България заема 11 място в и изследването PIRLS 2016, което оценява уменията на децата в 4 клас да четат и да разбират литературни (художествени) и информативни (научнопопулярни) текстове сред връстниците им в 50 държави по света.

Това е най-доброто постижение за българските ученици в изследването, което се провежда през пет години от 2001 г. насам, съобщи Неда Кристанова - директор на Центъра за оценяване в предучилищното и училищно образование към МОН.

Това са и най-добрите резултатите сред останалите международните изследвания на постиженията на учениците ни.

PISA: Едва 2% от учениците могат да работят в екип >>>

Участие в настоящото изследване са взели 4281 ученици от 153 училища, като средната възраст на учениците е 10,8 г. и включва освен различни тестове по тематика, но и как децата ги разбират и интерпретират.

На четвъртокласниците били дадени два текста – художествен и научнопопулярен, еднакви за децата от всичките 50 държави. Те трябвало не само да могат да ги прочетат, но и да отговарят на въпроси по тях. В единия текст се разказвало за вид морски костенурки, като част от задачите били съвсем лесни и отговорът им се съдържал в текста, докато други били далеч по-сложни, обясни Неда Кристанова.

"Ако има картинка, в която е показана костенурка, която снася яйца, после е показан кръг как става по-голяма, как плува в морето, после пак се вижда, че снася яйца и въпросът е какво се показва, а отговорът е "Кръгът на живота на костенурката". Това вече е въпрос от най-високия познавателен процес", поясни експертът.

Средният резултат за PIRLS 2016 е 500 точки. Българските ученици са събрали 552 точки. На първо място е Русия с 581 точки, следва Сингапур, Хонгонг, Ирландия, Финландия, Полша.

САЩ се нареждат след България с 549 точки. След нас са страни като Дания, Австрия, Германия, Испания, Белгия и Франция.

Изследването запазва световна тенденцията момичетата да се справят по-добре в четенето от момчетата, като средно разликата между тях е 19 точки. У нас по този показател разликата се запазва и е 15 точки.

Според оценката на PIRLS 2016 България е в напреднало равнище на четене и повишава резултатите си по този показател с 19 точки спрямо предходното изследване през 2011 г. Учениците ни, които се справят с четенето на ниско равнище, са едва 5%.

Изследването сочи факторите, които влияят най-добре върху постиженията по четене:  семейната среда, социално-икономически статус, посещаването на детска градина, учебната среда и отношението към четенето.

Родителите с по-високи образователни възможност,  с над 100 книги и интернет вкъщи, осигурена стая на детето и четене на книги с него, както и посещението на детска градина са факторите, които оказват най-силно влияние за добрите показатели на децата в изследването.

Повече от половината българчетата имат позитивно отношение към четенето, показват още резултатите.

Експертите на МОН очакват след 5 г. резултатите в изследването да са още по-добри с оглед на отчетения ръст в обхвата на децата в детската и предучилищна възраст.

До средата на февруари МОН ще получи пълния анализ на резултатите от PIRLS 2016 и ще изготви подробен доклад за добрите постижения и къде да се работи с децата за повишаване на резултатите.

PIRLS се реализира от Международния център TIMSS & PIRLS към Бостън Колидж, САЩ (TIMSS & PIRLS International Study Center, Boston College, USA) заедно с Международната асоциация за оценяване на постиженията в образованието (IEA).
От 2001 г. изследването се провежда на всеки пет години, като България участва в него за четвърти пореден път.