По всичките четири предмета през тази година, по които имаше национално външно оценяване в четвърти клас, постиженията на учениците са по-високи от предходните години. Това заяви днес при представянето на резултатите в четвърти клас Евгения Костадинова - директор на дирекцията "Съдържание на предучилищното и училищното образование" в Министерството на образованието и науката.

Четвъртокласниците имаха през май национални външни оценявания - по български език и литература, по математика, по "Човекът и обществото" и по "Човекът и природата".

Данните показват, че по последните два предмета резултатите на четвъртокласниците са почти изравнени, отбеляза Костадинова. По думите й на изпита по "Човекът и обществото" учениците най-много са се затруднили на въпрос 12, в който се пита коя е столицата по времето на Асеневци. При "Човекът и природата" най-високи постижения имат четвъртокласниците на въпрос 1, свързан с личния им опит.

Резултатите от външното оценяване показват, че математиката е любим предмет за много ученици в четвърти клас и те с лекота са се справили с алгебрични пресмятания. Най-неуверени са били четвъртокласниците при геометричните задачи, като с най-ниска постижимост е задача 14.

На диктовката по български език и литература най-добри са резултатите на учениците в четвърти клас при правописа на думи с "щ", като 84,9 процента от учениците са ги написали правилно. Най-ниски са постиженията на четвъртокласниците в диктовката при правописа на гласна в неударена сричка - само 55 на сто от учениците са я написали правилно.

Обобщените резултати показват, че по Български език и литература при четвъртокласниците има 8166 двойки (7761 през 2017 г.), по математика 12 869 при 13 533 година по-рано. Отличен по български език тази година са получили 1559 (3304 за 2017 г.), а по математика - 6285 деца при 3857 (2017-а).  Общият брой на четвъртокласниците е малко над 58 хиляди.

На външните оценявания по четирите предмета най-високи средни резултати са постигнали четвъртокласниците в Смолян, София-град, Варна, Русе,

От следващата година националното външно оценяване ще се провежда с нов формат. Причината е заради променените учебни програми, обяви още Евгения Костадинова. Просветното министерство планира изместване на акцента към оценката на индивидуалните ученически постижения и сравняването им по успех. Изпитите за 7-ми клас пък ще имат за цел да измерват постигнатото в целия прогимназиален етап и в същото време да са насочени към оценка на функционалната грамотност.

"Преди няколко месеца направихме първа стъпка по БЕЛ и тя е за изготвянето на концептуален модел на националните външни оценявания за четвърти, седми и десети клас, каза експертът в МОН Красимира Александрова. В четвърти и в десети клас външните оценявания ще влязат постъпателно в следващите години и затова бяха създадени работни групи - с университетски преподаватели и учители, със специалисти по методика на обучението в начален етап, в прогимназиален и в гимназиален етап по български език и по литература. Има работни групи и по математика, добави Александрова.

По думите й всичко това е необходимо, за да може за трите етапа, в които е предвидено национално външно оценяване, да има предвидимост, проходимост на знанията и уменията, които се проверяват във всеки следващ етап от обучението на учениците. В частта "Български език и литература" обсъждаме варианти, които са залегнали в този концептуален модел и те са свързани с Наредба 11 за оценяването на резултатите от обучението на учениците. Това означава, че в края на седми клас ще се проверяват очаквани резултати от обучението в трите класа на етапа - от пети, шести и седми клас, обясни експертът.

Това обаче, около което се обедини работната група, е в частта "Литература", да се включват само литературните произведения от българската литература, които се изучават в трите класа. В седми клас е изцяло българска литература, както е и досега, но в пети и шести клас има отделни български автори с техни произведения, по които ще бъдат създавани задачи, каза Александрова.

Тя съобщи, че в работната група е бил обсъден и проект за условието на задача 25, в която се изисква коментар в рамките на две-три изречения от конкретен откъс от текст или от цитат от текст. Идеята е тази задача да бъде редувана през годините със задача за създаване на характеристика на литературен герой от изучаван литературен текст. Другата новост, около която се обеди работната група, е в т.нар. втори модул, като освен преразказ с дидактическа задача на неизучаван текст, той да се редува със сбит преразказ на неизучаван художествен текст. В този нов формат се запазват задачите със структуриран и със свободен отговор, обясни Александрова.