"Уолстрийт Джърнъл": Множат се украинците, които искат преговори и мир. Военните са против

Дебатът подчертава напрежението в украинското общество между тези, които участват в бойни действия, и тези, които не участват

Снимка: БТА/AP

"Уолстрийт Джърнъл": Множат се украинците, които искат преговори и мир. Военните са против

16:42 | 10 септември 2024 | Автор: Ян Ловет, Уолстрийт Джърнъл 144 10833 Снимка: БТА/AP

След две години и половина война, с десетки хиляди загинали и с настъпление на Русия на изток, някои украинци задават въпроса, който доскоро беше табу: време ли е да се опитаме да преговаряме?

Русия - Украйна

Проучванията на общественото мнение показват, че подкрепата за някакъв вид преговори с Москва се увеличава, откакто контраофанзивата на Украйна миналата година не успя да отвоюва значителни територии - въпреки че мнозинството от украинците все още казват, че искат да продължат да се бият, за да си върнат всички окупирани от Русия земи. Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че се надява да използва завзетата от Киев територия в руската Курска област като лост за мирно споразумение.

Но една ключова група остава особено скептична по отношение на всяка сделка с Русия - военните. Едно от последните проучвания установи, че само 18% от ветераните и военнослужещите на активна служба смятат, че Украйна трябва да се стреми да прекрати войната чрез преговори - най-ниската стойност от всички демографски групи в проучването. Петнадесет на сто от войниците и ветераните заявяват, че биха се присъединили към въоръжен протест, ако Киев подпише мирен договор, с който не са съгласни.

"В западното общество, а със сигурност и в украинското, има умора от войната", казва полковник Андрий Билецки, командир на една от най-големите украински бригади. "Това не е най-оптимистичният момент за Украйна, но не се е случила военна катастрофа. Тази война не е загубена", смята той.

Билецки смята, че не е негова работа да дава оценка на това какво би било подходящото мирно споразумение, което той определя като политически въпрос. Но казва, че е решил да говори публично - нещо, което рядко е правил от началото на инвазията през февруари 2022 г. - в отговор на променящото се национално настроение, което според него вреди на мотивацията на войниците на фронта.

45-годишният мъж е поляризираща фигура, бивш командир на доброволческия батальон "Азов", някои от чиито членове са изповядвали крайнодясна идеология и са използвали символи, включително свастики. Билецки, който нарича себе си консерватор, отрича някога да е имал нацистки идеи или връзки. САЩ наскоро отмениха забраната за военна помощ за подразделението.

В Украйна Билецки също е влиятелен, особено в армията: Бивш член на парламента и основател на 3-та щурмова бригада, която е сред най-високо ценените военни части в Украйна.

От военна гледна точка, казва той, Украйна няма нужда да търси прекратяване на огъня. Въпреки че Киев е претърпял някои поражения през изминалата година, той ги нарече сравнително незначителни, като добави, че Русия все още има много собствени проблеми: Слабо обучените войници и липсата на офицери от по-ниско ниво означават, че повечето от нейните успехи - като превземането на Авдеевка по-рано тази година - са съпроводени с огромни загуби.

"Украйна може да си възвърне поне значителна част от териториите. "Виждам огромна опасност от спиране на войната на случаен принцип."", казва той.

Миналата седмица руският президент Владимир Путин заяви, че е отворен за мирни преговори, но само при условия, които Украйна преди това отхвърли като неприложими.

В интервюта войници и ветерани - много от които се сражават, откакто Русия за първи път тайно нахлу в Източна Украйна през 2014 г. - изразиха скептицизъм относно спирането на конфликта. Много от тях бяха убедени, че Путин ще използва прекъсването на бойните действия само за да преоборудва руската армия и след това да нахлуе отново. Според други жертвите на загиналите другари биха били напразни, ако Украйна просто се съгласи да предаде територия на Русия.

Иван Панченко, 42-годишен ветеран, който започва да се сражава през 2014 г. и е уволнен след раняване на бойното поле миналата година, заяви, че ще се противопостави на всеки план, който предава украинска територия.

"През последните 30 години Русия е нарушила десетки международни договори - споразумение с тях е безполезно. Ако искаме мир, който да продължи дълго време, трябва да им навредим колкото се може повече", казва той.

Въпреки че проучванията на общественото мнение показват, че широката общественост също остава скептична към сделките с Путин, мнозина - особено по-младите хора - са готови да приемат един несъвършен мир, за да спрат войната.

Алла Пронина, 33-годишна учителка от Запорожие, казва, че е започнала да обмисля възможността за преговори след миналогодишната контраофанзива. Сега, когато съпругът ѝ е заминал да се бие, тя е готова да се откаже от цялата територия, която Русия е окупирала в момента, в замяна на мир. "Докъде можем да стигнем с тази война?", пита тя.

Официално подобни изявления остават табу. След като миналия месец руска ракета удари детска болница в Киев, Настя Умка, популярна киевска блогърка, написа на своите около 600 000 последователи в Instagram, че няма нужда да се възстановяват границите на Украйна от 1991 г. и обвини политиците за продължителния конфликт. "Хората искат мир", написа тя. Скоро след това, казва Умка, тя е била извика на разговор в Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Умка отказва да коментира случилото се.

Володимир Дубовик, директор на Центъра за международни изследвания в Одеса, Украйна, смята, че промяната в общественото мнение е дала възможност на Зеленски да сключи някакво споразумение. "Самият факт, че хората изглеждат по-подготвени да водят преговори с Русия, е голяма промяна", казва Дубовик. Той обаче допълва, че всяко прекратяване на огъня е свързано със значителен политически риск: "Вероятно много украинци ще го възприемат като лоша сделка."

Украинските бригади на източния фронт изпитват отчаян недостиг на хора и оръжие. Продължаващата подкрепа от страна на САЩ може да зависи от резултатите от изборите през ноември.

По-рано тази година правителството на Зеленски понижи възрастта за наборна военна служба от 27 на 25 години в опит да се справи с недостига на кадри. Според военните командири обаче много от тези, които са призовани, са по-възрастни, по-слабо подготвени и по-малко мотивирани от тези, които са били доброволци в началото на войната.

Един 37-годишен войник, воюващ в източната част на страната, споделя, че мъжете, които току-що са пристигнали в неговата част от център за обучение, са били изпратени в окопите на следващия ден, където той очаквал те да понесат тежки загуби поради липсата на опит. "Все още следваме съветските инструкции на полигона - не обръщаме внимание на нещата, които наистина са необходими във войната, като медицинската подготовка", казва войникът.

Много войници, воюващи в източната част на страната, казват, че се е отворила пропаст между тези, които се сражават, и тези в големите градове на страната, които не обръщат внимание на войната, както през годините от 2016 до 2022 г., когато фронтовата линия беше почти замръзнала. В Днепър, само на няколко часа от източния фронт, баровете и кафенетата са пълни с млади мъже, които си пийват кафе или бира, сякаш няма война.

"Не разбирам защо обществото се преструва, че нищо не се случва", казва един 45-годишен майор, който се сражава на изток. "Правителството е създало обстоятелства, при които тези, които са наистина мотивирани, няма да приемат споразумения, които жертват територия. Но тези, които не се бият, ще вземат решения. Това е болезнено", смята той.

Билецки смята, че е естествено тези, които не се бият, да живеят нормално. "Не можем да облечем една нация от 37 милиона души в зелено и да ги изпратим на фронта. Не можем да спрем живота", казва той.

Все пак той смята, че много от проблемите на украинската армия могат да бъдат решени чрез подобряване на обучението на новобранците. Собствената му бригада, казва Билецки, няма проблеми с недостига на кадри, защото е известна като подразделение, в което войниците ще получат подходящо обучение, преди да бъдат изпратени в окопите. "Когато човек е зле обучен - когато не знае какво ще се случи във войната, как ще изпълни задачата си, ще спаси живота си или своя другар по оръжие - тогава той се страхува и това е нормално. Обученият войник се страхува много по-малко", казва още той.

ИЗБРАНО