Тази година ще бъде годината на най-големите избори в историята. През 2024 г. ще гласуват 76 държави, представляващи повече от половината от световното население.
Изборите по целия свят за повече избиратели от всякога ще поставят в центъра на вниманието състоянието на демокрацията в световен мащаб, пише сп. "Иконъмист". През 2024 г. ще се проведат избори в страни, в които живеят около 4,2 млрд. души. Но въпреки че има повече избори от всякога, не е задължително да има повече демокрация: много избори няма да бъдат нито свободни, нито честни. "Независимо дали става въпрос за разрастването на въоръжените конфликти, преначертаването на картата на световните енергийни ресурси или бързия напредък в областта на изкуствения интелект, светът се променя с умопомрачителна скорост. От ситуацията в Близкия изток до приемането на електрически превозни средства и лечението на затлъстяването - нещата изглеждат съвсем различно от начина, по който са изглеждали само преди година или две", пише изданието.
В Европа изборите за Европейски парламент през 2024 г. са насрочени за периода 6-9 юни 2024 г. Освен това през следващата година ще се проведат избори в 37 отделни държави в Европа. Президентски избори през март ще има и Русия и руският президент Владимир Путин вече ежедневно се явява на всевъзможни форуми и работи над рейтинга си. По график президентски избори трябва да има и в Украйна, но засега няма изгледи те да бъдат проведени.
Най-голямата демокрация в света, Индия, се отправя към избирателните секции в продължение на няколко седмици между април и май 2024 г. Прогнозите са индийският министър-председател Нарендра Моди и неговата партия да се представят добре.
Африка е континентът със следващия най-голям брой избори - в 18 държави.
Изборите в Тайван откриват тежката изборна година през януари, а САЩ ще я закрият - американците се отправят към избирателните секции през ноември.
Социологическите проучвания в Тайван остават нестабилни и вероятно не могат да бъдат надеждни предвид тристранния характер на надпреварата, докато външните фактори (например политиката на Китай или САЩ) все още могат да повлияят значително на избирателите. Основният резултат от изборите ще бъде оформянето на интензивността на
на бъдещия китайски натиск върху Тайван. Изходът от вота в Тайван може да зададе тона на отношенията между Тайван, САЩ и Китай за следващата година, засилвайки ролята на Китай в изборите в САЩ през ноември.
Изборите в ЕС и Обединеното кралство ще повлияят на това как Европа се позиционира в тази конкуренция между великите сили, като същевременно ще дадат индикации за продължителността на подкрепата за Украйна.
Промените в политиката, държавното регулиране, лихвените проценти и други области могат да превърнат 2024 г. в "бурна година", прогнозира Bloomberg. Фонът на войните и икономическите сътресения засилва потенциалните геополитически рискове.
Ето преглед на някои ключови избори, които предстоят да бъдат проведени през 2024 г.
Изборите за Европарламент
В ЕС изборите за Европейски парламент през 2024 г. ще се проведат между 6 и 9 юни 2024 г. Повече от 400 милиона гласоподаватели ще изберат 720 членове на Европейския парламент в 27-те държави членки. Тъй като изборите в ЕС пресичат толкова много граници, те ще бъдат най-големите транснационални избори в света, пише France 24.
На 6 юни избирателите в 27-те държави от ЕС ще трябва да гласуват за представители на националните партии в Европарламента. Настоящите очаквания са, че центърът на тежестта ще се измести надясно и партиите, враждебно настроени към имиграцията, ще постигнат успехи. Важно е обаче да се помни, че вотът по същество е 27 избори в едно и всяка отделна страна има своя собствена политика, история и география, които могат да окажат съществено влияние върху резултата.
Позициите по отношение на климата, имиграцията и икономическата политика ще бъдат на преден план в дискусиите. В първия случай дебатът може да се съсредоточи върху това дали амбициозният план за "зелена сделка" за декарбонизиране на производствените системи на ЕС трябва да бъде забавен (консерватори), ускорен (социалдемократи и зелени) или да продължи със сегашното си темпо (центристи), като следващият мандат ще приключи една година преди символичната 2030 г. Политиките за това колко адаптивни трябва да бъдат имиграционните режими и режимите за предоставяне на убежище в ЕС също ще бъдат в центъра на вниманието.
Разширяването на ЕС ще бъде изключително важен въпрос по време на следващия мандат, особено след като перспективата за членство на Украйна и Западните Балкани се приема все по-сериозно. Структурните, политическите и икономическите последици от присъединяването на няколко държави могат да излязат на преден план в дебатите по време на изборите през 2024 г., вероятно придружени от дискусии за това как да се процедира със съществуващите членове, за които се смята, че са все по-авторитарни или нелиберални (напр. Унгария).
Състоянието на войната в Украйна и бъдещите отношения с Русия несъмнено ще бъдат в съзнанието на избирателите, макар и по различен начин на различните места. Темите и личностите на президентската кампания в САЩ, която ще бъде в разгара си до юни 2024 г., също могат да повлияят на дискусиите в Европа. Същото не може да се каже за Обединеното кралство, тъй като ЕС не проявява голям интерес към него и неговото бъдеще, въпреки че това може да се промени, ако едно ново лейбъристко правителство потърси алтернативни отношения с Брюксел.
Избирателната активност ще е важен въпрос. Тя се повиши през 2019 г. поради по-високите нива на участие сред младите хора. Ако тенденцията се запази, тя ще играе голяма роля в разговора за интеграцията в ЕС в общественото мнение през следващите пет години. Но това, което мотивира избирателите, които изобщо си правят труда да гласуват, е смесица от местни, национални и европейски настроения. Полученият в резултат на изборите Европейски парламент може да се окаже несинхронизиран с приоритетите на държавите членки, тъй като избирателите се възползват от възможността да регистрират протест срещу своето правителство, давайки сигнал за бъдещото развитие на националните равнища.
Европейският парламент, който ще бъде сформиран след изборите, ще играе решаваща роля при назначаването на 27-те европейски комисари за мандата 2024-29 г. В по-широк план ще бъде обърнато внимание на новото съотношение на силите между левицата и десницата, на последиците от него за основните дългосрочни стратегии, разработени по време на настоящия мандат (напр. "Зеленият курс", стратегическата автономия на ЕС), и на относителните печалби или загуби на интеграционистите или националистите.
Изборите в Съединените щати
САЩ ще отидат до урните на 5 ноември 2024 г. Повече от 160 милиона американци са регистрирани да гласуват. Те ще избират 47-ия президент на САЩ, който ще е в Белия дом в продължение на четири години, считано от януари 2025 г. Досегашният президент Джо Байдън се надява да си осигури втори мандат, докато пък бившият президент Доналд Тръмп се надява да си осигури втори, непоследователен мандат.
Гласоподавателите и съдилищата ще се произнесат за Доналд Тръмп, който има шанс едно към три да се върне на президентския пост. Резултатът може да се сведе до няколко десетки хиляди гласоподаватели в шепа колебаещи се щати. Но последиците ще бъдат глобални, засягайки всичко - от политиката за климата до военната подкрепа за Украйна.
Наред със съдебните предизвикателства за Тръмп, 73% от избирателите смятат, че президентът Джо Байдън е твърде стар, за да се стреми към преизбиране, сочат резултатите от проучване на "Уолстрийт Джърнъл". Въпреки това през последните месеци и Байдън, и Тръмп не само запазиха, но и засилиха лидерските си позиции за съответните партийни номинации. Ако и двамата кандидати успеят да запазят доминиращата си позиция в своята партия, САЩ вероятно ще се насочат към трети поредни президентски избори, които много ще си приличат.
През последните две години повече от две трети от избирателите смятат, че страната се движи в грешна посока. Въпреки силния пазар на труда, повишаването на заплатите, намаляването на инфлацията и повишаването на потребителското доверие, не се наблюдава забележимо подобрение в настроението на американския избирател.
В проучването на "Уолстрийт Джърнъл" 58% от анкетираните твърдят, че икономиката се е влошила през последните две години, а почти три четвърти от гражданите на страната смятат, че инфлацията се движи в грешна посока. Важно е да се отбележи, че голямо мнозинство от независимите граждани са на това мнение.
Въпреки лошите рейтинги на Байдън в социологическите проучвания и опасенията относно възрастта му, в момента той е на път да бъде преизбран без сериозни първични избори. Изглежда, че демократите са се обединили около Байдън поради комбинация от фактори: благодарност за победата му над Тръмп през 2020 г., неочакван успех на междинните избори през 2022 г. и страх, че Тръмп може да си върне Белия дом през 2024 г.
Но свой ред Доналд Тръмп продължава да държи внушителна преднина в редиците на републиканците в националните проучвания на общественото мнение. Обвиненията срещу него засилиха подкрепата сред избирателите на републиканските първични избори. То едновременно отнема голяма част от кислорода в новинарския поток и поставя Тръмп като жертва на нещо, което се възприема от много избиратели на републиканците като лов на вещици от страна на естаблишмънта. Но тези събития представляват значително по-голям риск за Тръмп в изборите, особено сред колебаещите се избиратели.
Дебатът на републиканците показа малко политическо разнообразие между кандидатите, като изключим различията по отношение на продължаващата подкрепа за Украйна. Съперниците на Тръмп за номинацията ще прекарат следващите няколко месеца в изтъкване на аргумента, че проблемите на бившия президент ще му попречат да спечели изборите през ноември 2024 г. и че те могат да постигнат същите политически цели с по-малко сътресения. Въпреки че този аргумент не изглежда убедителен в социологическите проучвания досега, все още е твърде рано да се заключи, че борбата за номинация е приключила.
Периодът от сега до края на второто тримесечие на следващата година е най-критичното време за президент, който се стреми към преизбиране - Байдън трябва да използва този период, за да покаже успеха на своята политика.
Страната продължава да е дълбоко разделена по демографските различия, които се формираха по време на изборите през 2016 г. и се задълбочиха по време на президентството на Тръмп. Разделителните културни войни вероятно ще доминират в дебатите през целия предстоящ изборен цикъл. Въпроси като расата, сексуалността, абортите и законите за контрол на оръжията ще мотивират базата и на двете политически партии, но все още не е ясно дали това са въпросите, които ще оживят ключовите колебаещи се избиратели, които ще определят победителя на изборите през 2024 г.
Изборите в Русия
Неотдавнашните рейтинги на одобрение на президента на Русия Владимир Путин (около 70%) показват, че той остава популярен, особено сред богатия елит и хората над 55 години, които разчитат на държавните медии за новини. Руският лидер ще бъде подпомогнат от конституционните промени от 2020 г., които увеличават изискванията към
кандидатиране (напр. да са пребивавали в Русия поне през последните 25 години) и
вкарването в затвора на един от най-големите му потенциални опоненти - Алексей Навални, чиито привърженици пък призоваха руснаците да гласуват за всякакви кандидати, но не и за Путин.
Протичането, цената и изходът от войната в Украйна ще бъдат в центъра на вниманието по време на изборите в Русия. Ако конфликтът продължава, гласоподавателите ще бъдат повлияни от възприятията си за това колко ефективно правителството управлява войната и дали разходите (включително финансови, човешки и заплахата от мобилизация) са оправдали инвазията.
Въздействието на санкциите и общите икономически резултати на Русия върху ежедневието на обикновените граждани ще бъде ключов въпрос на изборите. Въпреки че в момента икономиката се справя със санкциите предвид печалбите от повишените цени на петрола, значителното увеличение на разходите за отбрана за справяне с войната може да се отрази на условията на живот на руснаците.
Понастоящем изборите вече са спечелени от Путин, тъй като няколко месеца преди вота има малко жизнеспособни политически алтернативи или вътрешен апетит за тях.
Изборите в Обединеното кралство
Премиерът на Великобритания Риши Сунак се бори да обърне разликата от 20 пункта в проучванията на общественото мнение спрямо лейбъристите, като британските избиратели са все по-разочаровани от отслабващата икономика и 13-годишното управление на консерваторите. Въпреки че лейбъристите изглежда ще станат най-голямата партия през 2024 г., няма признаци, че сър Киър Стармър е убедил електората, който изглежда има повече причини да гласува срещу торите, отколкото за него.
По-малките партии в Обединеното кралство ще имат огромна роля за това дали лейбъристите ще могат да управляват самостоятелно през 2024 г. Вътрешните разногласия в Шотландската национална партия накърниха техния авторитет и биха могли да доведат до това лейбъристите да си осигурят допълнителни десетина места в Шотландия, което е ключова част от пътя им към мнозинство.
Консерваторите ще пострадат в електорален план, ако твърденията им, че са финансово надеждни и ръководени от ефективен лидер, бъдат подкопани от невъзможността да изпълнят предписаните им цели. Понастоящем изглежда, че случаят е такъв: растежът е затруднен, дългът по-скоро се увеличава, отколкото намалява, инфлацията упорито остава над целта от 2 %, а намаляването на броя на така наречените "малки лодки" с мигранти и времето за чакане в Националната здравна служба изглежда като неосъществима мечта.
Изборите в Индия
Според Чатъм Хаус Изборите в Индия, които ще се проведат между април и май 2024 г., ще бъдат най-големите в света - там са регистрирани да гласуват над 900 милиона души от общо 1,4 милиарда население. Настоящият министър-председател Нарендра Моди се надява да бъде преизбран за трети петгодишен мандат. Индия е най-голямата демокрация в света, а също така и "все по-важен геополитически фактор" в световен мащаб, твърди Chatham House.
Личната популярност на премиера Нарендра Моди значително затъмнява тази на неговата партия, партията Бхаратия Джаната, и би трябвало да е достатъчна, за да му осигури трети пореден мандат през април 2024 г., макар и с намалено мнозинство. Моди е ръководител на надеждна системна промяна в икономическото управление (технологични правителствени услуги), като същевременно активно насърчава геополитическия статут на Индия и стратегическата ѝ автономия в чужбина. Фрагментираната индийска опозиция е сформирала коалиция от 26 партии (със закачливия акроним INDIA), но не разполага с обединяващ лидер, който да се съревновава с Моди.
Сегашното рязко покачване на цените на хранителните продукти представлява най-сериозната заплаха за Моди, въпреки че той е твърде ловък политик, за да пренебрегне този най-екзистенциален показател в индийската изборна политика. Повечето от работниците в Индия работят на парче в селското стопанство, което прави индийските семейства изключително уязвими от повишаването на цените.
Изборите в Южна Африка
Изборите в Южна Африка през 2024 г. се очаква да бъдат най-важните за страната от 30 години насам. По данни на Избирателната комисия на Южна Африка регистрираните за вота южноафриканци са повече от 26 милиона.
Партията Африкански национален конгрес (АНК) управлява страната от 1994 г., когато апартейдът е прекратен и Нелсън Мандела става първият чернокож президент, но АНК може да не успее да събере достатъчно гласове, за да управлява самостоятелно, като президентът Сирил Рамафоса се сблъсква с препятствия, сред които замираща икономика, рекордна безработица, сриващата се инфраструктура и ширещата се престъпност.
Кризата с енергийната сигурност в Южна Африка ще бъде ключов фактор за изборите, тъй като сериозният недостиг на енергия води до продължителни управляеми прекъсвания на електрозахранването, които изострят проблемите с разходите за живот. Това ще става все по-актуално, тъй като страната е принудена да поеме и по труден път на декарбонизация, за да не се асоциира с най-въглеродно интензивната икономика в света.
Политиката на АНК за неутралност по въпроси като Русия-Украйна я кара да балансира връзките си със Запада и Русия, въпреки че неотдавнашната реторика и поведение предполагат умерен наклон към Изтока. Това поставя под напрежение връзките със САЩ и ЕС.
Изборите в Мексико
На 2 юни 2024 г. мексиканците ще отидат до урните. Страната има почти 100 млн. избиратели и те ще изберат нов президент с шестгодишен мандат. За първи път в историята на Мексико двамата водещи кандидати за президент са жени - бившият кмет на Мексико сити Клаудия Шейнбаум Пардо (тя има български произход), и бившият сенатор Сочил Галвес.
Бюлетините в Мексико ще включват и гласувания за заемане на повече от 20 000 публични длъжности - рекорд за страната.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}