Става въпрос за двудневната операция на 10 и 11 декември 2003 г. по задържането на Чакъра. Той е трябвало да бъде задържан, за да бъде отведен в затвора за изтърпяване на 6-месечна присъда, защото е предоставял жилището си за сексуслуги.
След намесата на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, който ръководи втората част на операцията, къщата бе обстрелвана с гранатомет и се подпали. Чакъра бе намерен овъглен на втория етаж.
Действията на полицията са били напълно по устав, приеха последователно разследващите, а после и военният съд.

Нарушен е чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, а именно правото на живот, което може да бъде отнето само при изпълнение на присъда или когато това е абсолютно необходимо за защита от незаконно насилие, правомерен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода, както и за действия за потушаване на бунт или метеж, предприети в съответствие със закона, смятат от съда.
Нарушенията, които ЕСПЧ констатира, са в два аспекта – неприлагането на стандарта за "абсолютната необходимост" на употребата на сила, както и заради неефективното разследване, което не е изследвало ключовия въпрос за употребата на сила.
Не е бил установен дори часът на настъпване на смъртта, което също не е довело до адекватно разследване.

Ако има прокуратура в България, след днешното решение на Страсбург трябва веднага да започне разследване на Бойко Борисов, заяви пред "Правен свят" един от адвокатите по делото пред ЕСПЧ Михаил Екимджиев.
 
То е образувано по жалби на двамата сина на Чакъра Добромир и Данаил и съпругата му Вера. Съдът им присъжда общо 50 000 евро обезщетение за неимуществени вреди, както и 4684 евро за адвокатите им.
Съдът отхвърля искането за неимуществени вреди за разрушаването на къщата им заради недоказана собственост.

В жалбата пред Евросъда е цитирано интервю на Бойко Борисов пред в. "24 часа" от 19 май 2004 г., в което той заявява: "Потвърдих, че аз съм дал заповедта за стрелбата. Според мен сме действали абсолютно правилно и ако отново се наложи такава ситуация, ще действаме по същия начин. Ако има някой виновен, това съм аз."

Към решението има особено мнение на българския съдия Павлина Панова, която приема, че в случая има нарушение на правото на живот по чл. 2 от Конвенцията в неговия материален аспект, но не и нарушение в процесуалния аспект. Според решението на съда обаче нарушение има и нa процесуален аспект, тъй като не са били разпитани баретите от Отряда за борба с тероризма, участвали в операцията.

Панова не приема, че белег за неадекватност на разследването е и фактът, че не са разпитани членовете на Специализирания отряд за борба срещу тероризма, за да се запази тяхната анонимност. Според съдията държавите не могат да бъдат обвинявани за приемането на законодателство, което защитава самоличността на полицейските служители, "изпълняващи много сериозни задачи в трудни ситуации".
Същественият въпрос в случая е дали ако тези офицери са били разпитани, разследването е можело да достигне до други изводи, смята тя.

Съдия Панова не е съгласна и с констатациите на съда, че при оценката на резултатите на разследването на смъртта на Тодоров властите не са приложили стандарта за употребата на сила от полицията, само доколкото това е абсолютно необходимо.
Тя не оспорва, че полицията категорично е нарушила този стандарт в действията си, но не смята, че той е бил неглижиран при оценката от разследването.
 
"Разследването трябва да бъде възобновено и лицата, отговорни за смъртта на Чакъра, трябва да понесат наказателна отговорност, ако не за подбудителство и съучастие в убийство, то поне за злоупотреба с власт и превишаване на правомощия", коментира адвокат Екимджиев.