Западни Балкани: Предстои неспокойно политическо лято

Положението в Сърбия може да доведе до голям конфликт, а при останалите - излагането на противоположни становища все още е под покрова на някакъв "демократичен диалог"

12:15 | 13 май 2020 | Автор: Митко Йовановски, в. Нова Македония/превод БТА 16 2496 Снимка: АР/БТА

Няколкомесечният период на изчакване за произвеждането на парламентарни избори в повечето страни от Западните Балкани ги постави в напрегната политическа атмосфера, която постоянно заплашва да излезе от обичайните демократически рамки. Колкото повече наближава моментът избирателите да си кажат думата, толкова повече се засилва и подгрява партийната активност, за да се остави по-добро впечатление у гражданите.

Балканите

Изглежда, че най-близо до точката на кипене на партийната нетърпимост е Сърбия, където през последния уикенд се стигна до инцидент пред парламента с вербални и физически сблъсъци на депутати от управляващата коалиция и членове на екстремистка партия. Отделни партийни функционери и интелектуалци предупреждават, че положението в Сърбия е "рисково и може да доведе до голям конфликт". В останалите държави от Западните Балкани засега излагането на противоположни становища все още е под покрова на някакъв "демократичен диалог".

Имайки предвид обаче досегашния опит от предишни изборни цикли, не е изключено гражданите да имат едно дълго и неизвестно политическо лято. Решението на сръбския президент Александър Вучич парламентарните избори да се произведат на 21 юни означаваше и неформално начало на предизборната кампания на политическите партии в Сърбия. Преди отмяната на извънредното положение гражданите изразяваха своите политически възгледи и "платформи" от терасите на белградските сгради по време на полицейския час. През последния уикенд като най-удобно място за партийна агитация се оказа пространството пред входа на сръбския парламент.

Двама депутати от управляващата Сръбска прогресивна партия, Александър Мартинович и Сандра Божич, започнаха гладна стачка заради бездействието на прокуратурата във връзка с нападението на привърженици на движение Двери над депутата Марян Ристичевич на стълбите на парламента. Ден преди това гладна стачка започна независимият депутат Миладин Шеварлич, към когото се присъедини и водачът на Двери Бошко Обрадович, който иска по-интензивен диалог между властите и опозицията!

Организирането на протест и контрапротест с гладна стачка е един сегмент от неблагоприятната политическа картина в Сърбия, която се влошава още повече преди парламентарните избори.

Освен дълбокото разделение между власт и опозиция, политическата сцена в Сърбия е усложнена и от разединението на опозиционните партии относно подкрепата за бойкот на изборите. Идеята за бойкот на изборите се разпадна, а въпросът е дали Съюзът за Сърбия все още съществува, смята председателят на Социалдемократическата партия, бившият сръбски президент Борис Тадич, който заяви, че "се появи нова реалност, предизвикана от извънредното положение и пандемията, а след това и от решението на Движението на свободните граждани да излезе на избори". Той каза, че не може да застане зад акцията на Бошко Обрадович пред парламента, и обясни, че лидерът на Двери се обръщал към своя твърде краен електорат.

За сериозността на положението в Сърбия предупреди и Слободан Първанович, научен съветник на белградския Институт за физика, който призова Сръбската академия на науките и изкуствата да извика най-важните политически лидери на диалог за намиране на изход от сегашната ситуация, за да се предотврати "разпадане и всеобщ хаос".

Кризата в отношенията между власт и опозиция продължава и в Албания, която миналата година беше сцена на съпроводени с насилие протести на най-голямата опозиционна сила, Демократическата партия на Лулзим Баша, довели до пълен бойкот на местните избори. През последните дни Баша отхвърли поканата на премиера Еди Рама за организиране на среща в по-широк състав, на която да се разговаря за европейската интеграция на страната.

Баша нарече "лицемерна" поканата на премиера Рама и го обвини, че "не е постигнал успех в интеграцията, а сега иска да се прикрие зад лицемерни покани". Неговата реакция дойде, след като премиерът Еди Рама каза, че за да се изпълнят поставените от ЕС условия, е необходим политически и институционален консенсус. Рама изрази готовност да седне на среща с президента, лидера на опозицията и представители на други институции, "за да се реализират реформите, които изисква ЕС за ускоряване на пътя към европейското семейство". Албания трябва да изпълни 15 условия, започвайки от приемане на избирателна реформа, възстановяване на функционирането на Конституционния съд и конкретни резултати в борбата с организираната престъпност.

В Северна Македония противоречията между главните политически партии, които бяха налице преди кризата с коронавируса, продължават със същата интензивност. Последното разногласие между СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ се отнася до датата за произвеждане на парламентарните избори, които бяха отложени заради епидемията от коронавирус. СДСМ и коалиционните партньори смятат, че изборите трябва да бъдат на 14 юни, но датата трябва да се договори с опозицията, като не бива да бъде по-късно от юни. От ВМРО-ДПМНЕ тези дни предлагаха избори в средата на юли.

Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски казва, че са за провеждане на избори това лято, но избори, които няма да застрашат живота на гражданите. От Демократичния съюз за интеграция повториха изявлението, че имат два критерия за произвеждане на изборите. Това са: Комисията за заразни болести да каже, че такъв процес няма да застраши здравето на гражданите, и второ - ОССЕ /Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа/ да констатира, че може да следи изборите. Разногласия за датата на изборите има и в Държавната избирателна комисия, а отделни нейни членове на практика застъпват известните вече партийни позиции.

Подчертано политическо напрежение има и в Черна гора и в Босна и Херцеговина, което само потвърждава, че в Западните Балкани продължава постоянното политическо и етническо напрежение.

ИЗБРАНО