Владимир Костов: Кризата на ЕС е последица от упоритостта на Брюксел да поддържа компрометираната антинационална политика

За разлика от футболното поражение на Германия, загубата на авторитета на Меркел е логична

Владимир Костов: Кризата на ЕС е последица от упоритостта на Брюксел да поддържа компрометираната антинационална политика

За разлика от футболното поражение на Германия, загубата на авторитета на Меркел е логична

09:15 | 28 юни 2018 | Автор: Еми Мариянска 97 8490

Журналистът Владимир Костов не се нуждае от представяне. Той е авторът на книгата "Българският чадър", и също така човекът, срещу когото преди 40 години бе извършено същото покушение като това срещу Георги Марков. Костов оцелява по чудо след фаталния 26 август 1978-а, когато е прострелян с капсула бавнодействаща отрова в Парижкото метро. По онова време, от 1974-а година нататък, журналистът е агент на ДС и работи като кореспондент на Българското радио и телевизия във Франция. През 1977 г., обаче, Костов иска политическо убежище, и това става причината службите да го осъдят задочно на смърт. Покушението не закъснява. През 1990 г. президентът Желев помилва журналиста с президентски указ, и благодарение на това Владимир Костов и съпругата му Наталия, за пръв път от 70-те години насам, можаха да се върнат в родината си по легален път. Въпреки това те продължиха да живеят във Франция. 86-годишният Владимир Костов не е преставал да се интересува от живота в България и следи отблизо международната политика. В поредица от интервюта Дир.бг ще потърси мнението му по редица важни за промените в света въпроси.

Продължаваме разговора с Владимир Костов в изключителен от новинарска гледна точка момент - на 27-и т.м. вечерта президентът Тръмп съобщи, че очаква да се срещне с президента Путин в средата на юли, веднага след съвета на НАТО. Днес и утре в Брюксел ще се проведе редовната "сесия на върха" на лидерите на страните членки на ЕС.

- Г-н Костов, предстои съвет на НАТО и среща между двамата големи - Тръмп и Путин. Днес и утре пък са решаващи за посоката на ЕС в новата политическа обстановка в света. Виждате ли връзка и зависимост между тези събития?

- Формално погледнато - няма. Срещите и на ЕС и на НАТО, са отдавна планирани и всяка си има своята тема. Срещата между Тръмп и Путин ще бъде лична - между тях двамата, и тя се подготвя по специфичен път. Със средства, близки до тези които направиха възможна срещата Тръмп - Ким Чен-ун. По същество, обаче, съветите на ЕС и на НАТО и срещата Тръмп - Путин, са изключително важни елементи на един общ, силно драматичен и с потенциал за далеко отиващи последици, процес в съвременната геополитика.

Виж още Владимир Костов: Заплахата за съществуването на ЕС скоро може да стане брутално откровена

- Какво е съдържанието на този процес? - Връщане към нещо познато - като Студената война, или пък "горещ" конфликт на някой регионален терен?

- И едното и другото не са тотално изключени. Но в последната половин, една година, струва ми се, сме свидетели на нещо ново, и предполагам - с голямо значение за предвидимото бъдеще. Имам предвид усилията, които правят известен брой от политическите лидери, да преосмислят развитието на света през последните 15-20 години, и да намерят пътища за по-рационална и преди всичко по-резултатна политика. За техните противници е неприятна изненада, че те манифестират приоритета, който дават на националните интереси на страните си.

Укоряват ги, че са националисти и ги обвиняват, че се опитвали да върнат света към някои от най-черните страници на отминалия ХХ век.

- Според вас Тръмп ли даде първи сигнала за това?

- Да, донякъде всички те копират "веруюто" на Доналд Тръмп за "Америка - на първо място!", като всеки поставя вместо Америка, името на страната си. Но това е само логично "връщане на махалото" - преодоляване на щетите, нанесени на редица от тези страни, под манипулативното прикритие на "либералните общочовешки ценности".

Сред тези лидери, които търсят да наложат една по-друга политика, бих поставил не само Тръмп, но и Путин. Също и Си Цзинпин, Ердоган, Орбан, Нетаняху... Въобще тези, които тръгват в оценките и разбиранията си първо от своите национални интереси и национални традиции. По този път, според мен, е единствено възможно да бъде преодоляно отрицателното наследство на политики от типа на национал-социализми, фашизми, комунизми и либерализми, доколкото всички те намираха и намират своя интерес в разрушаването на националните традиции и ценности.

- Какво е отношението на ЕС и НАТО към тези тенденции? Изглежда вие не споделяте опасенията, примерно, на един Туск, че личността и действията на Тръмп може да доведат до, цитирам: "най-лошото" за ЕС?

- Ако "нещо лошо" се случи на ЕС, или на НАТО, то причините за това най-вероятно ще са вътре в техните "организми", а не заради личностите и политиката на Тръмп, Путин, Орбан, Си Цзинпин и пр. Защото, както много пъти е ставало, подобни бюрократични структури, имат тенденцията да започват да обслужват собствените си корпоративни интереси и се превръщат в своеобразни лоби-центрове на различни скрити от обществото сили и тенденции. И това е, което ги поставя в конфликт с политиците, които се опитват да погледнат и преценят от по-реални национални позиции света. А оттам - в конфликт с все по-широки обществени слоеве. Преживяваното в последните месеци от ЕС е илюстрация на това, което казвам.

Кризата на ЕС, до степен че да не бъде изключвана и опасността от разпадане на съюза, не е последица от гледищата и действията нито на Тръмп, нито на Путин, или на Орбан и на другите от Вишеградската четворка, или на новия италиански премиер Конте. Кризата на ЕС е последица от упоритостта на брюкселската бюрокрация да подържа една вече компрометирана, антинационална и по същество антиевропейска, либерална политика.

- Ако позволите едно сравнение: германският футболен отбор напусна рано Мондиала за ранга си на досегашен шампион, а канцлерът Меркел, може би дори още по-изненадващо от футболното поражение, губи позиции и авторитет както в Германия, така и в ЕС. Виждате ли връзка между двете?

- Не ми бе хрумнало това сравнение, но знае ли човек?... Във всеки случай, за мен по-голямата изненада е загубата на футболния отбор. Докато загубата на позиции и авторитет от страна на канцлера Ангела Меркел е до голяма степен логична. Не омаловажавам ни най-малко заслугите й за политиката и на Германия, и на ЕС, но до едно време.

При всички свои качества, канцлерът Меркел се оказа, че от един момент насетне започна да не оценява напълно динамичността на процесите в световната политика. И там, където бе нужно да се търсят нови пътища и нови средства, тя продължи да залага и да разчита само на вече постигнатото и утвърденото. Там, където интересът на Германия, а и на ЕС, изискваха един нов поглед и разбиране, тя опита просто да си продължи следваната политика. Само един истински скок в разбирането и средствата, би могъл да й позволи да изпълни мандата си. Не виждам засега белези, че подготвя подобна маневра. Но може и да се лъжа в преценката...

ИЗБРАНО