Възможно ли е бунтът на Пригожин от този юни да се окаже инсценировка
Идеята набира популярност сред коментаторите, въпреки че все още има въпроси, относно това как Путин е могъл да знае за операция, която според мнозина го е оставила отслабен
Британското министерство на отбраната миналата седмица заяви, че е напълно възможно Русия вече да не финансира дейността на частната военна компания "Вагнер". Ведомството каза, че руската страна е предприела действия срещу някои бизнес интереси на собственика на "Вагнер" Евгений Пригожин, след като той оглави неуспешен бунт срещу руската армия през юни, предаде Ройтерс.
В днешно време обаче е почти невъзможно да се определи автентичността на това, което се случва в Русия заради продължаващите от десетилетия дезинформационни войни на Путин, посочва списание "Форбс". На пръв поглед това, което се случи там през юни - безпрепятственият поход на "Вагнер" към Москва, приключил със сделка, по силата на която Пригожин се пенсионира в Беларус - изглежда крайно невероятно. Трудно може да се повярва, че е възможно подобна хаотична последователност от събития да е била хореографирана.
Министърът на отбраната на Украйна, Олексий Данилов, обаче неотдавна направи изказване по телевизията, в което заяви:
"Днес вече можем да кажем, че това е била специална операция, координирана с Путин, за да бъдат разобличени онези генерали, които не са били напълно лоялни към Путин и неговото обкръжение".
В подкрепа на тези твърдения последваха съобщения, че Евгений Пригожин след "изгонването си" от страната многократно е пътувал до Русия и дори е присъствал на тайна среща с Путин, на която висшият команден състав на наемническата му група се е "заклел във вярност" към Путин. Неотдавна Пригожин дори бе заснет на среща с африкански лидери в Санкт Петербург, която Путин организира, за да спечели подкрепа от тях.
Украйна не е единственият субект, който се съмнява в автентичността на събитията от 23 юни.
"Цялата афера с Пригожин, дори преди бунта, ми се стори като някаква бурлеска, инсценирана от Путин и близките му съветници за консумация от Запада", заяви в интервю за сп. "Нюзуик" Алексей Павленко, който е преподавател по руски език в Колорадския колеж. "Целта на този фарс беше да се объркат западните анализатори и военни експерти и след това да се злорадства над предсказуемите им прогнози за предстоящата гибел на Путин", добави той. "Целта на тази инсценировка беше както да се държат на нокти генералите от официалната армия, така и да се насади объркване в разузнаването на противниците", каза още Павленко.
Ребека Кофлър, бивш служител на агенцията за разузнаване на американското министерство на отбраната, стигна дотам, че написа статия за неуспешния преврат и разкритикува Запада, твърдейки, че се е хванал на фарса.
"Изглежда никой не осъзнаваше очевидната истина: превратът беше инсценировка и напълно фалшива операция под фалшив флаг. Помислете за това: Една армия нахлува в Русия, стига до Москва и никой не е пострадал? Само с няколко хиляди души тя постига това, което Хитлер с почти един милион души не е в състояние да направи? И Путин държи армията си настрана? И след това, когато Москва уж е на една ръка разстояние от него, Пригожин решава: "Е, добре, няма значение" и се отправя към Беларус?", пише Кофлър.
Според нея целта е била Путин да убеди руснаците преди изборите през 2024 г., че без него те са заплашени от нашествие от страна на Запада и хаос.
В свой материал във в. "Киев пост" Стив Браун също се пита дали бунтът може да е бил "още един пример за дезинформация на Путин". Според него метежът може да е бил "претекст за чистка на онези, които Путин смята за нелоялни".
Руският опозиционен политик Иля Пономарьов, чиято група "Конгрес на народните депутати" се стреми да свали от власт режима на Путин, наскоро заяви пред "Нюзуик", че смята, че руският лидер е знаел за плановете на Пригожин и ги е използвал в своя полза.
Идеята за режисиран бунт набира популярност сред коментаторите, въпреки че все още има въпроси, относно това как Путин е могъл да знае за операция, която според мнозина го е оставила отслабен.
Като се има предвид обаче значимостта на "Вагнер" в Африка, може да се заключи, че Кремъл се нуждае от Пригожин, за да продължи да прокарва интересите на Русия на този континент, коментира американският в. "Хил". "Вагнер" действа в Африка като квазидържавен агент за влияние на Кремъл. Пригожин умело използва своята наемническа група, за да създава стратегически предимства за руското правителство на африканския континент.
"Вагнер" просто има силно присъствие на африканския континент и Кремъл не разполага с лесно достъпен заместник със същото ниво на покритие. В известен смисъл това е функция на начина, по който наемническата групировка е организирана и разгърната. Когато започва влошаването на отношенията на Русия със Запада, руското правителство решава да си възвърне статута на велика сила, като съживи старите съветски връзки в Близкия изток и Африка. Кремъл инвестира значителни ресурси в преразглеждане на приятелствата си на африканския континент и избира наемническата група "Вагнер" за осъществяване на външнополитическите си цели.
Обхватът и проникването на услугите, предлагани от групата, както и взаимосвързаният характер на множеството групи и лица, които предоставят тези услуги, обясняват защо Кремъл не може просто да се отърве от "Вагнер" или нейния ръководител. Ако изиграе правилно картите си, Пригожин е в добра позиция да поддържа присъствието на "Вагнер" в Африка и да разшири още повече своето влияние.