"Изправени сме пред предизвикателството да проведем една важна процедура, така както повелява законът", заяви председателят на парламентарната правна комисия Искра Фидосова (ГЕРБ) в пленарната зала, предаде „Фокус”.
„Това е дебат, в който трябва да създадем атмосфера на равнопоставеност, толерантност и всички кандидати да представят своите виждания за своята дейност във ВСС. Има условия кандидатите да могат да отговорят на всички въпроси, които ще има бъдат зададени. Очакваме подробни отговори”, каза още Фидосова.

Тя обясни, че всеки кандидат ще има по 10 минути да представи вижданията си. „След това ще бъдат задавани въпроси от членовете на правна комисия в рамките на 2 минути и кандидатите трябва да отговорят в рамките на 3 минути”, уточни Фидосова.

На кандидатите бяха задавани и въпроси, изпратени от неправителствени организации.

"Няма цензура по отношение на въпросите, които ще бъдат задавани днес на кандидатите за членове на ВСС. Направихме всичко възможно тази процедура да бъде прозрачна”, заяви по-рано председателят на Народното събрание Цецка Цачева пред bTV по повод притесненията на тези организации за цензура.
 
"Ще станем свидетели на парламентарно представление", прогнозира обаче още сутринта пред БНР депутатката от БСП Мая Манолова.
"От неправителствените организации наистина са направили каталог с въпроси, които да покажат отношението на кандидата към независимостта на съдебната система и отказа на досегашния ВСС да стане гарант да не бъде допускано влияние върху нея. Очакването е прекалено, защото в рамките на 10 минути не могат да бъдат зададени всички удобни и неудобни въпроси. Днес можем да излъжем Брюксел, че сме провели публичен дебат и избор, но дейността на днешните кандидати ще стане ясна още утре, когато те заработят", каза още Манолова.

"Безпрецедентен е този подход, аз го одобрявам и много се радвам. Въпреки това, прозрачната процедура сама по себе си не е стопроцентна гаранция, че най-достойните ще влезнат във ВСС. Искам отново да кажа, че за да се възвърне доверието на гражданите, е изключително важно гражданите да имат доверие на всеки от членовете на новия ВСС", коментира и президентът Росен Плевнелиев.

Първи бе изсулшан един от най-известните кандидати - бившият шеф на следствието Бойко Рашков, номиниран от БСП.
По думите на Рашков трябва да се внимава с темата за съкращаване на съдилищата, защото така хората може да бъдат лишени от нормален достъп до правосъдие. Делата да се разпределят по-справедливо - по критерий сложност, а не по брой, да бъде създадени и електронни системи за информация между институциите също е важно, изтъкна като приоритет той. "Вече няма да има голяма бумащина, когато се прави справка намира ли се едно лице в местата за лишаване от свобода или не", заяви той.

Семейни и фамилни внушения не трябва да се правят, каза Рашков, след като по време на изслушването беше припомнено, че съпругата му работи като нотариус, а дъщеря му е съдия. "Това не намалява цената на участието ми или авторитета на съпругата ми като нотариус нито на дъщеря ми като съдя в СРС", посочи той.
"Ако депутатите смятат, че ще се влияя политически, да не гласуват за мен", каза оше Рашков.
Най-любопитното около него е, че през 1998-а година бе избран за главен прокурор от ВСС, но президентът Петър Стоянов не издаде указ за назначаването му, припомня БНТ.

Друго известно лице сред кандидатите е конституционният съдия Владислав Славов, издигнат от Синята коалиция. Той беше първата публично обявена кандидатура, всички останали бяха внесени непосредствено преди да изтече срокът. 9-годишният му мандат в Конституционния съд изтича тази есен. Той е първият председател на Върховния административен съд, бил е заместник-главен прокурор по времето на Никола Филчев, награждаван е с орден Стара планина - Първа степен. Оглавява Съюза на юристите в България.

Славов лансира идея, която да обедини всички районни и окръжни съдилища с обща компетентност. Така те ще са общо 70 и ще се икономиса една шеста от бюджета на съдебната власт, ще се опрости и организационната структура. Освен това ще има достатъчно съдии, които да се специализират, мотивира се той.

Сред номинираните е и депутатката от ГЕРБ Юлиана Колева, която непосредствено преди изслушването тя излезе от състава на Правната комисия. Към нея имаше най-много въпроси, зададени от неправителствения сектор.

Изслушването на всички кандидати ще продължи до късно вечерта.
Изборът ще бъде проведен на 26  септември.