От понеделник проектът на Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) е предоставен за едномесечно публично обсъждане и хората вече се вглеждат за недостатъци в него.

Едно от въпросните 4 звена се нарича Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет.

Неговата "визитна картичка" е особено поучителна насред това лято, в което властта за пореден път изправя тежка артилерия против корупцията.

26 думи, за да кажеш "Не работи"

Тази седмица на сайта на въпросния Център пишеше следното:

"Центърът не е оперативно действаща структура, не ползва класифицирана информация и не обработва лични данни. Не се обработват сведения от следствена информация или сигнали за корупцията."

Така е то - там, където "простият" би лепнал една проста табела "Затворено", ученият ще ви намотае 26 думи - и трудно ще се спре.

Позабравено и не толкова видимо е друго: именно този "Център за превенция..." беше на времето шумно известен с интересното и дори смешно съкращение БОРКОР, от БОРба с КОРупцията, сиреч.

Нелепо е, разбира се, да пъхнеш неработеща, официално неработеща структура в рекламирания "единен" суперорган, от който се очаква да смаже корупцията и да разплаче корумпираните.

Но важното е другаде.

Няма как да претеглим големия (60 страници) нов законопроект, без да погледнем историята на опитите да бъде ударена корупцията в България по някакъв съвсем нов, небивал и съкрушителен начин.

Да не се изложим пред чужденците

Тези опити са вече в своята девета година, а може би са доста по-стари.

В тяхната предистория блести Националната стратегия за борба с организираната престъпност на "царското" правителство, огласена през 2002 година. Година по-късно я смени "актуализирана национална стратегия за същото" *.

Не след дълго на мушката официално се оказа и корупцията, и изразът "организираната-престъпност-и-корупцията" започна да звучи като една дълга дума. Ако говорехме немски, наистина щяхме да сме създали думата "организиранатапрестъпностикорупцията".

Причина №1 да се допише "корупцията" е традиционното нашенско "да не се посрамим пред чужденците!".

По онова време България влизаше - и влезе в Европейския съюз. Заедно с Румъния ни поставиха под унизителен надзор (за пред хората - "мониторинг") по линия "Сигурност и вътрешен ред".

У нас всеки от редовните доклади на Европейската комисия ставаше сноп съчки в огъня на вътрешнополитически дрязги, а Румъния съумя по-добре да се докара пред Брюксел, отличник така да се каже. (Рано е да се каже доколко тази нейна слава е заслужена, особено след вълненията през пролетта.)

Задължително

Стана задължително, щом си на власт, да демонстрираш юнашка борба с корупцията. А в по-голямата част от този период управляваше партията "Граждани за европейско развитие на България".

БОРКОР е първият гръмогласен опит на правителство на ГЕРБ (в случая на кабинета "Борисов 1") да удари зрелищно рушветчийството в България. (Неслучайно детинското съкращение на новия "Център" бе съчинено в периода на полицейски операции със страшни имена.)

Началото му бе положено през ноември 2009 г. с една "Интегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност".

Наблюдатели смятат, че в определени моменти "Центърът" е работил много добре, обаче другите във властта не му обръщали внимание. Може би. Ала в крайна сметка в историята му преобладават преустройства, назначения и преназначения, и периоди на невидимост, а към сегашния момент - вече споменатите 26 думи.

При кабинета "Борисов 2" антикорупционният акцент беше в законопроекта, за който много усилия хвърли вицепремиерът Меглена Кунева. Той така и не стана закон, парламентът не го пусна.

Той също предвиждаше "единен независим орган" и контрол на доходите и имуществата на "горните етажи". Сегашният проект за ЗПКОНПИ е нещо като разпомпена версия на закона "Кунева".

Разясняват ни, че Комисията по бъдещия ЗПКОНПИ няма да разглежда анонимни сигнали. Това е хубаво, но то припомня също колко малко са съществените разлики между двата неприети закона - неприетия по-рано ("Кунева") и още неприетия сега.

Пак при управлението ГЕРБ през 2014 - 2017 г. беше написана и одобрена от Министерския съвет Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България през 2015 - 2020 г.

За същия този период има и специален "план за изпълнение на мерките" по националната стратегия.

И как да забрави човек, че към Министерския съвет през пролетта на 2015 г. бе изграден и Национален съвет по антикорупционни политики.

ГЕРБ са си ГЕРБ. Но всяка друга по-влиятелна партия в България днес би правила същото, ако беше на власт. Защото Брюксел гледа.

Показно и реално

Ако цялото това писане, ако всички тези заседания, мерки и структури, бяха вземани поне малко насериозно, щеше да проличи.

Ако "противодействието" бе подкрепено от неподправена политическа воля, за десетина години би се подал над повърхността някакъв поне мъничък резултат.

Обаче както се отбеляза в "цялостната оценка на въздействието", приложена към новия законопроект,:

През 2016 г. "България за поредна година заема последно място в класацията (по корумпираност) на държавите-членки на Европейския съюз, а в световната класация отстъпва с 6 позиции и пада до 75-то място сред общо 176 страни.

Освен това същият документ почтено признава:

"Съществуващата разгърната система от органи с често дублиращи се или неефективно разпределени антикорупционни правомощия не дава необходимите реални и конкретни резултати в борбата с корупцията."

"Всяка институция създава собствено антикорупционно звено, но резултатите от работата му не са видими."

Тук, опитвайки се добросъвестно да докажат нуждата от "единен орган", авторите са се увлекли и дано утре не им се карат началниците. Защото ситуацията "резултати не са видими" е в чувствителна степен плод от управленията на ГЕРБ.

В света на пожеланията

Около обяд на 3 август в портала "Обществено обсъждане" бяха изразени 8 коментара за закона, смислени и конкретни.

По-общо погледнато, в предложените от правителството текстове прави впечатление един подозрително пожелателен тон - какво се надяваме да стане, след като в България влезе в действие такъв закон.

Такова настроение блика и от мотивите към законопроекта, и от вариантите на "предварителна оценка" за въздействието му, а на места дори от самия проект.

От друга страна, някои автори са работили подчертано съвестно. Следната констатация от "оценката" заслужава дори място в учебник:

"Дълбоката политизация на държавната и общинската администрация, съдебната власт и разследващите и правоприлагащите органи възпрепятства противодействието на корупцията по високите етажи на властта."

"Държавната и общинската администрация, съдебната власт и разследващите и правоприлагащите органи са уязвими и често стават заложници на политически или корпоративни интереси."

Стена, накратко казано. Как пожеланията ще пробият тази стена, е друг въпрос.

***
В седмицата, в която публикуваха проекта за антикорупционен закон, правителството се накани да обяви своята програма за 2017 - 2021 година.

Поради това съвпадение бие на очи един изненадващ факт. В програмата борбата с корупцията е мината между другото, а мечтана СуперКомисия за ПКОНПИ въобще я няма.

В същата програма, в Раздел 5, Приоритет 16, в "Цел 48", четем мярка 187 и 188, две свръхкратки изречения общи приказки за "противодействието". Мушнати са между противозаконното отнемане а МПС и каналджийството.

Дали пък и самото правителството не гледа на майтап своя свръхпроект?

- .- -

* Писането - и преписването - на концепции, стратегии, рамкови програми визии и т. н. комфортно подменя реалната работа и реалното мислене в управлението. Неслучайно то е любим спорт на българската политическа менажерия още от соцвремената. В прехода тази прежна практика достигна небивали висоти при Тройната коалиция и при управленията на ГЕРБ.