"Направихме среща на психиатричните болници, посветена на проблемите на болниците и най-вече на изключително тежката кадрова криза. Целта на тази среща в режим на съвместност и добронамереност с Министерство на здравеопазването да се намери решение на проблема. Съставен беше текст, който ще бъде изпратен до нашия министър и на институции, които имат отношение към проблемите ни", разказа той, цитиран от БГНЕС.

По думите му причината за катастрофалната липса на персонал не е от сега.
"Ако ние официално не заявим някои неща, ще бъде лошо. Предпочитаме да  предупредим за това, което ще се случи въпреки нашите усилия", подчерта докторът.

Той обясни, че психиатричните болници имат характерен профил и не могат да бъдат изместени от психиатричните служби от друг тип.
"При цялото ми уважение към службите за доболнична помощ, техните задачи са други и те не могат да бъдат болници в миниатюра. Нашият контингент е в общи линии един, техният е различен. И ако се случи, да не дава Господ, лошото, републиката ни ще остане без психиатрични болници. И ще сме единствената страна в Европа, може би в целия свят, в която няма психиатрични болници", каза още Толев.

Лекарят обясни, че това ще стане, ако персоналът е по-малко от онова, което гарантира безопасност на пациентите.
"Тогава сме задължени тези пациенти да ги пускаме, защото в едно затворено психично отделение с 30-40, 50-60 пациенти с тежко увредено психично състояние, ако бъдат оставени сами, оставям на вашата фантазия какво ще се случи. В този случай отговорност носим ние. В Наказателния кодекс се нарича престъпление от непредпазливост и за да не се достигне до там, апелираме към институции, от които това зависи това да не стане, а не да се вземат мерки след дъжд качулка", призова болничният директор.

"Аз нямам законовото право да накарам лекар или сестра, или санитар да работи при условия, при които не може да осигури живота и сигурността на поверените пациенти, пък и на персонала. Агресията към персонала расте. Агресията на населението към медицинските лица расте. Претенциите също", добави той.

По думите му сборът от пациентите, които изискват по-интензивни психиатрични грижи, е по-голям от легловата база в цяла Южна България: "Ако по някаква причина се озоват извън стените на болницата, те ще залеят цяла Южна България, до Бургас ще стигнат".

"Възможно е дори и в този момент, докато говорим, някъде да се пролее кръв. Това ви го казвам с пълната си сериозност на човек, който има над 30-годишен стаж в тази болница. Всичките психиатрични болници са на един хал, разликата се оказа, че е символична", каза още директорът на психиатричната болницата в Раднево.

Само преди месец психично болен младеж закла жестоко майка си - 43-годишна жена. След това бащата разказа пред медии, че синът му е страдал от параноидна шизофрения и въпреки многобройните молби на семейството да бъде прибран принудително в психиатрия, това не се е случило.

Три седмици по-късно 25-годишен софиянец уби 82-годишната си баба в столичния квартал "Левски". Той бил лекуван в специализирана клиника, но след това пуснат.

Министерството на здравеопазването прави всичко възможно за решаване на натрупаните с години проблеми на държавните психиатрични болници, заявиха по-късно от ведомството.
"Тези проблеми са сред въпросите, с които новият екип на Министерството е ангажиран още от първите седмици на своето управление. Те са отлагани с години. В този смисъл буди недоумение, че тъкмо сега, когато се търсят и предлагат конкретни решения, в обществото се създава невярната представа, че МЗ не предприема действия", се казва в официалното съобщение.

Финансовото състояние на тези лечебни заведения беше обсъдено на 6 юли т.г. на среща на министъра на здравеопазването Десислава Атанасова с всички директори на държавни психиатрични болници - по нейна покана. Допълнително между 12 юли и началото на август с всеки от 12-те директори на тези болници в МЗ са проведени индивидуални срещи и са обсъдени медицински и финансови параметри, както и работни заплати, изтъкват от ведомството.
Разяснено е, че МЗ прави допълнителни разчети за увеличаване размера на възнагражденията за сметка на собствени ресурси, тъй като в бюджета за тази година разходи не са предвидени. Допълнителни възможности дава и Норвежкият финансов механизъм, по който има заделени сериозни средства за подобряване на материално-техническата база, се казва още в съобщението.