Дали диетата не е по-важна от лекарствата при Синдрома на раздразненото черво?

Учени доказаха ползите от промяната в хранителния режим

07:34 | 24 април 2024 | Автор : Анелия Николова 5 9083 Снимка: iStock by Getty

Синдромът на раздразнените черва (СРЧ) е често срещана диагноза, зад която стои коремна болка, газове и подуване на червата, промени в честотата и консистенцията на дефекацията, без да има ясна физическа причина за тези симптоми.

Здравето ни

Причините за синдрома на раздразненото черво не са напълно ясни, но вероятно са свързани със смущения във функционирането и инервацията на червата. Някои от факторите, които могат да предразполагат за развитието на СРЧ, включват: чувствителност на червата спрямо храна и стрес, генетични фактори изразени през фамилна обремененост, нарушения в нормалната бактериална флора на червата, позната като дисбактериоза, психологически фактори като стрес, депресия, тревожност.

Диетата може да е причинен фактор, но и терапевтичен подход, тъй като тя присъства в лечението на СРЧ наедно с медикаментите, които се изписват.

Като цяло начинът на хранене е определящ за повечето хронични състояния, независимо дали касаят пряко състояния и заболявания на стомашно-чревния тракт или са свързани с болести на обмяната, на съдовата система или са с автоимунен характер.

Лечението на СРЧ често се състои от диетични съвети като ядене на малки порции и чести хранения, и избягване на прекомерен прием на кафе, алкохол и газирани напитки. На пациентите може също да се дават лекарства за подобряване на специфични симптоми, като газове или запек, диария, подуване на корема или коремна болка. Понякога се изписват дори и антидепресанти, които имат отношение към състоянието, особено, когато то се провокира силно от стрес или друго психично натоварване.

Диета или лекарства?

Наскоро учени от университетска болница в Гьотеборг, Швеция, публикуваха в престижното списание The Lancet Gastroenterology & Hepatology изследване, което сравнява три терапевтични подхода, два от които са изцяло диетични, а третия - базиран изцяло на лекарства. Участниците в изследването са възрастни пациенти с тежки или умерени симптоми на СРЧ.

Това, което изследването установява, е че симптоматиката на СРЧ намалява при близо 20% повече пациенти след корекция на диетата спрямо медикаментозния подход.

На първата група са дадени традиционни диетични съвети за СРЧ, фокусирани върху хранително поведение, съчетано с нисък прием на ферментиращи въглехидрати, известни като FODMAP (fermentable oligosaccharides, disaccharides, monosaccharides, and polyols) или в превод ферментируеми олиго-, ди- и монозахариди и полиоли. Тези храни ферментират в дебелото черво и могат да причинят болка при IBS.

Храни, богати на FODMAP:

Олигозахариди - чесън, лук, леща, грах, целина, артишок, броколи, целина и др.

Дизахариди - продукти, съдържащи лактоза като мляко, сирене, кисело мляко, кашкавал.

Монозахариди - плодове като ябълки, круши, кайсии, праскови, кайсии и други плодове с високо съдържание на фруктова захар, както и мед.

Полиоли - круша, ябълка, череши, кайсии и някои видове заместители на захарта като аспартам, ксилитол, сорбитол и манитол.

Втората група в проучването е получила диетично лечение с ниско съдържание на въглехидрати и пропорционално високо съдържание на протеини и мазнини.

В третата група е дадено най-доброто възможно лекарство според конкретните оплаквания на пациентите със СРЧ.

Изследването е проведено в рамките на четири седмици и във всяка от групите е имало по 100-тина пациенти. Учените изследват индивидуалните реакции на лечението чрез установена скала за оценка на симптомите.

Какво показват резултатите?

76% от пациентите подложени на ниско съдържание на FODMAP са съобщили за значително облекчение на симптомите. В групата, получаваща ниско съдържание на въглехидрати и високо съдържание на протеини и мазнини, съотношението е 71%, а в групата на лекарства 58%.

Всички групи съобщават за значително по-добро качество на живот, по-малко физически симптоми и по-малко симптоми на тревожност и депресия.

Значението на индивидуалния подход в терапията на СРЧ

При шестмесечно проследяване, когато участниците в диетичните групи са се върнали частично към предишните си хранителни навици, голяма част все още са имали клинично значимо облекчение на симптомите - 68% в групата с традиционни диетични съвети и ниско съдържание на FODMAP и 60% в групата с диета с ниско съдържание на въглехидрати.

Тези резултати поставят персонализирания подход в менажирането на СРЧ на много важно място спрямо благоприятния ефект, когато диетичния режим се комбинира с медикаменти за отделни симптоми. Ясно е, че единствено и само симптоматичното лечение не е достатъчно и няма как да доведе до излекуване на състоянието. Това означава, че пациентите със СРЧ трябва да осъществяват близък контакт с проследяващите ги специалист, тъй като симптомите и нуждите на пациентите се различават значително от човек на човек. Една и съща терапия може да е ефективна за един пациент, но не и за друг.

Какво трябва да включва персонализираният подход?

Като за начало, още в диагностичния процес, но и при проследяването - оценка на симптомите и изследвания. Лекарят трябва да извърши детайлна оценка на симптомите и медицинската история на пациента, включително изследвания, за да потвърди диагнозата и да изключи други заболявания.

От изключителна важност е пациентът да се спре на един специалист, който да води проследяването, защото често се налага да се направят корекции в терапевтичния план в зависимост от реакцията на пациента и промените в симптомите му. Редовното проследяване и комуникация между пациента и лекаря са от съществено значение за успешното управление на СРЧ.

Диетичният план също трябва да е индивидуален не само заради индивидуалните нужди и реакции на пациента към различните храни, но и според достъпа му до хранителен ресурс, физическите му, финансови и кулинарни възможности да достави и приготви храната си. Тъй като диетата е основен елемент от терапията за СРЧ, освен елиминирането на храни, богати на FODMAP, може да се наложи и въвеждане на други стратегии за управление на хранителния режим.

Управление на стреса и психологическата подкрепа са изключително важни при контрола на симптомите на СРЧ. Няма точна статистика за това до каква степен психо-емоционалните фактори и стреса влияят на Синдрома на раздразненото черво, но повече от 60% от пациентите съобщават за обостряне на симптомите и влошаване на общото състояние след епизоди на стрес.

Въпреки че гастроентерологът, който води проследяването, няма необходимата квалификация да менажира стресовите фактори, той трябва да знае дали и кога в живота на пациента има събития и ситуации от подобен характер, за да вземе предвид влошаващите състоянието фактори. Това е важно за терапевтичния подход. Както е важно той да е наясно дали получавате допълнителна психологична подкрепа и дали тя не е свързана с прием на медикаменти или хранителни добавки.

Фармакологичното лечение е най-разнообразно и много добре се съчетава с диетата, но то трябва да е съобразено с индивидуалните и своевременни симптоми на пациента. Няма единно лекарство срещу СРЧ. Терапията е симптоматична и включва антидиарийни средства, лаксативи, пробиотици, спазмолитици, нестероидни противовъзпалителни, а понякога и антибиотик.

Ако в едно семейство няколко члена страдат от СРЧ, въпреки че могат да имат общи симптоми, не би следвало да трябва да ползват общи лекарства. Това може и да се случи, но само след лекарско предписание, защото макар и с обща симптоматика, лекарствените реакции и дозировка може да се различават.

ИЗБРАНО