Честита Баба Марта!

Mартеницата символизира края на студа и пробуждането на природата за нов живот

Снимка: iStock by Getty Images

Честита Баба Марта!

Mартеницата символизира края на студа и пробуждането на природата за нов живот

07:13 | 1 март 2023 | Редактор : Елза Тодорова 15 7315 Снимка: iStock by Getty Images

Честита Баба Марта! Днес почитаме "Баба Марта" - един от най-обичните български обичаи с хилядолетна традиция.

Свързван с траките, с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров и дори с Орфей, през годините вярването се запазва - мартеницата символизира края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Освен това символизирала и безсмъртието на човешкия дух.

Как градовете у нас отбелязват празника, вижте в галерията >>>

За поредна година по алпийски способ беше спуснат и традиционният мартенски символ от Лакатнишките скали.

Снимка: Мария Лазарова-Илиева

Една от легендите гласи, че първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух през втората половина на 7 в., когато Аспарух преминал р. Дунав и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.

Варна отново посреща един от най-обичаните български празници с двуметровите Пижо и Пенда.

Снимка: БТА

Затова на този ден всеки подарява на близките си мартеници за здраве и сила през годината - бял и червен конец. Докато връзва мартеницата, човек "нарича" с пожелания за здраве, благоденствие и всичко добро, което пожелава на своя близък.

Цветовете на мартеницата носят символиката и магията на древността. Червеният конец е силата, кръвта, слънцето и топлината, освен това червеното преобладава и в българските носии и шевици. Белият конец пък е доброто начало и светлината.

Денят се свързва и с настъпването на пролетта. Хората вярвали, че времето се мени така, както и настроението на Баба Марта - ако е сърдита, духа вятър и вали сняг, ако е весела, грейва слънце. На някои места у нас 1 март е началото на месеца, в който се извършват редица обреди, свързвани с пролетта - като гонене на змии и гущери, гадания, свързани с птиците и др.

Традиционните Пижо и Пенда украсиха и Габрово, докато местните се редят на опашки пред червено белите сергии, за да изберат най-красивата изработка за своите близки.

Снимка: Булфото

Най-популярното схващане е, че трябва да свалим мартеницата, когато видим щъркел, лястовица или цъфнало дърво. Според други схващания се носят до 9 март - църковният празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение.

Мартеницата е включена в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на Организация на ООН по въпросите на образованието, науката и културата ЮНЕСКО.