Това заяви в интервю за Дир.бг Галина Лачева, която преди дни публично призова премиера да преосмисли решението си за оттегляне на Истанбулската конвенция.

- Г-жо Лачева, преди няколко дни написахте
отворено писмо до Бойко Борисов, след като той заяви, че Истанбулската конвенция ще бъде приета, само ако има пълен консенсус. Самата вие сте претърпяла жестоко насилие преди години, сега, след като първоначално управляващите се обявиха категорично "за" приемането на документа, чувствате ли се излъгана, заради Вас самата и всички останали жертви?

- Излъгана бих се чувствала, ако някой беше обещал нещо лично на мен или на настоящите и бивши жертви на насилие въобще. Факт е обаче, че докато си играят със съдбите ни политиците, техните медийни, НПО и академични слуги, синодалните „духовници“, редовите мразещи тази или онази група хора дори не са опитали да ни погледнат в очите. Никой не се е постарал да се допита до нас, да зачете нашите мнения, като най-пряко засегнати от поемането на приоритетен ангажимент на българското общество за борба с насилието към жени и домашното насилие и провеждането на целенасочени, комплексни мерки в това отношение без абсолютно никаква дискриминация.

Ратификацията на Конвенцията срещу насилието би могла да изиграе ролята на официална заявка на решимост за проява на нулева толерантност и конкретни стъпки, съгласувани на първо място с потърпевшите. Уви, станахме свидетели на пълен фарс, на тотална подмяна на тематиката на дебата в ущърб на нуждаещите се от спешни действия жертви на насилие, на един грандиозен парад на хомофобо-трансфобската параноя и популизма от всевъзможни трибуни на държавната, наддържавната, религиозната и медийната власт, в противоречие с Конституцията и наличното ни законодателство. И това с претенция, че се отчитат „всички мнения“, в търсене на консенсус, че насилието представлява проблем, че има нужда от спешни мерки, които липсват. Чакаме благословията на насилниците!

Стигна се до там дори да се отрича, че в България има проблем с насилието, че има проблем със свободата на медиите, че има проблем с псевдодемокрацията и псевдодуховността. Пренебрегват се наличните статистики, понеже съпоставени с тези в други страни отчитали по-малък, макар и умопомрачителен брой случаи на насилие, без да се взема предвид, че разглежданата статистика за другите страни е подробна и официална, докато за България – частична и непълна, заради кошмарната липса на защита на свидетелите, отписването на правозащитните организации, които тръбят – на всеки един официално регистриран случай, до нас достигат десет анонимни сигнали за насилие, кризисните центрове са препълнени, хора се отпращат ежедневно!

Лично аз съм в контакт с такива настоящи жертви, които в отчаянието си, след напразно търсене на помощ от околните, от институции и НПО, търсят съчувствие, разбиране и съвет за това как да се съхранят, как да се измъкнат. Хора, които се уповават на примера ми. Само че моят пример е свързан с подкрепа от близки и приятели, при все отсъствието на институционална помощ. Докато при тях такава подкрепа липсва. Семейната и обществената среда, която обитават е насилническа или напълно отчуждена и нехаеща.

Изпълнена съм с възмущение, с гняв от заличаването на тези хора от картината! Дори мен се опитват да отпишат, макар че съм излязла в публичното пространство с историята си от години. Нямам време и мотив да се занимавам с атаки срещу откритото писмо, което пратих до Бойко Борисов, но приятели ми споделят за това, че се отрича, че съм преживяла насилие, инсценировка било! Твърде кратко съм била прекарала в плен, за да е достоверно! Инсинуации, че не съм била майка или че дъщеря ми трябвало да ми бъде отнета! Че съм била платен НПО агент! Че съм си заслужавала насилието, щом защитава правата и на жертвите от ЛГБТ+ общността! Не съм излъгана, а омерзена до мозъка на костите си. Но и подкрепена от все повече хора, за което съм благодарна, че и вие съдействате.

- Настояхте пред министър-председателя да преразгледа въпроса за ратификацията на конвенцията не само като гражданин, а като такъв с "многократно умножена отговорност, заради привилегировано овластената позиция, в която се намира". Получихте ли някакъв отговор от него и вярвате ли, че ще послуша призива Ви?

- Не и на двата въпроса. Освен ако не намеря начин да му гарантирам повече власт и то за по-голям период от време, отколкото му осигуряват онези, пред които кляка относно Конвенцията срещу насилието. Грижа за жертвите от страна на политиците няма. Има само търсене на политически дивиденти, „’Еле па ако има църква“, по думите на премиера. Натискът от страна на подпиращите го на трона псевдопатриоти, съчетан с инсинуациите от страна на позорно антихристиянския „Свети“ Синод, са сапун за измиване на ръцете на Бойко Борисов. Не му се надявам, макар да му хвърлям ръкавица. Той е само формален адресат на откритото ми писмо. Реалният адресат е българската общественост като цяло, от която зависи много повече, отколкото корумпираните институции й позволяват да осъзнае.

- Ако в крайна сметка конвенцията не бъде приета, или отложена твърде дълго, готова ли сте да оглавите протести? И как бихте опитали да убедите противниците й? Те, изглежда, не се трогват от многократните обяснения, че в нея не пише нищо за "трети пол" и гей бракове...

- Отдавна не смятам, че протестите имат нужда от оглавяване, от някакви лидери, концентриращи власт, по подобие на схемите на статуквото. В същото време инициирам протести. Антиавторитарни, антиолигархични, в защита на права и свободи. Принудена съм да участвам в такива редовно по какви ли не каузи. Толкова много са нередностите, толкова много недоволство се е натрупало в мен.

В същото време съм осъзнала, че при протестите е нужна добра координация, но и че така или иначе не те са начин нещо да се промени градивно при фундаментално компрометираната настояща система на организация на обществения живот. Олигархията не се трогва, тя отчита протестите като неизбежна декорация за фасадната й демократичност. Протестите обаче са възможност за среща на съмишленици, за привличане на внимание към различни проблеми и алтернативи, средство за изграждане на мрежови връзки по въпроси от обща важност.

На такова конструктивно обединение се надявам, на градежа на алтернативни, реално демократични институции, на независими медии, на все повече пространства за публична изява на застъпниците за ценностите на ненасилието, свободата, равнопоставеността, братството и сестринството. Не на обяснения към хора, които не желаят да ни чуят, дори напротив. Ако изобщо ни обръщат внимание, то е с цел да ни унижат, "изнасилят“ по своему.

- А какво бихте казала на лидера на БСП Корнелия Нинова, която е твърдо против приемането на конвенцията, макар, разбира се, да се обявява против насилието срещу жени? Тя оспори дори позицията на ПЕС, които също, начело със Сергей Станишев, призоваха за незабавно одобрение на документа...

- Честно казано, с нея дори не бих разговаряла. Бих я заплюла директно между очите. Бих инициирала масовото й заплюване от всички, с чиито съдби се подиграва. Толкова много лицемерие има у тази персона и партията й.

- Вие още преди години разказахте за груповото изнасилване, което сте преживяла. Какъв съвет бихте дала на други жени, претърпели същото, защото, за съжаление, с конвенцията или без нея, насилието едва ли ще спре?

- Не бих се ограничила до жените. Казвам го на всички жертви на насилие, сред които жените са мнозинство: Не се надявайте на спасение свише! Осъзнайте, че свободата ви може да е временно отнета, но достойнството ви никой не може да отнеме. Прегръщам ви! И ви обещавам да не мълча, докато собствените ви гласове са приглушени, в търсене на начин да оцелеете. И се надявам да може да си позволите да проговорите, да застанете редом до мен като равни възможно най-скоро. Защото ненасилието е генерална и устойчива кауза, а ние сме нейни ангели.