Защо руснаците от "оригиналния замразен конфликт" пропуснаха преизбирането на Путин

Избирателната активност в отцепилия се от Молдова регион Приднестровие е най-ниска от 18 години насам

Снимка: iStock by Getty Images

Защо руснаците от "оригиналния замразен конфликт" пропуснаха преизбирането на Путин

Избирателната активност в отцепилия се от Молдова регион Приднестровие е най-ниска от 18 години насам

13:28 | 19 март 2024 | Автор: Паула Еризану, Файненшъл Таймс 100 8602 Снимка: iStock by Getty Images

Владимир Путин се радва на рекордната според него избирателна активност на руснаците за преизбирането му този уикенд.

Русия на Путин

Но в една малка част от територията на Източна Молдова притежателите на руски паспорти се появиха в много по-малък брой, отколкото през 2018 г.

Приднестровието понякога е наричано "оригиналният замразен конфликт", тъй като е първият бивш съветски регион, в който Москва разположи войници след кратката подкрепяна от Русия сепаратистка война от Молдова през 1992 г. Населението му наброява 350 000 души и въпреки че 97 % от тях притежават молдовски паспорти, повече от половината са и руски граждани, които редовно гласуват за Путин.

В понеделник властите в Приднестровието отчетоха най-ниския процент на участие в президентските избори в Русия от 18 години насам. В неделя гласуваха около 46 000 руски граждани, което е само една пета от избирателите в сепаратисткия регион, в сравнение с над 73 000 преди шест години. Броят на избирателните секции също беше много по-малък, отколкото на предишните избори: само шест тази година в сравнение с повече от 20 през предишните десетилетия.

"Руснаците отварят избирателни секции в Приднестровието от 33 години насам", казва румънският политически анализатор Арманд Гошу от Букурещкия университет. "Те маркират своята територия, показвайки, че Приднестровието е тяхно, дори и да са във война с Украйна и руската граница да е далеч."

Ниската избирателна активност обаче показва "необратима" тенденция към отдалечаване от Русия, която е катализирана от пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна през 2022 г., каза той.

"Дори и да са атакувани от руската пропаганда, някои от жителите на Приднестровието започнаха да се еманципират, да търсят алтернативни източници на информация и да губят интерес към руските... "избори", каза Гошу.

През десетилетията след обявяването на независимостта си, която Москва не признава, икономиката на Приднестровието се поддържа от процъфтяващ черен пазар и незаконна търговия с Украйна. Пълномащабната инвазия на Русия през 2022 г. прекъсна повечето от тези връзки. Тези връзки вече бяха обтегнати от смяната на ръководството в Кишинев, когато през 2020 г. президент стана проевропейски настроената Мая Санду, която прекъсна дългата традиция на подкрепящи Москва или приятелски настроени към олигарсите управници в Молдова.

Санду подаде молба за членство в ЕС през 2022 г., а миналата година Молдова получи статут на кандидатка. Преговорите за присъединяване трябва да започнат тази година.

В резултат на това основните търговски партньори на Приднестровието вече не са на изток, а в ЕС, тъй като на блока се падат близо 70% от износа и вноса на отцепническия регион.

Но със западния завой дойдоха и по-строги правила. От януари предприятията в Приднестровието са задължени да плащат мита в Кишинев, след като влезе в сила митнически кодекс от 2021 г.

Молдовският вицепремиер Олег Серебрян заяви пред "Файненшъл Таймс", че новите закони внасят "унификация" и се стремят да създадат равни условия за компаниите на цялата територия на Молдова.

Миналия месец, за първи път от 18 години, управляващите в Приднестровието свикаха конгрес на всички депутати и призоваха за закрила от страна на Москва, позовавайки се на нарастващата хуманитарна и икономическа криза.

Виталий Игнатиев, който е самопровъзгласил се външен министър на региона, обясни, че призивът за помощ не е покана към Русия да анексира Приднестровието.

"Обърнахме се, включително към Руската федерация като гарант и посредник в процеса на разрешаване на конфликта, с молба да упражни политическо и дипломатическо влияние [върху Кишинев] за нормализиране на ситуацията", казва Игнатиев пред "Файненшъл Таймс".

Той заяви, че властите в Тираспол, столицата на Приднестровието, не са в състояние да изплащат заплати, пенсии или социални помощи в резултат на икономическия натиск от страна на Кишинев. Конгресът се обърна и към Червения кръст във връзка с предполагаемата криза в здравеопазването в региона.

"Проблемът придобива катастрофални размери", казва Игнатиев. "Вносът на лекарства в [Приднестровието] е ограничен, което доведе до недостиг и повишаване на цените на лекарствата; блокиран е вносът на рентгенови лъчи."

Серебрян отрече да има хуманитарна криза и заяви, че подобно на данъчния режим, механизмите за регулиране на стандартите за безопасност и цените на лекарствата трябва да бъдат уникални за цялата територия на Молдова - включително и за Приднестровието.

"Няма никаква хуманитарна криза... напротив, наблюдаваме нарастване на търсенето на лекарства от ЕС и Молдова от страна на местните потребители и компании", каза Серебрян. Междувременно молдовците в Приднестровието също се възползват от медицински услуги в цялата страна, някои от които са безплатни.

Говорител на Червения кръст не отговори веднага на молбата за коментар.

За разлика от изборите в Приднестровието, молдовските власти разрешиха отварянето само на една избирателна секция в руското посолство в Кишинев, където няколко протестиращи носеха плакати с надписи "Мир/Свят без Путин" или "Не гласувайте за фашиста Путлер".

Министерството на външните работи на Молдова привика руския посланик заради "подкопаване на суверенитета и териториалната цялост".

В понеделник френското външно министерство осъди Москва за това, че е създала избирателни секции в Приднестровието "без съгласието" на молдовските власти. Посолството на САЩ в Кишинев също осъди това като пореден пример за това "как Кремъл не зачита неутралитета, суверенитета и териториалната цялост" на Молдова.

Приднестровието обяви независимост от съветска Молдова през 1990 г. и води кратка война през 1992 г. между подкрепяните от Русия сепаратисти и молдовските сили, която завърши с прекратяване на огъня и оттогава конфликтът е замразен. Москва поддържа там военна база с около 1500 военнослужещи - понастоящем предимно местни жители - и склад за боеприпаси от съветската епоха.

Според молдовските разузнавателни служби Русия засилва усилията си да дестабилизира Кишинев преди президентските избори и референдума за ЕС през октомври.

Длъжностните лица в Кишинев се опасяват, че Москва планира повече нарушения, насилствени протести и наемане на сепаратисти както в Приднестровието, така и в южния автономен район на Молдова - Гагаузия, населен с около 120 000 проруски настроени турци.

Преди две седмици губернаторът на Гагаузия Евгения Гуцул публикува своя снимка, на която се ръкува с Путин в Сочи. Тя също се оплака от натиск от страна на Кишинев и заяви, че "руският лидер е обещал да подкрепи Гагаузия".

Според Гошу молдовското правителство трябва да се откаже от "лежерното" си отношение и да бъде по-радикално в борбата със заплахите за сигурността в Гагаузия и Приднестровието.

Но "шансовете на руснаците да успеят в хибридната си война в Молдова зависят от способността на правителството да прокара реформи", каза Гошу, който добави, че залогът ще бъде най-голям на парламентарните избори през следващата година.

ИЗБРАНО