Доц. д-р Иван Чавдаров е директор на Специализираната болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа "Света София". Завършва Медицинска академия в София, а по-късно следва и в Университета за национално и световно стопанство със специалност "Здравен мениджмънт".

Притежава редица квалификации, сред които "Ранна диагностика и терапия по метода на Войта", "Невро-физиологично лечение на деца с церебрална парализа по Бобат", "Здравна политика, икономика, мениджмънт и информатика в здравеопазването", "Мануална медицина" и други. Специализирал е в Германия, Чехословакия и Австрия.

Доц. Чавдаров е експерт по оценка и акредитация на лечебни заведения. Провежда научно-проучвателна и приложна дейност за внедрявания на новости в областта на детската церебрална парализа и детската неврохабилитация, включително има едно изобретение, 3 рационализации и участия в монографии. Национален координатор е на Европейската академия по детска инвалидност. Благодарение на "Българската Коледа" в болницата е получен робот за рехабилитация, а през следващата година се очаква да бъде взет и робот от последно поколение, който да е в помощ на децата. Ето какво сподели доц. Чавдаров пред Dir.bg. 

- Доц. Иван Чавдаров, рехабилитационните технологии бележат динамично развитие през последните години. Колко са полезни и как виждате развитието им? Вие се занимавате с деца, които страдат от детска церебрална парализа (ДЦП)?
- Занимавам се с едно доста често срещано заболяване в детска възраст, като при него честотата на заболяване е 2,5 на 1000 човека. Това е най-честото и най-социално значимото заболяване, защото при него се обхващат различни страни от функцията на мозъка - моторна функция, говорна функция и конгнитивни възможности като концентрация, внимание, памет, мислене и т.н. Много нови технологии навлизат в рехабилитацията.

- Визирате робот-асистираната терапия, която заема все по-важно място в комплексната рехабилитация на пациентите с неврологични увреждания, включително и при тези с церебрална парализа. Как се повлияват пациентите?
- Има различни модели на рехабилитационни роботи, но не може да се каже кой модел и по-добър. Причината е, че това е нещо ново в медицината, говорим за развитие през последните 10-15 години. Както има роботи за здрави хора, така има и роботи, които помагат на хора с увредени двигателни умения. Роботите улесняват и развиват уменията на хората и така ги правят по пригодни към околната среда.

- Тази година "Българската Коледа" има амбицията да осигури поредния такъв рехабилитационен робот...
- Да, и смея да твърдя, че това е една наистина добра инициатива. "Българската Коледа" прави много за децата с церебрална парализа. Получихме такъв робот през 2014 година, който е модел "Стационарен - Енд Актюейтър". Това бе една от първите пет машини, които бяха купени от "Българската Коледа", които бяха разпределени в пет болнични заведения в страната. Така започна у нас и прилагането на робот-асистираната терапия при деца с церебрална парализа . През следващите две години в СБРДЦП "Св.София" успяхме да закупим още два робота по норвежка програма и не сме дали и лев наши пари, защото няма от къде да извадим. Става въпрос за роботи за горен крайник - т.н. екзоскелетон. После купихме още три полуробота за продължително пасивно раздвижване на горни и долни крайници. С тях подготвяме пациента, за да го включим в роботизираната рехабилитация.

След това, през 2018 г., отново благодарение на "Българската Коледа" получихме роботи за горен крайник и за наземно ходене и сега очакваме да получим робот, който е най-добре организираната машина да ходене - модел стационарен екзоскелетон, който е на швейцарска фирма. Той организира походката на пациента така, че тя е най-близко до функционалното ходене. Първият робот - стационарния енд-актюейтор, ни дава възможност за движение само в една равнина, а този, който е последен модел, ще ни даде възможност за движение в три равнини и на три повърхности. Само искам да обясня, че в походката на човека има три стави, които участват - глезени, колена и таз. Те работят на три различни хоризонтални равнини. Имаме движение на таза към тялото и повдигане на тялото. Всичко това е съобразено в новия робот, за да може да се стимулира най-функционалния тип на придвижване. Другото важно нещо при този робот е, че ще има обратна връзка. На един екран пациентът ще вижда как ходи и изпълнявайки различни игри, които му задава роботът - заобикаляне на предмети, прескачане препятствия и други, пациентът ще се движи, премествайки центъра на тежестта на тялото по конкретен модел. Така мозъкът може да се обучи какво да прави. Ходенето при децата с церебрална парализа е равностойно на спортуването при здрав човек, който има стандартен мозък. При ДЦП мозъкът има отклонения, които влияят така, че походката да не е координирана, а това вторично води до проблеми в костно-мускулния апарат и в много случаи е свързано с болка. Обяснено просто, ние обучаваме един мозък, който не функционира добре, да организира ходене по правилен начин. Това е равностойно да обучаваме здрав човек да спортува. Винаги сравнявам робот-асистираната терапия с тениса, където машината за топки ви позволява да повторите един удар хиляди пъти, докато изработите най-добрия си ретур. Там машината систематично ви подава топка с една и съща скорост на едно и също място. Няма треньор, който да прави това с такава абсолютна точност. А машината може. Също е и при нас с роботите, които повтарят винаги едно и също движение. Така изграждаме възбудата на определен вид невронни мрежи многократно, за да може тази възбуда да се запечата във времето и мозъка да я запази и ползва.

- Как се повлияват пациентите. Вече имате наблюдения?
- Пациентите със сигурност подобряват баланса си, подобрява се мускулната им сила, придобиват по-голяма издръжливост при ходене, защото се движат по-правилно. По-малко енергия влагат, за да могат да се движат. Подобрявайки стойката при походката, намаляваме консумацията на енергия.

- Какви са плюсовете при работата на робота, ако го сравним с ролята на субективния човешки фактор при терапиите?
- Много са положителните неща. Роботът не го интересува кой е върху него. При терапевта има едно персонално отношение. Някои пациенти им харесват повече, други по-малко. Терапевтът изпитва умора след определено време, все пак е човек, особено в петък (усмихва се), а при робота няма такова нещо. Един терапевт има едни познания, друг терапевт има друга мотивация - различни хора. При робота нещата са едни и същи, повтарят се по един и същи начин, а това терапевтът не може да го осигури. Един терапевт може да работи с един пациент около половин час, а роботът може и час. Така по-дълго време стимулираме мозъка. Има и друго. В един момент на детето му омръзва дори и да е с най-добрия терапевт. Роботът пък организира ходенето като игра, като спорт, като нещо, което го занимава и му ангажира вниманието, а това води и до по-голяма мотивация. Мотивацията е от огромно значение при рехабилитацията на децата.

- Апаратът за локомоторна терапия се използва в специализирани детски неврорехаб-клиники в САЩ, Канада, Австралия и Европа. Ние не изоставаме от световните тенденции...
- Опитваме се да не изоставаме от световните тенденции. Децата имат нужда от няколко курса. Фондът за лечение на деца в чужбина, който мина под шапката на НЗОК, изпращаше наши деца в чужбина, за да ползват тези роботи. Родителите на такива деца са мотивирани да търсят новостите. След като "Българската Коледа" дари вече няколко такива робота, защото това са скъпи машини, вече всичко може да се прави и у нас. Говорим за сума от над 180 хил. лева за по-старите роботи, а този, за който кандидатстваме сега, е от порядъка на 350-400 хил. лева. Никоя рехабилитационна болница не може да си позволи да си купи такъв робот. Може да го купи министерството на здравеопазването или Столична община, защото ние сме общинска болница. И затова "Българската Коледа" е нашата единствена надежда и възможност да се сдобием с такъв съвременен робот за рехабилитация. А такъв проект, който не изисква самоучастие, много рядко се среща. Едно самоучастие в проект за около 400 хил. лева, което е примерно 10-15 %, за нашата болница е непосилно. При нас клиничните пътеки са с изключително с ниска себестойност. От парите, които получаваме от пътеките, 85% отиват за заплати на персонала. Ясно ви е, че не остават пари за самоучастие. Бюджетът ни е около 1,2 млн. лева на година.

- Какъв е капацитетът на работа на робота?
- С един робот може да се обслужат на ден около 6 деца. Става въпрос за поставяне на детето в робота, процедура - около 40 минути, и сваляне на детето от робота. Трябва да се отбележи, че роботите за рехабилитация имат определени показания, на които трябва да отговаря детето, за да може да се включи в такава програма. Не всички деца с ДЦП може да минават през роботизирана рехабилитация.

- Какви са изискванията?
- Детето трябва да е навършило 4 години или да е по-голямо. То трябва да може да разбира, когато му се обясни какво ще прави, трябва да е със съхранен интелект. Дете, което го е страх и е агресивно, няма как да го сложим в робота. В машината то е фиксирано в екзоскелетона. Все пак казах, че една процедура продължава 40 минути, а не е 40 секунди. Детето не трябва да е с активна епилепсия. Ако по време на процедура направи гърч, това е опасно за живота му. Деца, които са изключително стегнати в мускулатурата им, също няма как да ползват роботите. Деца, които са с контрактури вече, тоест нямат пълен пасивен обем на движение, също не са подходящи, защото роботът разгъва максимално . При ДЦП има класифицираща система от 1 до 5 нива, която определя степента на увредата. При първите 3 нива може да се използват рехабилитиращи роботи. Това се определя от лекарите специалисти.

- В рамките на България за колко голям проблем говорим при децата, страдащи от ДЦП?
- За съжаление Министерството на здравеопазването няма статистика, нито НЗОК има информация. Няма един регистър на деца с церебрална парализа. Мисля, че направиха регистър за родените недоносени деца, които би могъл да се разшири за деца с ДЦП, защото на церебралната парализа може да се гледа като на последица при преждевременно раждане. Ако се направи такъв регистър, ще може да се прецени след време какви нужди има едно дете с ДЦП. Нашата болница обслужваше деца до 18 години, сега разширихме контингента до 24 години за София. Какво става с пациента, когато те навършат тези 24 години, никой не знае. Губи се следата, някак си изчезват от полезрението ни. Обаждат ни се бивши пациенти, вече на по-голяма възраст, които са изпаднали в безизходица. Те се оплакват от болки по ставите, гърба, вътрешните органи, специфични за по-голямата възраст, но не можем да им помогнем. Трябва да се знае, че ДЦП не е детско заболяване. То започва в детска възраст, но е за цял живот. ДЦП не е диагноза, а състояние, което е за цял живот. Във всяка развита държава има регистър за болните с ДЦП - у нас няма.