Онколози алармираха, че България изостава с националния си план за борба с рака

Документът би трябвало да бъде представен през ноември пред Европейската комисия, каза доц. Димитър Калев

18:34 | 20 октомври 2022 | Редактор : Милена Милева 12 1695 Снимка: Getty Images

България изостава фатално с разработването и приемането на Националния си план за борба с раковите заболявания, каза във Варна председателят на Управителния съвет на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) доц. Димитър Калев, цитиран от БТА.

Още по темата

По думите му документът би трябвало да бъде представен пред Европейската комисия през ноември, но все още е ниво разработка.

"Онкологичната помощ у нас не отговаря на европейските стандарти, защото внедряването на иновации и апаратура не означава подобряване на качеството на услугите за хората", допълни Калев.

В страната няма програми за скрийнинг на раковите заболявания, за превенция, за всеобхватни ракови центрове. Не се работи и в посока подобряване на качеството на живот или психо-социалната подкрепа за пациентите, допълни Калев. Според него изходът от ситуацията е най-добрите онколози у нас да разработят Националния план, но за целта би следвало да има диалог между експертите и политиците, а такъв няма.

"Европейският план за борба с рака бе представен още през 2021 година и всяка държава-членка на Европейския съюз трябва да разработи свой такъв", допълни д-р Жасмина Коева. По думите й основната цел на този стратегически документ е страните да направят така, че всеки гражданин да има равен достъп до диагностика и лечение. За изпълнението на проектите за борбата с раковите заболявания има и финансов механизъм, чийто бюджет е три милиарда евро, допълни Коева.

У нас все още няма сертифицирани специализирани ракови центрове, допълни д-р Ася Консулова. Целта на тези звена е към диагностицирането и лечението на пациентите да се подхожда всеобхватно.

Основен стълб на Плана трябва да стане и качеството на живот на болните, допълни Екатерина Виткова. Тя подчерта, че в момента болниците не назначават специалисти-психолози, които биха били в полза на хората, болни от рак, тъй като изобщо няма разработена клинична пътека, чрез която да се финансират този тип грижи.

По данни на СЗО раковите заболявания са причината за приблизително 20 милиона заболели и 10 милиона смъртни случая по света през 2020 г. Около 1/3 от смъртните случаи се дължат на тютюнопушене, висок индекс на телесната маса, прекомерна консумация на алкохол, неподходящ хранителен режим и липса на физическа активност. Почти 1/4 от заболелите в световен мащаб и близо 2 милиона са смъртните случаи в Европа.

За сравнение за същия период броят на новодиагностицирани случаи на онкологични заболявания в България е 36 451, а смъртните случаи са 19 460. Ракът на простатата, дебелото черво, белия дроб, млечната жлеза и маточната шийка са сред топ 5 на най-често срещаните видове рак в страната сред мъжете и жените.

Причините за подобна неблагоприятна статистика са многофакторни и включват: експозиция на вредни влияния, липса на висококачествени програми за първична превенция, ниска здравна осведоменост и култура, недостатъчни програми за ранно откриване, късно диагностициране, неравномерно разпределение на висококачествена онкологична помощ, липса на достатъчно съвременно оборудване, липса на ефективно прилаган мултидисциплинарен подход в онкологията, липса на интегрирани онкологични бази данни и контрол на качеството, недостатъчни инвестиции във всички аспекти на онкологията - от науката и образованието до лечението и поддържащите грижи за пациентите. Не на последно място - застаряващото население също спомага за ежегодното покачване на процентите на заболяемост от рак, поставяйки клиницистите в ситуация, в която се налага да лекуват пациенти със сложни медицински нужди, пише в Националния план за борба с рака в Република България 2030.

Проблемите на раковите заболявания са тема на дискусия на 13-ата национална онкологична конференция МОРЕ, която започна днес край Варна. Организатор на форума е СОНМ, която обединява 18 медицински дружества и около 60 водещи експерти. Мрежата е структурирана в девет клъстерни сектора и е член на Организацията на европейските онкологични институти.

ИЗБРАНО