Здравната стратегия 2030: Проблемите са ясни, решенията – не толкова

Приоритетите са подобряване на здравето и среда, подкрепяща здравето, ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати, гарантиране на здравната сигурност и намаляване на неравенствата

08:56 | 20 април 2024 | Автор: Петя Георгиева*, старши икономист в ИПИ 4 406 Снимка: iStock by Getty Images

На 18 април 2024 година парламентът одобри дългоочакваната и широко обсъждана Национална здравна стратегия на България до 2030 година. Това е ключов документ за развитие на здравеопазването в България, който планира разходи в размер на над 101 милиарда лева за целия период на изпълнение, дава основните насоки за развитие на почти всички основни сектори в системата, поставя цели и очаквани резултати, които ще имат пряко влияние върху живота на всеки български гражданин. Кои са най-важните промени, които стратегията предвижда?

Стратегията залага 3 големи приоритета: (1) устойчиво подобряване на здравето и среда, подкрепяща здравето; (2) ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати; и (3) гарантиране на здравната сигурност и намаляване на неравенствата. Всеки приоритет е подкрепен с между 4 и 8 политики, които се фокусират върху специфични здравни проблеми. Стратегията отново се опитва да обхване абсолютно всичко в здравеопазването, независимо от първоначално изявените намерения от страна на депутатите да насочат и приоритизират няколко важни аспекта на здравеопазването, върху които да съсредоточат усилията за промяна. Този подход може и да е приемлив от политическа гледна точка, но той не помага за решаване на генерални проблеми в здравеопазването, а единствено разпилява и внимание, и ресурс.

Затова тук коментираме следните ключови аспекти на стратегията, без да влизаме в обяснителен режим по всички включени в нея предложения и промени:

Болничната помощ остава централен проблем с неясно бъдеще и размита отговорност

Стратегията предвижда много сериозни промени в болничната помощ по отношение на структурата на лечебните заведения за болнична помощ и тяхната дейност - поне на хартия. Равномерният достъп на населението до болнична помощ ще бъде осигурен чрез определяне на пет йерархични нива на лечебни заведения, основно в зависимост от броя на населението на населените места, в които са разположени.

Въпреки множеството пожелателни фрази какво би било добре и по-добре да се случи, стратегията не отговаря на въпроса как ще се трансформират лечебните заведения извън формално променения им статут. Как ще се случи преструктурирането и какви ще са ефектите от него е въпрос, вероятно оставен за решаване в плана за преструктуриране на болниците, който тепърва ще се разработва. Още по-любопитно е плахото споменаване на възможността НЗОК селективно да договаря с лечебните заведения - изключително ключов аспект на финансовия модел, но не достатъчно описан и изяснен от депутатите. Още по-съществен проблем е липсата на каквито и да било насоки ще има ли или не промяна в модела на финансиране на дейностите на болниците. Липсват ясни предложения дори за посоката на промяната във финансирането, извън общото намерение за прехвърляне на средства към извънболнична за сметка на болничната помощ и повишаване на събираемостта на осигурителните вноски. И не на последно място - единствено за болничната помощ липсват преки индикатори за оценка в частта за мониторинг на изпълнението на стратегията.

Човешкият ресурс все още не се третира като ключов независимо от общите фрази за неговото значение

Сериозният анализ на състоянието на човешките ресурси в здравеопазването показва, че на този етап у нас липсва значимо усилие по отношение на планирането и задържането им, особено що се отнася до медицинските специалисти по здравни грижи. Настоящата стратегия отново бяга от решения на проблема, въпреки осъзнаването, че това са най-трудните за регулиране отношения в сектора. Без абсолютна яснота и безкомпромисни действия по промени в обучението и адекватно заплащане на труда България рискува да остане без медицински сестри и специалисти по здравни грижи в близко бъдеще. Мотивацията на медицинския персонал да работи и да се развива е пряко свързана и с качеството на медицинското обслужване и удовлетвореността на пациентите, но и със здравните резултати и подобряването на общественото здраве.

Качеството на здравните услуги за пореден път е просто досадна подробност

Здравната система, която стратегия описва, прилича на губерния, съществуваща сама за себе си и управляваща се само от групи силно заинтересовани играчи. Как тя обслужва пациентите остава някак страничен проблем. Четем, че качеството на услугите в лицето на медицински стандарти, правила за добра медицинска практика и механизмите за контрол "следва непрекъснато да се усъвършенстват и да се ползват пълноценно", но не виждаме как ще се гарантират тези стандарти и какви биха били последиците за тези, който се отклоняват от тях и не ги спазват. Поне засега с действията си държавата не е показвала, че гарантира отговорността на доставчиците на услуги в предоставянето им с определено качество. Отново боязливо се споменава, че с особен приоритет ще се въведе механизъм за обвързване на финансирането на болниците с резултатите, от какъв точно не се знае. Като начало - липсва дори загатване на намерение за въвеждане на структурирана система за измерване на резултати и постижения.

За да обобщим - добрата новина е, че стратегията е готова и е базирана на честен анализ, който не крие проблемите, лошата - че важните въпроси все още "висят" и не откриваме ясна воля за стъпки към разрешаването им.

Авторът д-р Петя Георгиева е икономист във фондация "Институт за пазарна икономика" от 2018 г. с интереси в областта на здравеопазването, образованието, публичните предприятия и фискалната политика. Преди това е била главен експертен сътрудник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен експерт в дирекция "Бюджет" на Министерството на финансите. Автор е на редица икономически изследвания и анализи и е икономически сътрудник на Правната програма на Института. Завършила е международни икономически отношения в УНСС, доктор е по икономика от 2009 г. с тема на дисертационния труд "Прехвърляне на дейности (outsourcing) в международния бизнес".

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>

ИЗБРАНО