19:15 | 14.10.24

17-11-2017 20-11-2018

Великият учител на церемонията Урасенке: Искам да помиря Украйна и Русия на чай

Една среща с Геншитсу Сен, 15-о иемото на чаената церемония Урасенке, оцелял в битките през Втората световна война, а днес съветник на министъра на външните работи на Япония, посланик на добра воля на ООН и президент на Асоциацията на ООН в родината си

Снимка: Делян Петришки

Великият учител на церемонията Урасенке: Искам да помиря Украйна и Русия на чай

16:30 | 14 октомври 2024 | Автор: Делян Петришки* 57 6582 Снимка: Делян Петришки

На не повече от двадесетина минути с кола, северно от Централната гара на Киото - възлово място за града, с една от най-масивните постройки от бетон и стомана в старопрестолната японска столица и в чиято близост пренощувахме, се простира дългата не повече от 500 метра уличка на чая. За разлика от туристическия поток, залял цял Киото, на "Огава дори" цари тишина и спокойствие. Тук човек не трябва да напряга сетивата си, за да чуе песента на птиците.

Вече 500 години това е средище на Урасенке, едно от трите водещи училища, пренасящи през времето изкуството на чая и японската чаена церемония. В историческото имение се влиза през портата "Кабутомон" или "портата шлем", заради усещането за самурайски шлем. Прекрачил я, човек се озовава в прохладна градина, където тесен калдъръм, притиснат от пищна зеленина, папрат, мъх и стари дървета те отвежда до чаения комплекс, с многобройните си чаени стаи. Но пътечката те отвежда и до дома на родения през 1923 година Геншитсу Сен, 15-о иемото на чаената церемония Урасенке (15-о поколение Велик учител на чаената церемония Урасенке - бел. авт.), посветил 80 години от своя живот на изкуството на чая. Това е забранена за посетители територия, но в редки случаи Геншитсу Сен посреща гости.

Въздухът вътре е пропит от успокояващия мирис на стара дървена къща, примесен с благовонния и фин аромат, наподобяващ тамян. Няколко тесни коридора, с нисък свод, меки рогозки на пода и прозрачни стъклени стени, разкриващи изглед към красива вътрешна градина, те отвеждат до стаята, отредена ни за срещата с Великия учител. След няма десетина минути от нашето пристигане - група от четирима журналисти от Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия и България, и веднага щом приключихме с поднесения ни чай матча, сръбвайки шумно последната глътка течност в чашите ни, в стаята влезе достолепен мъж на преклонна възраст, изпълнил на мига пространството със своето присъствие. В продължилата час среща Великият учител ни запозна със своята философия, причините и последиците от разпадащия се под краката ни свят, по начина, по който той тълкува случващото се.

Геншитсу Сен оглавява Урасенке в периода 1963-2002 година, когато предава управлението на своя син. Но и след това остава верен на своята цел да разпространява по света "Миролюбие чрез купа чай", споделяйки чаената церемония в международен план. Понастоящем Геншитсу Сен е съветник на министъра на външните работи на Япония, посланик на добра воля на ООН и президент на Асоциацията на ООН в Япония.

В началото на срещата Великият майстор отправи своето послание.

"Всеки зове за мир, мир, мир. Но не можеш да го постигнеш само с празни приказки. Всички по света само говорят за мир, мир, мир. Воювах срещу американците във Втората световна война. Точно, когато преминавах от Първи във Втори курс в университета ме вербуваха във военноморските сили. Бях част от първите, които насочиха към Фукуока. Преминах през много тежки учения, всеки Божи ден. Повишиха ме в чин офицер, пилотирах самолети и преминах през допълнително обучение. По онова време бях 22-годишен. След като приключих с изтощителното учението за пилот, бях зачислен към специална част за нападение. Подразделение, което имаше за задача да атакува американски бойни кораби и всичко, намиращо се в Окинава. Бях специално обучен в базата ми в Токушима. От мен изискваха да правя много сложни задачи на височина от 2 хил. метра, включително и да щурмувам оттам. Сетне, през май 1945 година, се преместих от Токушима в морската база в Кагошима, Каноя. Оттам всеки се насочи към Окиинава. Моите приятели също. Да атакуват американските бойни кораби и други плавателни съдове в района. В този момент останах сам. Запитах се: "Защо останах жив?" Тогава моят капитан ми каза, че "това е моята съдба!"

Прибрах се по родните ми места през септември 1945 година. Родителите ми, моят брат, всички бяха така изненадани да ме посрещнат жив, защото когато потеглих оставих всичко зад гърба си.

Този дом (именито Урасенке - бел. авт.) е издигнат от моя праотец Сен-но Рикю, преди 500 години, за да пренесе във времето пътя на чая. Пътят на чая наподобява чаена церемония, но всъщност не е церемония. Този "път" е много важен. Тук се родих като 15-о поколение на семейство Сен. От деня на моето рождение поддържам името на семейство Сен живо във всичко което върша и виждам. До ерата на реставрацията Мейджи семейство Сен е семейство на самураи. То беше и двете - семейство на самураи и семейство на чая. Моят праотец, Сен-но Рикю, беше призован от Ода Нобунага и като самурай призова военачалниците, че не бива да има повече кръвопролития, призова всеки един от тях да се успокои и да изпие по чаша чай. Битките и войните са обичайни по онова време. Така той предаде духа на "wa kei sei jaku" (хармония, уважение, чистота и душевен мир) на Нобунага. "Wa" означава мир, но и не само. "Wa" въплъщава в себе си и чувството за хармония.

Учението на Рикю е "wa kei sei jaku", а това означава да си в хармония с останалите. Но когато има двама души, дори това да е твоята жена, твоят родител, или друг близък роднина, без значение колко пъти мълвиш "Обичам те!", кавгата може да връхлети винаги този тъй съкровен момент. Така е и с твоите родители, с твоите приятели и това е най-злото нещо, което може да споходи всеки един човек. Най-важното за човек е да има място, да принадлежи някъде. Дали това ще е домът, работното място или каквото и друго да е то, човек трябва да потвърди за себе си тази своя принадлежност. Хората често забравят това. А веднъж забравили го се въвличаме в проблеми. Това е моята житейска философия".

"Всеки е добре, стига самият той да е добре. Никой не дава и пукната пара за останалите хора. И точно това е най-тежката последица от разпадането на света днес. То ще погуби и нашето бъдеще", предупреждава Геншитсу Сен

Снимка: Делян Петришки

Сетне разговорът започна. Вълнуваше ни ядрената заплаха, войната в Украйна, но също така и съвремието ни без истински водачи и ролята, която би трябвало да имат, но нямат, духовните лидери по света.

За Геншитус Сен днес ядрената заплаха е налице, защото всеки един от нас, без значение откъде идва, е загубил своята представа и чувство за принадлежност. Затова, казва мъдрецът, не можем да вникнем в истинската същност на свободата.

"Всеки е добре, стига самият той да е добре. Никой не дава и пукната пара за останалите хора. И точно това е най-тежката последица от разпадането на света днес. То ще погуби и нашето бъдеще. Без значение дали е Путин в Русия, Си Дзинпин в Китай или Зеленски в Украйна, те трябва просто да спрат, но въпреки това продължават своя сблъсък. Защо е така? Защото хората с власт искат всичко за себе си, както една стара поговорка гласи", смята нашият високоуважаван и почитан домакин.

Той призова за незабавно спиране на кръвопролитната и опустошителна война в Украйна, защото това за него е единственият възможен изход.

"Украинците искат войната да спре. Независимо от това, президентът Зеленски използва своя образ, за да получи подкрепа от ЕС и разчита на Америка. Това не може да е за добро, с падащите бомби и руините навред. Така страната бива унищожавана. Убеден съм, че ако той е наистина загрижен за страната си, трябва да разговаря с Путин и да си стиснат ръцете. Няма друг възможен начин за разрешаване на ситуацията".

Геншитсу Сен тълкува своето послание

Снимка: Делян Петришки

Казвайки това, Великият майстор си припомня дните преди началото на войната и чаените сбирки, миговете на умиротворение и царуващото там приятелство. Бил е както в Украйна, така и в Русия.

"Искам да се сложи край на войната с чай", откровен е Геншитсу Сен. Министерството на външните работи на Япония обаче отказва да му позволи да пътува в Украйна.

"Когато казах, че искам да посетя Украйна, от Министерството на външните работи ми отвърнаха да не го правя. Но въпреки всичко исках да отида, но ме спряха насила. Бях поканен и в Северна Корея, но и там ми забраниха да ходя. Още искам да отида и да занеса чай", споделя нашият почитан домакин.

Много важна задача пред човечеството днес е да избегнем въвличането му в нещо, което може да бъде Трета световна война.

"Има тежки проблеми между Израел и Палестина, между Украйна и Русия. Да не забравяме Китай и Тайван и Япония помежду им. Китай може да нападне Тайван до пет години. Ако това се случи, Америка ще се окаже в много трудна позиция. По един или друг начин, ние трябва да не допуснем това да се случи. Освен това Северна Корея и Китай бяха близки в началото. Но ето, че Северна Корея се отдалечава от Китай и се сближава с Русия и в резултат Китай бива изолиран. И ако Русия, и Северна Корея си стиснат ръцете, Китай може да има проблеми. Подобно нещо би довел до много сериозен политически проблем. Всяка една от тези държави притежава ядрени оръжия, а това е плашещо. Ако само едно от тях бъде използвано, ще се окажем в голяма беда. Особено сега, когато военната мощ на Северна Корея е страховита. Засега сякаш просто правят изпитания, но ако обстановката се нажежи, те са способни да поразят континентална Америка или Китай със своите ядрени оръжия", така Геншитсу Сен обрисува един от възможните най-лоши сценарии пред нас.

"Това не трябва да се случва никога повече", енергично Великият майстор подчертава с пръст своя отговор на въпроса дали се страхува от употребата на ядрени оръжия. "По онова време летях с военновъздушните сили. Бях обучен да воювам срещу бомардировачи B-29, но това е огромен самолет. Никога не ми е минавало и през ум, че нещо подобно като атомна бомба, ще бъде пусната върху нас. Когато Америка обяви, че войната е приключила, заради атомната бомба, мисля, че това е непростимо. Когато казвам "непростимо" имам предвид следното: войниците могат да се избиват един другиму на бойното поле, но не мога да простя убийството на невинни мирни граждани без причина, особено на деца. Това не бива да се допуска никога повече по света".

Семейна снимка с Геншитсу Сен, 15-о поколение Велик учител на Урасенке, с участниците в последната програма за журналисти на Министерството на външните работи на Япония

Снимка: Делян Петришки

Заради тревожно покачващото се напрежение в международните отношения, потърсих от Великия учител отговор на следния ми въпрос: "Назря ли моментът за едно специално събитие, където всички духовни водачи да отправят единен призив за мир?"

Ето какво каза той:

"Това е изключително важно! И сега религиозните водачи от всички вероизповедания се събират на срещи. Но на тях само се говори. Няма действия. Само срещата не е достатъчна. Там само се приказва. Действията са ни нужни повече от приказките, но такива, които са почтени действия. Трябва да сме лично ангажирани и да вникнем в същината какво да сторим, така че да спрем войната. Като човек, който веднъж е умирал във война, аз мога да го направя. Хората ще се съберат. Без значение в коя страна ще отида, дори и във вашата страна, хората ще се сберат. Това не е просто публичност. Вярвам, че макар да сме от различни държави, всички ние живеем на същата Земя и в този смисъл сме едно цяло. "Да, подай ръка! Ти също! Всички заедно, ръка за ръка!" Ако всички хора по света изпитваха подобни чувства, смятам, че войните скоро ще изчезнат".

За съжаление духовните лидери влязоха в обувките на политиците.

"Напълно сте прав. Вие го казахте", отвърна Геншитсу Сен в отговор на друг мой въпрос дали пък това е така, защото духовните ни водачи се превърнаха в политици.

"Президентите на всички държави, народните представители навред, вършат това непрестанно. Същото е и в Япония. Всеки се опитва да баламосва хората с думи. Но хората са проницателни, те са интелигентни. Хората са много по-наясно. Открай време се говори, че хората са мамени от политиците, а не бива да бъдат заблуждавани. Хората са тези, които избират въпросните политици. Затова хората трябва да отстояват себе си все повече, за да живеят истински и да създадат своя собствен мир. Искам хората да се надигнат. Срещал съм се с толкова много президенти, бил съм с много други лидери. Предлагал съм чай на всеки един от тях и откровено ги питах едно и също нещо: "Помислете си на спокойствие, щастливи ли е страната Ви под Ваше ръководство?". Искам от тях да чуват гласа на хората, които управляват".

Сетне го помолих да изтълкува написаното на стената зад него, неговия завет.

"Става дума за значението за "мир". Ако не си в мир със самия себе си, бързо ще се въвлечеш в битки. Само ти и никой друг не може да осмисли собствените ти чувства. Мислите другиму са напълно различни от твоите собствени. Ти си ти. Ти си ти. Написаното ни казва, че не трябва да има дискриминация. Без значение кой е човекът и откъде е той, ако всеки пие чай в компания и се водят разговори, тогава техните сърца ще се отпуснат по един естествен начин и ще се изпълнят с чувство на спокойствие и това е начинът на мислене, който бива предаван тук".

Участниците в последната програма за журналисти на Министерството на външните работи (МВнР) на Япония и представителите от МВнР пред портата "Кабутомон" (от ляво надясно): Ясуко Гото, отдел "Международна преса" при МВнР, Драган Николич, медиен консултант и заместник-ръководител на "Юръп Фючър Сентър" (Europe Future Centre); Делян Петришки, журналист; Йоко Цуге, главен заместник-директор отдел "Международна преса" при МВнР; Лидия Валтнер, журналист в "Данас" и Амир Кривосия, заместник-главен редактор на "N1"

Снимка: Делян Петришки

Като Велик майстор и 15-о поколение учител на чаеното изкуство, Геншитсу Сен е предлагал чай на кралски особи и на не един високопоставен политик. Но от всички срещнати държавници, най-близък на сърцето му до ден днешен е президентът на Федерална република Германия Рихард фон Вайцзекер.

"Президентът Вайцзекер обичаше чай и когато се срещнахме в Германия помежду ни се създаде истинска връзка, станахме много близки приятели. Той каза, че Япония трябва да бъде силна", спомня си дните в компанията на Вайцзекер.

Постепенно разговорът преля към зададения от мен въпрос "Има ли истински лидери по света днес?"

"Не! Не мисля, че има! За съжаление! Ако погледнете света днес, там няма да намерите истински лидери. Смисълът на думата "истински" е от съществено значение," категоричен бе Геншитсу Сен. "Нявга имахме истински водачи. На младини, например, имаше президентът Кенеди, когото дълбоко уважавах, но за съжаление беше убит. Беше толкова жалко. Ако беше продължил с делото си, сега Америка щеше да бъде много по-различна. Брат му, прокурор Робърт Кенеди посети Киото и дойде в Конничиан. Бях много близък със семейство Кенеди. Убийството му беше такъв срам. Сетне президентът Буш, Старши. Той също дойде тук. И последният ръководител на Съветския съюз Горбачов е бил тук два пъти. Поднасял съм му чай в Конничиан. Нито един от тях вече не е измежду нас".

А по повод предстоящите президентски избори в САЩ, Геншитсу Сен вярва, че Америка се нуждае от президент, който да е способен да поеме ролята на истински водач и едва ли Доналд Тръмп ще бъде човекът, който ще успее да го стори.

"Ако трябва да бъда честен, Америка е в постепенен упадък. Америка осигурява 80 милиарда щатски долара помощ на Израел и Украйна. Лично мое мнение е, че Америка трябва да престане да харчи пари за стратегически цели, без значение колко богати казват, че са. Трябва да спре. Америка разпалва война. Америка трябва да се намеси пряко - със Зеленски, Путин и всички останали, да разговаря с тях. Това не е въпрос на пари или оръжия. Дори ЕС е колеблив в намесата си. Украйна, Украйна, Украйна. Още искам да пътувам до Украйна. Да отида и да им предложа чай. Желая да събера ЕС, Русия и всеки един на една голяма чаена церемония. Това вече не опира само до думи. Същественото е да се предложи чай и на двете страни. Иска ми се от Министерството на външните работи да ми позволят да спомогна за това".

Така срещата ни с нашия достолепен домакин приключи и всеки пое отново по своя път.

Като Велик майстор и 15-о поколение учител на чаеното изкуство, Геншитсу Сен е предлагал чай на кралски особи и на не един високопоставен политик. Но от всички срещнати държавници, най-близък на сърцето му до ден днешен е президентът на Федерална република Германия Рихард фон Вайцзекер

Снимка: Делян Петришки

*Авторът Делян Петришки е практикуващ журналист от 2005 година. Кариерата си започва като стажант във в. "Банкеръ". Придобива професионалните си умения като част от редакционните колегии на печатни, онлайн и електронни медии. От самото си създаване през 2015 година до есента на 2022 година Делян Петришки е част от екипа на BloombergTV Bulgaria, където е съавтор и съводещ на дневния блок "В развитие". В момента той работи за БТА. Има защитена магистърска теза към Факултета по журналистика и масова комуникация на тема "Журналистиката в Народна република България. Поглед през архива на БТА".

Предоставеното съдържание е от участието на Делян Петришки в международна програма за журналисти от Босна и Херцеговина, Сърбия, Хърватия и България на Министерството на външните работи на Япония. Програмата се проведе от 24 септември до 2 октомври.

ИЗБРАНО