Проучванията на селището, представящо първата европейска земеделска цивилизация, от екип археолози с ръководител Георги Ганецовски продължават 15 години с подкрепата на община Враца, съобщиха от Регионалния исторически музей в областния град.

Тази година експедицията проучва структура в селището от около 100 кв. м и двата ограждащия рова. В нея са намерени две големи ями с явни следи от горене, а до една от ямите са открити и останките от каменното съоръжение, оформящи прав ъгъл и дъговидна извивка.

Според археолозите това е една от най-ранните каменни структури, открити на Балканския полуостров. Намерени още са керамични тежести с перфорация, кремъчни пластини, ядра и други предмети на бита на древните хора от камък и кост. Сред находките са и остриета от обсидиан - полускъпоценен камък с вулканичен произход, който не се намира в границите на страната ни.

Изследванията на една от пластините сочат, че тя произхожда от днешна Армения, се посочва в съобщението.

Според експертите, находката е поредното доказателство за високо развити търговски отношения преди 8 хиляди години в днешна Северозападна България.

С последните три пластини от обсидиан Регионалният исторически музей във Враца вече притежава най-голямата колекция от раннонеолитни артефакти от полускъпоценния камък.