Войната в Близкия изток - основни понятия
Зад всяка от тези думи и имена се крие сложна история
На 7 октомври 2023 г. терористичната ислямистка групировка Хамас напада Израел. Израел отвърна. Сега тази война е основното събитие в световните медии, които отразяват подробно ситуацията в израелските градове, кибуците и еврейските селища в палестинските територии, ситуацията в Ивицата Газа и Западния бряг. Анализатори и коментатори говорят за сухопътната военна операция, която ще започне ЦАХАЛ, а военни експерти разсъждават дали "Железният купол" ще издържи, ако "Хизбула" се включи в конфликта, а в социалните мрежи израелтяните разказват за първия си опит от криене в МАМАД по време на обстрелите.
Зад всяка от тези думи и имена се крие сложна история.
Изданието "Сигнал" е събрало термини и понятия, чието познаване ще помогне за по-доброто разбиране на контекста на палестинско-израелския конфликт. Разбира се, това е непълен списък и обясненията не отчитат (и не могат да отчетат) всички нюанси. Палестинско-израелският конфликт (и в по-широк смисъл арабско-израелският конфликт) е един от най-дългите и сложни на планетата. Невъзможно е да бъде обхванат подробно в един текст.
Араби, евреи, палестинци, израелци
Араби са тези, чийто майчин език е арабският. И Мароко, и Сирия, и Ирак и Йемен са предимно арабски държави. И Палестина също.
Евреите са етнорелигиозна общност. Основен принцип е еврейският религиозен закон: евреин е човек, който има майка еврейка (и че човек е евреин, защото има майка еврейка - и така нататък до библейските Авраам и Сара) и който същевременно изповядва юдаизма (или поне не е приел друга вяра). Неевреин, който приема юдаизма, също става евреин. Евреите живеят по целия свят: 5-6 милиона - в Съединените щати, около 150 хиляди - в Русия (по данни на Израелската еврейска агенция, а според руското преброяване - по-малко от 100 хиляди). Израел се превръща в страната с най-голямо еврейско население в света, изпреварвайки САЩ едва в началото на новия век.
Израелците са гражданска нация. Населението на Израел е около 9,5 милиона души, от които около 75 % са евреи, но има и араби, руснаци (обикновено тези, които са получили право на репатриране като съпруг на еврейка или съпруга на евреин) и други. Държавата Израел смята, че е отговорна не само за израелците, но и за всички евреи по света.
Според едно от тълкуванията палестинците също са гражданска нация (с нюанса, че нямат пълноправна държава). Според другото те са етническа група от араби, която се е формирала в историческа Палестина и включва, освен жителите на Западния бряг и ивицата Газа, и хора, живеещи в "бежански лагери" в Йордания, Ливан и Сирия и в диаспората по целия свят.
Някои израелски араби, но не всички, се наричат палестинци, въпреки че гражданството им е израелско, а не палестинско. Някои израелци наричат араби всички мюсюлмани, живеещи в страната, включително например черкезите (в Израел има две села от тях). В същото време някои израелски араби са християни (има повече от 120 000 такива). Повечето палестинци са мюсюлмани, но сред тях има и християни.
Палестина
Палестина - това са земите на Западния бряг и Ивицата Газа взети заедно, както и уникалната политическа единица, която съществува там. Формално тя е държава в процес на създаване. Тя е призната от 138 от 193-те държави - членки на ООН, включително Русия и Китай. Тези, които не признават, са САЩ, Обединеното кралство, Франция, Германия и, разбира се, Израел. Палестина има повече от 5 милиона граждани, правителство, правоприлагащи органи, съдилища и т.н., но няма собствена валута и суверенна територия.
Първоначално Палестина е името на регион, който приблизително съответства на сегашния Израел - ивицата Газа и Западния бряг. Това е историческата родина на еврейския народ и мястото, на което се развива голяма част от Библията. След това обаче евреите стават малцинство в региона - това се случва през I в., след войни с римляните и масови изселвания. През VII в. регионът става част от новосъздадения халифат - и скоро мнозинството от жителите му стават араби.
А в края на XIX век - по това време територията на историческа Палестина е част от Османската империя - евреите започват масово да се завръщат. И продължават да го правят и през ХХ век, когато Великобритания управлява региона с мандата на Лигата на нациите, а след това и на ООН.
Сега на тази земя живеят по около 7 милиона евреи и араби. Сблъсъците между тях за тази земя започват през 20-те години на ХХ в., а първата пълномащабна война - ще има още много такива - се случва през 1947 г. На следващата година е провъзгласена държавата Израел.
Тези, които все още използват името Палестина в първоначалния му смисъл (особено в арабския свят), показват, че не признават Израел. Именно такъв смисъл е заложен в името на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), основана през 1964 г. Тя се стреми към ликвидиране на Израел и създаване на единна арабска палестинска държава.
За да постигне тази цел, през 1988 г. ООП провъзгласява държавата Палестина (България признава държавата Палестина през 1988 г. - б.р.), но тя няма територия - има само териториални претенции към Израел. Пет години по-късно, през 1993 г., ООП подписва споразуменията от Осло с Израел, с което окончателно го признава. Споразуменията предвиждат създаването на палестинска национална администрация и постепенното прехвърляне на контрола над Западния бряг и ивицата Газа към нея (и всъщност към ООП). В крайна сметка на тези земи е трябвало да възникне пълноправна палестинска държава - и така смисълът на понятието "Палестина" да се стесни до сегашното си значение.
Сега, 30 години по-късно, Израел все още държи свои войски на територията на Палестина, включително по цялата граница - с изключение на малък участък между ивицата Газа и Египет. През 2013 г. ръководителят на Палестинската автономия Махмуд Абас подписва указ, според който Палестина трябва да се нарича единствено Държавата Палестина. Въпреки това Израел все още използва леко пренебрежителното "Палестинска автономия".
Палестина смята Източен Йерусалим за своя столица, но той е под израелски контрол. Фактическата столица на Палестина е Рамала на Западния бряг на река Йордан.
ООН счита Палестина за територия, окупирана от Израел. Активисти за правата на човека и международни организации, включително ООН, многократно са документирали как в интерес на националната сигурност израелските разузнавателни служби (вж. Мосад) и ЦАХАЛ нарушават правата на човека в палестинските територии.
През 2022 г. специална комисия на Съвета на ООН по правата на човека заключи, че окупацията на палестинските територии е основна причина за нестабилността в региона. Някои влиятелни международни и израелски организации за правата на човека (да речем Amnesty International, Human Rights Watch и Бецелем) наричат положението на палестинците апартейд и престъпление срещу човечеството.
Ключови фигури: Ясер Арафат, основател и дългогодишен лидер на ООП и първи ръководител на Палестинската автономия (починал през 2004 г.); Махмуд Абас, известен още като Абу Мазен, настоящ ръководител на ООП и Палестинската автономия.
Ивицата Газа
Част от Палестина. Ивица земя покрай Средиземно море, дълга 40 км и широка не повече от 12 км. Според различни оценки на тази малка територия живеят от 2 до 2,5 милиона души, като гъстотата на населението е една от най-високите в света. Формално в ивицата има няколко града, но в действителност това е зона на почти непрекъснато градско строителство.
Ивицата е заобиколена предимно от израелска територия, но има и граница с Египет, която Израел не контролира. Има два гранични пункта с тези държави. Има и летище, но то не функционира. Пристанището е блокирано от израелските военноморски сили в продължение на много години.
По време на Войната за независимост на Израел през 1947-1949 г. ивицата Газа е под египетска окупация и там бягат много араби от цяла Палестина. През 50-те години на ХХ век там се формират войнствени групи, които редовно нападат околните израелски кибуци. Израел окупира ивицата по време на Суецката криза през 1956 г., след това я връща на Египет, а по време на Шестдневната война през 1967 г. я окупира отново заедно със Синайския полуостров. По този начин ивицата временно е напълно заобиколена от територията, контролирана от Израел. По силата на договора от 1979 г. Синай е върнат на Египет, но ивицата остава под израелски контрол. През 1987 г. в Газа се появява движението Хамас.
По силата на споразуменията от Осло (1993 г.) Израел предава ивицата на Палестинската администрация. През 2005 г. той извършва "едностранно изтегляне" - изтегля принудително всички еврейски селища и всички свои войски от Ивицата. На свой ред през 2007 г. Хамас убива или изгонва от Газа служители на Палестинската власт, които представляват Фатах - управляващата в Палестина светска организация, враждебна на Хамас. Оттогава ивицата Газа е фактически отделна политическа единица, управлявана де факто от Хамас.
Западният бряг на река Йордан
Част от Палестина. Названието е условно: Западният бряг заема част от десния бряг на река Йордан (друга част е международно призната израелска територия), както и някои земи доста далеч от реката. В някои израелски източници - тези, които не признават съществуването на Палестина като политически субект - регионът се нарича "Юдея и Самария". Друго често срещано израелско наименование е просто "териториите".
Израел окупира Западния бряг по време на Шестдневната война през 1967 г. По силата на споразуменията от Осло (1993 г.) регионът е официално предаден на палестинската администрация. Понастоящем той на практика е разделен на три зони: А - под пълен палестински контрол, В - под палестински граждански контрол и израелски военен контрол, С - под пълен израелски контрол.
Източен Йерусалим, включително Храмовият хълм, също е бил част от Западния бряг. Но през 1980 г. Израел фактически го анексира и оттогава статутът на тази част от града е предмет на отделен спор. На Западния бряг се намира и Хеброн - вторият по религиозно значение град за евреите след Йерусалим, където са погребани Адам и Ева, както и еврейските праотци Авраам, Исаак и Яков.
Хамас
Палестинска ислямистка организация. Името произлиза от арабската абревиатура на "Ислямското движение за съпротива". Хамас се стреми към унищожаване на Израел и създаване на теократична ислямска държава на територията на историческа Палестина. Организацията обучава атентатори самоубийци, взема заложници, обстрелва с ракети израелски градове и селища. Нападението срещу Израел на 7 октомври 2023 г. е може би най-известната акция в историята на Хамас, но и преди това дейността й води до стотици, ако не и хиляди жертви.
Хамас има няколко "крила". Военното крило, бригадите "Изедин ал-Касам", се занимава пряко с тероризъм. Политическото крило е партия - тя има програма, социално-икономическа платформа, политически PR и всички останали атрибути. Хуманитарното крило помага на нуждаещите се (а в Палестина почти всички са нуждаещи се). Но всичко това е единна структура под общо управление и е насочено към една цел.
Хамас е много популярна в Палестина. Последните избори там се провеждат през 2006 г. и Хамас печели с лекота. Това бележи упадъка на светското националистическо палестинско движение (ООП и Палестинската администрация) и възхода на ислямисткото движение. От 2007 г. насам Хамас има пълна власт в ивицата Газа, но има много поддръжници и на Западния бряг на река Йордан.
Хамас не е просто терористична групировка, а истинско масово движение. Ето защо борбата с него е много по-трудна, отколкото, да речем, с Ал Кайда: убийството или вкарването в затвора на няколко високопоставени лица не е достатъчно, за да се спре функционирането на Хамас.
Ключови фигури: шейх Ахмед Ясин, съосновател и дългогодишен духовен водач на Хамас (убит от израелска ракета през 2004 г.); Исмаил Хания, ръководител на политбюрото на Хамас; Мохамед Дейф, ръководител на бригадите "Изедин ал-Касам".
Други палестински организации: Фатах, най-голямата фракция на Организацията за освобождение на Палестина, светско социалистическо и националистическо движение, управляващата партия на Западния бряг. "Ислямски джихад" - палестински клон на "Мюсюлмански братя", класическа нелегална терористична групировка, базирана в ивицата Газа.
Хизбула
На арабски "Партия на Аллах". Ислямистка организация, която господства в Южен Ливан. Тя е един от основните противници на Израел, като извършва терористични нападения и обстрелва гранични територии - военни обекти, градове и селища.
Хизбула има много сложни отношения с Палестина: от една страна, си сътрудничи на принципа "врагът на моя враг е мой приятел", от друга страна, има много противоречия с нея. Хизбула не харесва Фатах, защото е светска организация, а не харесва и Хамас, защото е сунитска организация (Хизбула е шиитска). "Партията на Аллах" признава духовното лидерство на иранските аятоласи и активно си сътрудничи с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (елитна част от иранските въоръжени сили), но да се смята, че е "филиал" на Иран, е опростяване. Тя се стреми да създаде теократична държава в Ливан по модела на Ислямската република, но отделно от нея.
Един от основните страхове на настоящата война е, че Хизбула ще се присъедини към нея, като в този случай Израел ще трябва да воюва едновременно в два противоположни края на страната. Той е печелил такива конфликти и преди (Войната от Йом Кипур, наричана също Октомврийска война, е само един пример), но това няма да е лесно.
Ключови фигури: Хасан Насрала, ръководител на "Хизбула".
ЦАХАЛ
Съкращение на иврит на "Израелски сили за отбрана" (произнася се приблизително като "цаал").
В ЦАХАЛ са задължени да служат не само мъжете (две години и осем месеца), но и жените (две години). Военната повинност е наистина универсална: по-голямата част от населението служи или е служило. Щатната численост на ЦАХАЛ е около 170 000 души, а с резервистите - повече от половин милион, докато цялото население на Израел е 9,5 милиона души. Резервистите се повикват доста често - обикновено няколко хиляди или десетки хиляди души, за да помогнат в случай на изостряне на обстановката по винаги неспокойните граници. След нападението на Хамас през октомври т.г. Израел мобилизира 300 000 души за няколко дни - никоя друга армия в света не може да се мобилизира толкова бързо.
Ционизъм
Първоначално националистическо движение, което в края на XIX в. провъзгласява целта си да създаде еврейска национална държава в историческата родина на евреите. То успява да го направи през 1948 г. Днес ционизмът в Израел на практика е синоним на патриотизъм, почти всички партии се наричат ционистки. А някои критици тълкуват ционизма като "еврейски фашизъм". Например иранските власти не признават държавата Израел и предпочитат да я наричат "ционистко образувание" (което, разбира се, трябва да бъде унищожено).
Ционизмът е разделен на много течения. Сега в израелската политика доминират десните ционисти - принципни противници на териториалните отстъпки, привърженици на "твърдата линия" спрямо палестинците. Те също така са склонни да подкрепят "еврейските поселения".
Палестинците и поддръжниците на освобождаването на палестинските територии (вж. "Свободна Палестина!") виждат корена на палестинско-израелския конфликт в ционизма. Те смятат, че той е колониална идеология, която неизбежно води до потискане на палестинците. През 1975 г. арабските държави успяват да постигнат резолюция на Общото събрание на ООН, която нарича ционизма форма на расизъм. Шестнадесет години по-късно обаче тя е анулирана.
Ключови фигури: Теодор Херцел (1860-1904), австрийски журналист и публицист, основател на ционизма.
Бежански лагери
В контекста на палестинско-израелския конфликт - изключително двусмислен термин. Всъщност това са градове, някои от които с население над 100 000 души. Официално 58 селища на Западния бряг, в ивицата Газа, Ливан, Сирия и Йордания се считат за палестински бежански лагери.
Проблемът с палестинските бежанци възниква след Войната за независимост на Израел през 1947-1949 г. По това време стотици хиляди араби са принудени да напуснат домовете си - някои просто бягат от войната, а други са целенасочено прогонени от първото израелско правителство, ръководено от Давид Бен-Гурион. То е искало държавата да бъде еврейска и демократична - и се е стремяло мнозинството от електората да са евреи.
Някои изследователи (в частност израелският историк Илан Папе) го наричат това етническа чистка. Изселването на арабите от Палестина на арабски се нарича "Накба" (катастрофа) и се отбелязва от палестинците всяка година на 15 май. Палестинските бежанци намират подслон предимно в съседен Египет и Трансйордания (името на Йордания до 1950 г.). Успоредно с "Накба" се случва масово изселване на евреи от арабските страни. Те стават граждани на Израел - докато никоя държава не пожелава да даде гражданство на палестинските бежанци.
ООН признава за бежанци всички потомци на араби, които са били принудени да напуснат територията на Израел преди 75 години. Сега те са повече от 5 милиона, много от тях са трето или четвърто поколение бежанци, които никога не са виждали Палестина. ООН настоява, че те имат право да се завърнат в историческата си родина, но Израел отказва да ги приеме.
Един такъв "лагер" е Джабалия в ивицата Газа - основната крепост на Хамас, друг е Дженин на Западния бряг - най-важният център на дейността на Ислямски джихад. "Лагерите" в Южен Ливан имат свои собствени палестински терористични групировки, контролирани от Хизбула.
Еврейски поселения
Това са градове, обособени градски райони и кибуци, основани от евреи извън международно признатата територия на Израел, в палестинската територия след нейната окупация след Шестдневната война през 1967 г.
Днес те са около 150, като във всеки от тях живеят от няколкостотин до няколко десетки хиляди души. Еврейските селища са разположени на Западния бряг на Йордан. До 2005 г. такива има и в Ивицата Газа, но са принудително евакуирани по решение на израелските власти. От гледна точка на международното право в този специфичен смисъл за поселения (всъщност за незаконни колонии) се смятат и еврейските квартали в Източен Йерусалим и селищата на Голанските възвишения, но Израел ги смята за свои суверенни територии.
Стереотипният заселник е ултраортодоксален юдеин, за когото заселването на Обетованата земя от евреи е религиозен дълг, а всички останали трябва да бъдат изгонени или дори убити. Такива заселници наистина има много и от време на време те влизат в схватки и дори престрелки с палестинските си съседи. Но има и такива, които се преместват "в териториите" просто защото животът там е по-евтин и има субсидии от държавата. Заселниците се смятат за ядрен електорат на израелските крайно десни партии в управляващата коалиция.
През последните 20 години броят на тези градове и общности се е увеличил, а населението им почти се е удвоило. През 2022 г. на Западния бряг са живели над половин милион израелци - около 15 % от общото население на региона. Израелските власти предоставят на еврейските заселници широки права и привилегии, докато палестинците са третирани до голяма степен съгласно военновременните закони.
Интифада
В превод от арабски "въстание". Традиционно така се наричат два периода от палестинско-израелския конфликт: Първата интифада (1987-1993 г.) и Втората интифада (известна още като Интифада Ал-Акса) (2000-2005 г.). Нито една от тях не е организирана от някоя политическа сила - те започват със спонтанни демонстрации по палестинските улици. Но и двете са използвани от различни групировки, най-вече от Хамас, за да се утвърдят. Първата интифада завършва с подписването на споразуменията от Осло и създаването на Палестинската администрация (вж. Палестина), а втората - с "едностранно изтегляне" (вж. Ивицата Газа).
Войната от Йом Кипур или Октомврийска война
Това са събитията от 1973 г., с които често се сравнява нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г., особено след като се случва почти точно на 50-годишнината от началото му. И в двата случая Израел е изненадан: разузнаването не разпознава навреме подготовката на противника и армията не е готова да отблъсне нападението. През 1973 г. изненадваща атака на еврейския празник Йом Кипур (Ден на изкуплението - оттам на някои езици идва и името на цялата война) е извършена от Египет и Сирия, но Израел, бързо се опомня и ги побеждава.
Шахиди
Основното значение на тази арабска дума е "свидетел", а вторичното - "мъченик" (човек, който е засвидетелствал величието на Аллах). В арабския свят така се наричат мюсюлманите, които са загинали в защита на родината и вярата си.
Борбата срещу Израел се възприема от палестинските религиозни организации като война за вярата и земята. Ето защо през последните десетилетия думата "шахид" извън арабския свят недвусмислено се свързва с ислямския тероризъм. Много теолози не са съгласни с това и смятат, че убийството на цивилни граждани е в коренно противоречие с Корана. Чуждестранните лидери също се стараят да не наричат терористите "шахиди".
Free Palestine! (Свобода за Палестина!)
Лозунг, който обединява голяма международна коалиция от политици, правозащитници, дипломати, журналисти, известни личности, интелектуалци, писатели и т.н. Тази коалиция настоява за скорошно създаване на палестинска държава и критикува Израел за окупацията на палестинските територии. И макар тази коалиция да включва широк спектър от политически мнения, тя най-често се асоциира с европейските и американски леви.
Под лозунга Free Palestine! едни призовават всички да живеят дружно, а други - като палестинските активисти и интелектуалци - настояват за бойкот на Израел (на неговите продукти, артисти, политици и т.н.) и за международни санкции срещу него. Някои изобщо отричат правото на Израел да съществува. А отделни радикали дори подкрепят Хамас - защото виждат в тази организация "деколониален" и "антиимпериалистически" потенциал.
МАМАД
Домашно бомбоубежище (съкращение от "безопасно помещение в жилището" на иврит). Представлява малка стая в къща или апартамент със стени от железобетон, много здрава врата и капаци на прозорците. Съществуват също така MAMAK (общи бомбоубежища в жилищни сгради), MAMAM (бомбоубежища в офиси и фабрики) и обществени бомбоубежища.
От 1992 г. бомбоубежищата са задължителни за всяка нова сграда. Само този факт е достатъчен, за да се добие представа за състоянието на нещата в региона.
"Железен купол"
Единствената в света система за противовъздушна отбрана, способна да защитава цели градове от масирани атаки с ракети с малък обсег.
Хизбула и Хамас обстрелват израелски градове наред с други и със самоделни ракети. За да ги прехваща, израелската отбранителна компания "Рафаел" разработва през 2011 г. системата "Железен купол". Той е в състояние да прехваща повечето ракети, но не всички.
Кибуц
Израелска земеделска общност, приблизително аналогична на съветския колхоз (без принудителния характер на колективизацията). От началото на ХХ в. до днес кибуците са основният метод за усвояване на земята в Израел. Ето защо има доста кибуци около ивицата Газа, в пустинята Негев. Например - Кфар Аза.
Движението на кибуцниците (те имат подобно име на иврит - "кибуцниким") изначално е е социалистическо. Много от основателите на Израел са били кибуцници, а Голда Меир - четвъртият министър-председател на страната - по-късно го превръща в част от своя имидж (характерни старомодни рокли и ботуши, прост начин на говорене). Днес повечето израелски кибуци са всъщност търговски предприятия, въпреки че животът в тях все още е организиран на общностни принципи. Те произвеждат по-голямата част от хранителните продукти в страната. Общо кибуците са около 250 и в тях живеят 125 000 души.
"Мосад"
Той няма нищо общо. Е, почти. Често можете да чуете аргументи от рода на "Къде е гледал "Мосад"?", "Къде е похваленият "Мосад"?". Та така, "Мосад" е израелското външно разузнаване. Ивицата Газа и Хамас не са в нейната зона на отговорност. С тях се занимава основно "Шабак" (или "Шин Бет") - Службата за обща сигурност, приблизителен аналог на руската ФСБ. Плюс АМАН - военното разузнаване. "Мосад" теоретично би могъл да научи предварително за подготовката на атака може би от информатори в Ливан и други страни, където се намират някои лидери на Хамас и където те периодично се срещат, да речем, с представители на Иран. Разбира се, израелската общественост все още ще има много въпроси към разузнавателните служби, когато отмине шокът от провала на цялата система за сигурност на 7 октомври.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}