Плевнелиев пред ЕП: Крим е Украйна, Кремъл ни противопоставя
Президентът Росен Плевнелиев произнесе реч от тържествената трибуна на Европарламента, в която говори за бъдещето на Европа и предизвикателства пред ЕС.
Той бе посрещнат на крака от пленарната зала в Страсбург. Речта на президента бе прекъсвана от аплодисменти, предаде БТА. Плевнелиев заяви, че е горд проевропейски президент на проевропейски народ. Българите се гордеем, че сме стожер на стабилността и двигател за положително развитие на Югоизточна Европа, добави той.
"Мирът и свободата днес са подложени на изпитание, световните и местните сили не успяват да предотвратят и решат рекордния брой конфликти. Поколението, което разруши Берлинската стена, днес издига нови граници в сърцето на Европа. Надявам се, че не сме на прага на нова Студена война, но сме изправени пред студен мир и повратна точка бяха събитията в Украйна. Руският президент често говори за сфери на влияние на "великите сили", дали не сме изправени пред нова Ялтенска конференция", попита Плевнелиев.
И сам отговори, че ако Западът допусне това, би било исторически срам.
По думите му държавите могат да бъдат лесно дестабилизирани от мощен съсед, но могат да бъдат повторно изградени само от хората, не от "велики сили". Според него прозорливите политици не се стремят към завземането на земите на съседа и промяната на граници, а към осигуряването на образование и напредък за собствения си народ, към създаването на свободни общества.
"Не искахме нова война в Европа, но за съжаление днешните събития в Украйна са война. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа", добави държавният глава.
Той призова за спешна отмяна на визите за украински граждани. И допълни, че независимо дали става дума за миграцията или санкциите срещу Русия, трябва да бъдем обединени, защото сме семейство, заяви президентът.
"Кремъл се опитва да ни противопостави и да дестабилизира ЕС, да всее съмнение в сърцевината на европейския проект, да срине основите на Общността - единството, съпричастието и върховенството на закона. Москва започна широка пропагандна операция в Европа, която разпространява послания за недоверие, а не за ценности", каза още Плевнелиев.
По думите му целта е да бъде сринато доверието на европейците, а това е най-голямата заплаха. Така се отварят вратите за духовете на миналото - национализма, популизма, "великите сили", сферите на влияние, надделяващите над принципите интереси, допълни той.
"Изглежда, че успяват, а ние сме в застой, като поставяме спирачка на разширяването на ЕС и на Шенген, например", подчерта президентът.
България - в Шенген, Балканите не под влияние на бивши империи
Плевнелиев говори и за България, като заяви, че тя е показала, че е лоялен партньор в добри и в тежки времена и защитава външните граници на ЕС професионално и ефективно.
"Нашата страна е съпричастна с бежанците и предоставя закрила на онези, които отговарят на изискванията. България изпълнява своите отговорности и задължения, затова трябва да бъде приета в Шенген възможно най-скоро, това е в интерес на общоевропейската сигурност", призова Плевнелиев.
Балканите днес са на предна линия в защитата на Европа и като български държавен глава той иска границите да паднат, а не да бъдат премествани.
Президентът изтъкна, че тероризмът изниква там, където липсва образование.
Имаме нужда от съвременен патриотизъм, а не от агресивен национализъм, добави той. И настоя, че въпреки културните и историческите разлики, не трябва да допускаме "Европа на една или няколко скорости", защото това поражда съмнения в европейския проект и е намек за неравенство.
По думите му би било историческа грешка, ако Балканите бъдат оставени без нашата подкрепа и под влиянието на бивши империи.
Плевнелиев бе категоричен, че всички предсказания за разпад на ЕС са погрешни. Той цитира президента Желю Желев, който казваше, че демокрацията се лекува с повече демокрация, и изрази убеденост, че ще решим настоящите предизвикателства, без да отстъпваме от ценностите си.
"България винаги е била слаба, когато е била сама. Днес България е силна като част от ЕС и НАТО. Въпросът е къде искаме да бъдем през 2030 или 2050 г. Дотогава ще сме решили въпросите с миграцията, банковите кризи, задлъжнялостта. Но, ако нямаме верую, някой ще ни предпочете за съперник. Ако спрем да правим история, някой друг ще я направи вместо нас", обобщи българският държавен глава.
Напредък за отпадане на визите за Канада
Държавният глава обсъди с председателя на ЕП Мартин Шулц преговорите между ЕС и Канада за подписване на Всеобхватно икономическо и търговско споразумение.
„Постигнахме важна стъпка напред по въпроса за визовата либерализация между Канада и България с помощта на ЕС. Сигурен съм, че през следващите дни можем да постигнем споразумение по този важен въпрос. Това е начинът, по който работи Европа – солидарост в подкрепа на каузата на България“, заяви Росен Плевнелиев.