При зрелищна акция, той беше арестуван в Киев от украинските правоохранители след екшън, отказ да подпише заповедта си за задържане и преследване по покрива на сградата, в която се е намирал.

Един от най-обсъжданите световни политици е роден на 21 декември 1967 година в Тбилиси, столицата на Грузия. Той е висок, ръстът му е 195 сантиметра. Роден е в интелигентно семейство. Биологичният му баща е медик по образование, но напуска семейството още преди да се роди малкият Михаил.
Майка му - Гиули Аласания, е професор по история. Тя се омъжва повторно за физиолога Зураб Кометиани. Във възпитанието на Михаил значима роля играе и вуйчо му, братът на Гиули - Темур Аласания. Той е съветски офицер, полковник от КГБ и екс-дипломат в  ООН. 

Лидерските си качества малкият Михаил проявява още в училище, където след като влиза в училищната организация на Комсомола, заема длъжността заместник-председател.

Военната му служба преминава в редовете на войските на КГБ.

През 1984 година Саакашвили започва следване в Киевския национален университет "Тарас Шевченко". Младият грузинец завършва  университета през 1992 г.,  като получава диплома с отличие.

През същата година се завръща в Грузия и получава работа като адвокат в Държавния комитет за защита на правата на човека.

Саакашвили прави бърза кариера: от 1993 г. до 1995 г. работи в Осло в Норвежкия институт по правата на човека и в Ню Йорк в голяма правна кантора, занимаваща се с правна подкрепа на американските нефтени и газови и енергийни проекти в ОНД.

Там той се запознава с председателя на Съюза на грузинските граждани, Зураб Жвания, след което биографията на Саакашвили радикално се променя и получава политическа насоченост.

"Революцията на розите" и президентството
Политическата кариера на Михаил Саакашвили започва през 1995 г., когато по покана на своя приятел Зураб Жвания се завръща в Грузия и се присъединява към парламента на страната от движението "Съюз на грузинските граждани".

След това ръководи парламентарната комисия по правни и конституционни въпроси. През 1998 г. Михаил Саакашвили заменя Жвания, който по това време става председател на грузинския парламент, и става ръководител на СГГ.

През 2000 г. политикът е назначен като представител в Грузия в ПАСЕ, но той отказва заради назначаването си за  министър на правосъдието на Грузия.

През 2001 г. той обвинява правителството на Едуард Шварнаддзе в корупция и подава оставка, като основава  политическата организация "Национално движение", която достига численост над 20 000 души.

През 2003 неговото движение и още няколко опозиционни  партии  не признават резултатите от изборите, вследствие на което Шеварнадзе е принуден да подаде оставка. Следващите президентски избори през 2004 година са спечелени от Михаил Саакашвили с 96 на сто от подадените гласове.

Президентството му започва добре. Той възвръща контрола на грузинската държава над Аджария и Кодорския район, дотогава реално независими от нея територии.
След провала на посочената за главна цел на управлението си - обединението на Грузия, той посочва за виновник Русия и поема курс към сближаване със Запада и членство в НАТО.

След серия от митинги срещу управлението му през 2007 година, той подава оставка и насрочва нови избори. Печели с 53 на сто от подадените гласове, при 56 на сто избирателна активност, т.е малко над една четвърт от имащите право на глас.

Вторият му мандат започва с петдневната война срещу Южна Осетия. Като резултат от нея загиват стотици мирни жители, както и  грузински и руски военни.
От този период е и запечатаният от Би Би Си момент, в който при разговор по телефона президентът дъвче своята вратовръзка.

Парламентарните избори през 2012 година печели опозицията, която възобновява следствието срещу Жвания и Саакашвили.

Той обаче не дочаква резултата от разследването и заминава за Брюксел. През 2014 г. е обявен от грузинската държава за вътрешно и международно издирване.

Украинският период

През 2015 г. Саакашвили е поканен от президента Петро Порошенко в украинския парламент и е назначен за негов съветник. Поема и съвета по икономическите реформи, както и са му възложени задачи във връзка с международните връзки на Украйна.

През май същата година той е назначен за губернатор на Одеса и получава украинско гражданство, като заявява, че грузинският му  паспорт е "път към ареста".

Новият губернатор започва трескава кадрова дейност, като заменя 24 от 27-те шефове на районни администрации в областта. Оттук започват и скандалите, като в края на лятото те стават доста шумни. В следващите месеци той си спечелва достатъчно врагове, включително в Киев, и през 2016 подава доброволно оставка от поста губернатор на Одеса.

След това той организира нова партия - "Движението на народните сили".

Любопитно е, че Саакашвили е един от малцината, предрекли избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ и някои зли езици обясняват трайността на звездата му на украинския политически небосклон с този факт.
Той присъства на инагурацията на Тръмп и  му стиска ръка.

По-късно Саакашвили е с отнето украинско гражданство и на практика влиза незаконно на територията на Украйна от Полша, като привържениците му избутват кордона от украински гранични служители.

Следват няколко месеца опити да организира протести срещу настоящата украинска власт, закономерно завършили с днешните зрелищни арести и гонитби по покривите на киевски сгради, което едва  ли ще бъде финалната серия от любопитния сериал на живота на грузинския експрезидент.

Личен живот

Саакашвили е женен за холандската гражданка Сандра Рулофс, от която има двама сина, Едуард и Николоз, родени съответно през 1995 и 2005 година.
Както подобава на един кавказки "мачо", медиите непрекъснато са пълни с пикантни подробности за личния му живот и предполагаеми, реални или не, многобройни афери с представители на нежния пол.
В това числко фигурират романите му с Юлия Тимошенко (за които има дори филм) и бременна от него секретарка от осетински произход.