Панкреасът подпомага храносмилането, като създава ензими, които помагат за разграждането на храните в храносмилателния тракт. Ракът на панкреаса е заболяване, което рядко засяга хора под 40 годишна възраст. Той се образува, когато здравите клетки в панкреаса спират да функционират правилно и нарастват безконтролно. Натрупването на тези клетки най-често образуват тумор, който с времето се уголемява, а клетките му се разпространяват и в други части на тялото. В зависимост от това дали карциномът е започнал развитието си от ендокринната или екзокринната част на панкреаса той бива ендокринен или екзокринен. Първият се среща сравнително рядко, в около 1% от случаите. Редки са и саркомите и лимфомите в панкреаса.

Най-честият карцином на панкреаса, който засяга над 75% от случаите е екзокринен тип рак, който се развива в главата или шията на панкреаса и по-специално в каналчетата, които пренасят хранителните ензими и бикарбонати. Останалите близо 25% се развиват в другите части на панкреаса - тяло и опашка. Напоследък все по-често се наблюдава форма на панкреатичен тумор, който образува гъста течност (муцина) и макар и доброкачествен в началото си, ако не се лекува навреме, може да се превърне в злокачествено заболяване.

Поради липсата на явна симптоматика и липса на скринингови програми, ракът на панкреаса се установява в повечето случаи в напреднал стадий, при който медицината рядко предлага успешна алтернатива за лечението му. Поради това той е сред водещите причини за смърт, причинени от онкологични заболявания и учените усилено се опитват да намерят ранни белези за стартирал патологичен процес в тази област, за да подобрят преживяемостта и прогнозата на засегнатите пациенти. До момента, за съжаление, няма надеждни тестове, които да открият карцинома при безсимптомни хора. Затова си заслужава да се прегледат някои ранни симптоми, които могат да насочат вниманието не само на лекарите, но най-вече на пациентите в тази посока и да ги насочат към по-специализирани изследвания.

Основни симптоми

Ракът на панкреаса не винаги причинява симптоми в по-ранните стадии. Въпреки това, след като туморът нарасне по размер или ракът се разпространи извън панкреаса, могат да се появят неспецифични симптоми. Един от първите такива е жълтеницата или пожълтяването на кожата и склерите на окото. Други симптоми могат да са: отслабване, загуба на апетит, гадене, повръщане, коремна болка или болка в гърба, уголемяване на черния дроб или жлъчния мехур и дълбока венозна тромбоза. Макар и рядко, ракът на панкреаса може да причини диабет, защото нарушава клетките, които произвеждат инсулин, но обратната връзка е по-често цитирана, а именно: диабет тип 2 се води като рисков фактор за появата на този карцином, наравно с тютюнопушенето.

Ранни симптоми

Много често пациентите не проявяват симптоми, докато туморът не нарасне или не се разпространи извън панкреаса. И тук жълтеницата е приета като ранен симптом, заедно с прилежащите й специфични проявления като: бледи или мазни изпражнения, тъмна урина и сърбяща кожа. Друг ранен индикатор може да е дълбоката венозна тромбоза, особено, ако е съчетана с упоменатите вече симптоми.

Въпросните симптоми трябва да се приемат с уговорката, че сами по себе си не са специфичен показател за рак на панкреаса и могат да присъстват като симптоматика на редица други заболявания, неразположения с не хроничен характер или просто диетична грешка. Но продължаващата с времето симптоматика трябва да бъде консултирана със здравен специалист, защото от това може да зависи по-нататъшното развитие на който и да е патологичен процес в абдоминалната (коремната) област.

Диагностика и стадиране

При подозрения за рак на панкреаса, лекарят може да предприеме различни диагностични действия, за да потвърди или отхвърли диагнозата. Те включват:

образно изследване: рентгенова снимка, ултразвук, ангиография, ядреномагнитен резонанс (ЯМР) и/или компютърна томография (КТ);

кръвни тестове: най-често се проверява чернодробната функция; пускат се и туморни маркери;

биопсии: през кожата (перкутанна), ендоскопска или хирургична.

Ако се потвърди диагнозата карцином на панкреаса и след като биопсията установи какъв тип е, следва стадиране.

Първи стадий обикновено се открива случайно, защото при него пациентите нямат симптоми. Той се определя от размера на туморната формация, която е или до 2 см, или между 2 и 4см. В този стадий ракът не е разпространен нито в лимфните възли, нито на друго място в организма.

Втори стадий. Ако туморът е блокирал панкреаса, в този стадий пациентите могат да проявят симптоми, които най-често са свързани с пожълтяване на кожата и загуба на апетит. В този стадий е характерно, че туморът или е нараснал до над 4 см, или е запазил размерите си от първи стадий, но вече е обхванал до 3 локални лимфни възела, без да се е разпространил на друго място.

Трети стадий. В този стадий туморът може да продължава да е малък (до 4см), но специфичното при него е, че раковите му клетки са обхванали повече от 4 лимфни възли. Ако туморът се е уголемил и е разраснал извън панкреаса към близките кръвоносни съдове, дори да не е засегнал лимфната система, той пак се стадира като трети.

Симптомите, които най-често се наблюдават в този стадий са коремна болка или болка в гърба, гадене и повръщане.

Четвърти стадий. В него вече се наблюдава уголемяване на черния дроб или на жлъчния мехур, гаденето и повръщането стават често явление, придружено с липсата на апетит, и заради ангажирането на кръвоносни съдове, може да се наблюдава и дълбока венозна тромбоза.

Туморът в този стадий все още може да не е обхванал лимфните възли, но клетките му са се разпространили в други органи на тялото, без значение дали присъстват в лимфната система. По тази причина към общите симптоми могат да се добавят и такива, които отговарят на мястото на метастазата, напр. ако ракът се е разпространил в гръбначния стълб, пациентът може да проявява болки в гръбнака.

Прогноза

Прогнозата при болните с напреднал рак на панкреаса е като цяло песимистична, но съвременната медицина работи усилено в опита да удължи 5-годишната преживяемост. Изследванията, взети от Американската ракова асоциация показват проценти преживяемост след диагностицирането и стадирането на болестта, без да се вземе предвид индивидуалният отговор на всеки пациент от приложената терапия. По тази причина цифрите са осреднени и изискват по-задълбочен анализ, но като цяло средната преживяемост за всички стадии е 11%, които включват 42% преживяемост при тумор, който не е разпространен в прилежащи тъкани и лимфни жлези, 14% при тумор, който е засегнал близки структури и едва 3% при авансирал карцином с далечни метастази.