години.

Да се разкрие първия у нас, на Балканите и в Европа високотехнологична медицинска структура "Национален /ИЛИ Балкански/Институт за имунотерапия, имунопрофилактика и възстановяване на онкоболни след химиотерапия " при 100 % държавно участие.

Да се нулира субективизма при внедряване на признати патенти за клетъчна имунотерапия и имунопрофилактиката на рака".

Болестта "Рак" е най-тежкото социално значимо заболяване, категоричен е доц. Манев. У нас във всяко трето-четвърто семейство има болен от рак, казва той и данните, които той изнася, са повече от стряскащи.

"На първо място сме в Европа по броя на онкоболните, на първо място по смъртност от рак. Всяка година умират около 18000 онкоболни. Те участват в демографската катастрофа у нас.

На първо място сме в Европа и по покачване броя на заболелите от рак. За сравнение по статистически данни за 2014 г. за страните от Западна Европа болните от рак са се увеличили за една година с 442 на 100 хил. души от населението, докато у нас нарастват до 3 868 на 100 хил. души също през 2014 г.  У нас във всяко трето-четвърто семейство има болен от рак.

Ето няколко факти за страните членки на ЕС: Всяка година се разболяват нови 3 000 000 граждани на ЕС и 1,7 милиона всяка година умират от злокачествени заболявания. Всяка минута от три семейства 1/един/ близък умира от рак.

Специализирана комисия в Европейския парламент прави заключение, че ако не се постигне реално иновационно развитие в науката и практиката в терапията на тези най-тежки инвалидизиращи социални заболявания, то болните от рак в близките до 10 години ще станат толкова много, че ще се превръщат в икономически и политически фактор, който ще срива икономиките дори и на най-развитите държави.

У нас през последните 20 години броят на пациентите с онкологични заболявания се е увеличил 2,5 - 3 пъти. Тези данни в цифров израз показват, че болестта "РАК" участва като фактор в демографската катастрофа.  В науката няма големи и малки народи. За това всяка държава е длъжна да даде своя принос в борбата с това най-тежко социално заболяване. Такава стъпка е разкриването на високотехнологична медицинска структура "Национален /ИЛИ Балкански/Институт за имунотерапия, имунопрофилактика и възстановяване на онкоболни след химиотерапия. Това е

"Липсващото звено" в онкологията,

където да се разработват и внедряват иновативни патенти в битката с рака при 100 % държавно участие, казва доц. Манев.

"У нас няма специализирано звено, което да възстановява и контролира имунната система при възникване на противопоказания след химиотерапия. У нас няма звено или клиника, което да профилактира рецидивите на болестта след успешно преминала химиотерапия. Липсата у нас на такава специализирана структура е една от основните пречки да се разработват, апробират и внедряват патенти в областта на имунобиологична терапия и имунопрофилактика на рака.  Предлаганият от нас Национален/или Балкански / ИНСТИТУТ за имунотерапия и имунопрофилактика на рака следва да работи извън сегашните регламенти и нормативи на т.н. "клинични пътеки". Същият следва да е изцяло на бюджетна издръжка, с ежегодно гласуван от парламента бюджет. Така е в другите водещи държави с традиции и приноси в иновациите и в борбата с рака", обяснява имунологът.

За внедряването на патенти за изобретения в областта на имунотерапията и имунопрофилактиката на рака, обаче, е нужно да се "върже" и "нулира" субективизма у нас, чрез гласуване, приемане и ползване на  нормативите и позитивния опит за внедряване на патенти и иновации във водещите страни в света.

Доц. Манев предлага да се ползва опита в Германия и САЩ.

"В Германия държавата по закон е длъжна да изкупува признати патенти, когато са в стратегически важни за държавата направления. В САЩ при обявяване на конкурс за финансиране внедряването на патенти в стратегически важни за държавата направления субективизмът е "нулиран" като по закон се печели конкурса от този кандидат,който има най-много признати патенти по темата, областта или направлението. Тогава същият получава статут на "Комисар" за период от 4-5 години до внедряване на патента. При успешното му внедряване, мандатът му може да се удължи. В този период статутът на "Комисар" дава правомощия пред държавните институции, които му оказват пълна подкрепа. Един бюрократ, преди години, в едно министерство беше написал едно доста странно умотворение като отговор на наше предложение. Беше изписано, че колкото и прогресивно и колкото и да е полезно нещо, доказало се в иновативната практика, то не можем да го приемем у нас, защото е от САЩ , а не е от страна членка на ЕС", казва доц. Манев.

Ето защо фондацията, оглавявана от него, излезе с призив към президента и премиера, в която се посочват

Три важни стъпки за промяна

Нужно е да се разработи без отлагане и приеме дългосрочна стратегическа програма в медицината за развитие на имунотерапията и имунорофилакиката на рака като стратегическо направление в следващите 15-20 години, така че който и да е на власт, да е длъжен да я изпълнява, пише в призива.

"Практиката по света е доказала, че е невъзможно за 3-4 години да се проведат предклинични и клинични изследвания и се постигне внедряване на иновативни разработки признати с патенти в медицината и в частност в клетъчната имунотерапията на рака. Поради това се оказва в практиката като, че ли няма у нас администрация заинтересована да съдейства за внедряване на признати патенти в областта на имунотерапията на рака. Дали защото би било в полза за неизвестния следващ партиен кабинет?

. . .Настояваме за нова нормативна база..Тя следва да сведе субективизма до абсолютния миниум чрез регламентирани и ясно разписани правила. Така ще има простор за творческите иновативно мислещите специалисти у нас,а да не бъдат принуждавани да се реализират в чужбина. Тогава ще може да има прогрес на медицинската наука в борбата с най-коварното и тежкото социално заболяване и да има морални и икономически приноси за България", категоричен е доц. Манев.

Доц. Влади Манев се е посветил на имунологията на туморите и имунотерапията на рака преди около 50 години от студент . Има признати 10 Авторски свидетелства за изобретения, 3 патента в областта на имунологията на туморите,2 патента за полезни модели,9 рационализации,има регистрирани през 80-те години две заявления за Диплом за Откритие в областта на имунологията на туморите.Награден е със "Златен медал" от Международно Изложение за интелектуална собственост. Осъществява през 70-те години първия за страната индивидуален план за специализация по клинична имунология.На това основание придобива първата диплома в България по специалността имунология с заповед на М-ра на здравеопазването Академик Радой Попиванов,подписана на 29.април 1986г за провеждане на държавен изпит по имунология.Около 20 години по-късно датата 29. април се чества за Световен ден на имуноногията и имунолога. По негово предложение и обосновка през 1990г се създава първия за страната Център по клинична имунология с ранг на Катедра. Председател е на програмен консултативен съвет за имунопрофилактика и имунотерапия на рака към здравна фондация "Контрол на придобитите имунни дефицити свързани с промени в околната среда "Носител е на приза с купата "Изобретател на 2016"с три признати патента в направлението "Имунотерапия на рака "Има над 100 публикации в наши и чужди списания и над 50 цитирания.