20:02 | 29.04.24

17-11-2017 20-11-2018

45 г. от драматичния полет на първия български космонавт

В небето на България изгря нова звезда. Лети корабът "Союз-33", на чийто борд са двама земни и звездни братя - Николай Рукавишников и първият български космонавт майор Георги Иванов. България ликува!...

08:13 | 10 април 2024 | Редактор : Лилия Чалева 43 7197 Снимка: БТА

От космодрума в Байконур (дн. в Казахстан) на 10 април 1979 г. е изстрелян корабът "Союз-33" с първия български космонавт на борда - подполк. Георги Иванов, и с командир - съветският космонавт Николай Рукавишников.

Виж още 40 години от полета на първия български космонавт

На 12 април 1979 г. при изключително сложна обстановка корабът се завръща, след като извършва 31 пълни обиколки около Земята. Двамата космонавти прекарват в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута.

В архивите на БТА са запазени информации за знаковото събитие през 1979 г. В бюлетина "Вътрешна информация" в самия ден на полета пише:

Щастлив полет!

...Майор Георги Иванов, космонавт номер 92 в света, се отправи в космическите простори с гордост от постиженията и на своята социалистическа родина. Днешна България е страна на модерна електроника. Още през 1972 година тя изпрати в космоса своя научна апаратура. Редица съоръжения на летателните машини, които сега са в околоземна орбита, са дело на български учени, конструктори и работници...

Дни по-късно в Поверителното приложение С-2 на БТА пише:

За полета на "Союз-33"

Център за управление на полета, 12 април 1979 г./ТАСС/ В съответствие с програмата за полета на международния екипаж на 11 април в 21,54 часа московско време започна сближаване на кораба "Союз-33" с орбиталния комплекс "Салют-6"-"Союз-32".

При сближаването възникнаха отклонения от предвидения режим в работата на сближаващо-коригиращата двигателна система на кораба "Союз-33" и скачването със станцията "Салю-6" беше отменено.

Космонавтите Николай Рукавишников и Георги Иванов започнаха подготовка за връщане на Земята.

Отново в Поверително приложение С-2 са публикувани коментари за събитието от чужди медии:

София 12 април 1979 г. /АФП/ От вторник вечерта в България живее в еуфорията от полета на първия български космонавт инженерът майор Георги Иванов. Всичко тук преминава под знака на това събитие. Радиото и телевизията препредават периодично първите си репортажи от вторник вечерта, излъчени направо от Байконур и Москва. И още един безпрецедентен факт - през нощта във вторник срещу сряда органът на БКП в. "Работническо дело" издаде специален брой с репортажи и снимки, посветени на събитието.

Вестниците излизат със заглавия с големи букви по цялото протежение на първите си страници, които гласят: "В Космоса - един син на България", "Триумфът на България", "Социализмът ни даде космически криле", "Триумф на великата българо-съветска дружба". В специалния си брой седмичникът "Поглед" подчертава, че този факт е резултат от сливането между "доверието и щедростта на съветските титани на мисълта и действието и нашата любов към труда, нашата интелигентност, нашия талант и нашата воля".

За полета на "Союз-33"

Москва,13 април 1979 г. /АП/ Неизправният космически кораб "Союз-33" със съветско-български екипаж на борда направи снощи необичайно, принудително нощно приземяване в казахстанските степи, след като не успя да се скачи с орбиталната космическа лаборатория.

Московската телевизия съобщи, че българинът Георги Иванов и съветският командир на кораба Николай Рукавишников се чувстват добре и ги похвали за тяхното "хладнокръвие, голяма трудоспособност и технически познания".

Кацането с парашут стана точно 47 часа след изстрелването на "Союз-33" с цел да се скачи с космическата станция "Салют-6", където двама съветски космонавти се намират вече 6 седмици и половина.

Това е първият неуспех в сериите "Интеркосмос" на източния блок, в който бяха включени успешни полети с чехословашки, полски и източногермански космонавти. Съветският коментатор заяви по телевизията, че скачването било отменено поради неизправност в сближаващо-коригиращата двигателна система, или на ракетния ускорител на кораба "Союз-33". Това е четвъртият подобен провал в програмата "Союз".

Скоро след приземяването бившият съветски космонавт Константин Феоктистов даде необикновено бързо и подробно описание на това, което се беше случило. Той каза, че космонавтите е трябвало да извършат 5 корекции на курса, два първия ден и три - втория, за да заемат удобно за скачване положение. Маневрирайки, те успели да достигнат на няколко километра от "Салют-6" и да установят радиовръзка с космонавтите в орбиталната станция. Тогава, каза той, трябваше да влезе в действие "сближаващо-коригиращата двигателна система", но бе установено, че тя е неизправна. Решено беше процесът към сближаване да бъде спрян. Тъй като резервните ракетни ускорители бяха нужни за връщането на Земята, каза той, беше преценено, че е нецелесъобразно те да се използват за скачване. Решено беше корабът да се върне на Земята...

40 години след полета си в Космоса Георги Иванов помни всеки детайл от това вълнуващо преживяване

През 2019 г. Георги Иванов разказва пред БТА за историческия момент:

Ловеч, 5 април 2019 г. "Вълнуващо е, човек се радва, не може да го опише с думи, трябва да го почувства и да го види. Всичко си спомням за полета, в най-малките детайли, тъй като това не може да се забрави, дори да минат и повече от 40 години", заяви първият български космонавт Георги Иванов.

По думите му приносът на българските учени за космическата наука е голям, а бъдещото е в полетите до Луната и Марс. Според него Космосът продължава да бъде враждебна среда за човека заради безтегловността и радиацията.

За първия български космонавт днес е важно да мислим на какви деца ще оставим на родната планета, а това, според него, е свързано с образованието, възпитанието и какви ценности притежават те.

За полета се подготвяхме с Николай Рукавишников една година. Подготовката се провежда в звездното градче, което аз наричам Академия за космически полети, тъй като там се изучава всичко за Космоса - динамика на полета, много дисциплини по самите космически кораби и станцията, абсолютно всички системи трябва да се знаят и свободно да се борави с тях. Не на последно място е и физическата подготовка, която дават на космонавтите, съответно тренировки на вестибуларния апарат, тренировки за издържане на по-големи претоварвания на центрофугата. Почти всеки месец имаше десетки изпити, разказва Иванов.

Георги Иванов - биография

Георги Иванов е роден на 2 юли 1940 г. в Ловеч. Завършва Средното смесено училище гимназия "Тодор Кирков", където се увлича по електротехниката. Учителят му по физика Никола Чернокожев забелязва страстта му към техниката и го прави свой асистент. Възлага му задачата да отговаря за всички уреди в кабинета по физика, много от които е изработил сам под ръководството на своя учител. Георги Иванов е и отговорник на организирания от Никола Чернокожев кръжок по физика и по фотография.

Още на 17-18 години Георги Иванов е избрал своя професионален път - военната авиация. През 1956 г. се записва в четирите курса в новооткрития клуб по авиация и парашутизъм, ръководени от майстора на спорта Пенка Недялкова. И четирите курса по авиомоделизъм, безмоторно летене, пилотаж и парашутизъм завършва успешно. На изпита за Военновъздушното училище в Долна Митрополия не е приет. Голямото разочарование не го отказва. Предлагат му да изкара военната служба за земно поддържане на самолети, но той отказва. Приет е на следващата година. През 1964 г. завършва Висшето народно военновъздушно училище "Георги Бенковски" и получава диплома за летец-инженер. След като завършва, служи в авиационната част на ПВО и ВВС на Българската армия.

На 1 март 1978 г. майор-инженер Георги Иванов е избран за кандидат за подготовка на пилотиран космически полет по програмата "Интеркосмос" и от същата година започва обучение в Центъра за подготовка на космонавти "Юрий Гагарин".

Година по-късно, на 10 април 1979 г., в 20:34 ч. московско време, е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб "Союз-33" с международен екипаж - командир Николай Рукавишников и космонавт Георги Иванов. По време на полета е предвидено да бъде изпълнена широка научна програма - общо 27 експеримента. За нея са създадени изцяло български системи и прибори като "Спектър 15", "Средец", "Пирин". Поради техническа неизправност обаче корабът не успява да се скачи с орбиталната станция "Салют-6", при корекция на скоростта прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. В тази много опасна ситуация космонавтите приземяват кораба след 31 пълни обиколки около Земята.

Служил е в Българската армия като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила.

През 1981 - 1990 г. е депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание, както и VІІ Велико народно събрание (1990-1991).

От 1994 г. е съосновател и управител на българската авиокомпания "Ер София" ООД. Автор е на книгите "Полети" (1981) и "Време за полети" (1987).

Удостоен е със званията "Герой на Съветския съюз" (13 април 1979), "Герой на Народна република България" (14 април 1979), на почетното звание "Летец-космонавт на Народна република България" (14 април 1979), на званието "Заслужил летец" (14 май 1979). Носител на Големия медал на Асоциацията на участниците в космически полети (октомври 1988). Носител на златна звезда и орден "Георги Димитров (14 април 1979). Почетен гражданин на Ловеч (29 април 1979). На 10 март 2004 г. е удостоен с висше военно звание генерал-лейтенант и награден с орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключителния му принос за развитието на космическите изследвания и по повод 25-годишнината от първия полет на българин в Космоса.

ИЗБРАНО