Заслугата за натъкването на ценната находка обаче е на германски орнитолози, които наблюдавали птиците в района и впоследствие открили и предали скулптурата на експертите.

Изследванията на скалния къс показват, че той е от времето на къснобронзовата и ранножелязната епоха - II-I век преди Христа. През този период лъвът е бил изключително важен символ, обясни Николай Овчаров и даде пример с поемата "Илиада" на Омир, където именно лъвът е една от най-големите метафори за сила и надмощие.

Намирането на лъвското изображение край пещерата "Утробата" ученият свърза с тракийски култ за плодородие, извършван в пещери от този тип. По думите му в началото на годината царят се изкачва на върха на пещерата и извършва жертвоприношение на голямо животно. В този момент Овчаров вижда връзката с издълбаването на лъва, тъй като животното е символ на царската власт.

Находката е естествен скален къс от ронлива скала, допълнително обработен от човешка ръка. Съвет от археолози, който е бил свикан, е отхвърлил възможността находката да е от средновековната епоха, защото образът е твърде груб и стилизиран, допълва "Факти".

За да имат пълна картина за произхода на находката, предстои археолозите да направят обхождания на мястото, където е открита скулптурата.
Лъвската глава ще бъде изложена в Регионалния исторически музей в Кърджали.

Преди няколко години Николай Овчаров откри връх на копие на Перперикон, за който предположи, че може да е бил на воин от Перперикон, участвал в Троянска война.