Bulphoto
От РБ предлагат НС да реши казуса ”Не подкрепям никого”
Народни представители от Гражданския съвет на Реформаторския блок са внесли в НС поправки в Изборния кодекс за решаване на казуса "Не подкрепям никого".
Предложението е гласовете от квадратчето "Не подкрепям никого" в бюлетината не само да бъдат част от процента избирателна активност на изборите, но да се зачитат като валидни и при отчитането на резултатите, информира mediapool.
Вносители на проекта са народните представители от Гражданския съвет на Реформаторския блок Гроздан Караджов, Петър Славов и Мартин Димитров.
По сега действащия закон гласувалите с "Не подкрепям никого" ще са дали действителен глас. Той ще се брои при определяне на избирателната активност, но според методиката за определяне на резултатите от вота, която е част от закона, се изключва при отчитането на резултата от вота, което на практика го превръща в недействителен.
Според член 93 от конституцията пък, за да има избрани президент и вицепрезидент на първи тур, трябва двойката да е получила повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
Разминаването може да доведе до избор на президент още на първи тур, за когото обаче не са гласували 50% от упражнилите своя вот, тъй като част от тях ще са гласували срещу всички и бюлетините им няма да участват в общото отчитане. Също така може да бъде и основание за касиране на изборите.
При добра воля от страна на парламента и ако бъдат свикани извънредни заседания, казусът може да бъде отстранен. Засега обаче мнозинството не възнамерява да се занимава с него.
По-рано днес от ЦИК заявиха, че нямат възможност да дадат становище и прехвърлиха случая към Конституционния съд.
АНКЕТА: Ще гласувате ли на президентските избори?
Вносители на проекта са народните представители от Гражданския съвет на Реформаторския блок Гроздан Караджов, Петър Славов и Мартин Димитров.
По сега действащия закон гласувалите с "Не подкрепям никого" ще са дали действителен глас. Той ще се брои при определяне на избирателната активност, но според методиката за определяне на резултатите от вота, която е част от закона, се изключва при отчитането на резултата от вота, което на практика го превръща в недействителен.
Според член 93 от конституцията пък, за да има избрани президент и вицепрезидент на първи тур, трябва двойката да е получила повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
Разминаването може да доведе до избор на президент още на първи тур, за когото обаче не са гласували 50% от упражнилите своя вот, тъй като част от тях ще са гласували срещу всички и бюлетините им няма да участват в общото отчитане. Също така може да бъде и основание за касиране на изборите.
При добра воля от страна на парламента и ако бъдат свикани извънредни заседания, казусът може да бъде отстранен. Засега обаче мнозинството не възнамерява да се занимава с него.
По-рано днес от ЦИК заявиха, че нямат възможност да дадат становище и прехвърлиха случая към Конституционния съд.
АНКЕТА: Ще гласувате ли на президентските избори?