Всички съоръжения са кръгли с диаметър до два метра и са много добре запазени. Досега са открити 9 светилища. Намерените край тях находки доказват, че комплексът е от времето на Египетската и Критско-микенската цивилизация - 15 - 14 век преди новата ера, съобщи БНР. Върху олтарите древните траки са правели огнени ритуали. В средата на второто хилядолетие такива култове са били практикувани в Египет по времето на фараона Ехнатон, и в Мала Азия - в Крит и в Хетската държава.
Перперикон е бил култов център, където през периода от второто до средата на третото хилядолетие преди новата ера, са се изпълнявали различни ритуали.
Находките вероятно датират от къснобронзовата и ранножелязната епоха и по давност могат да се сравнят с египетските пирамиди. Това коментира на Перперикон ръководителят на разкопките ст.н.с. Николай Овчаров. Той поясни, цитиран от БТА, че олтарите се намират в северозападната част на крепостта.
През това лято археолозите са се натъкнали на още един голям олтар. Кръгло оформените каменни постаменти са с дебелина от 1,5 до 2 метра, а върху тях са правени огнени ритуали. Според Овчаров за пръв път на българска земя алхеолози попадат на подобно светилище, което няма аналог и е най- голямото на Балканите.
По време на летните разкопки археолозите са се натъкнали и на антични предмети от късноримския период, които свидетелстват за градоустройството на древния град. Открита е средновековна цитадела от 13-14 век след Христа. Предполага се, че Перперикон е бил древноримски областен и златодобивен център.
Вижте снимки