В продължение на 73 години Турция е член на Съвета на Европа - организацията, създадена през 1949 г., много преди да се появи Европейският съюз, за да защитава основните права на човека на европейска земя след Втората световна война. Последните събития показват, че тя скоро може да престане да бъде член на организацията, пише сп. "Иконъмист".

Членовете на Съвета се съгласяват да спазват Европейската конвенция за правата на човека и да приемат юрисдикцията на базирания в Страсбург съд - Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Миналата седмица съдът стигна до заключението, че присъдата на Юксел Ялчънкая, предполагаем заговорник в опита за преврат през 2016 г., който беше осъден на шест години затвор, се е основавала "решително" на използването от него на приложение за съобщения, наречено Bylock. Това, според Комитета, представлява "системно нарушение" на правото на справедлив съдебен процес. Около 8500 други лица са подали подобни жалби до съда срещу присъдите си, а до 100 000 души са били идентифицирани от турските власти като потребители на Bylock и следователно като потенциални метежници. ЕСПЧ поиска от Турция да предприеме мерки за отстраняване на нарушенията.

Два дни след решението по делото на Ялчънкая най-висшият апелативен съд на Турция отхвърли жалбата на Осман Кавала - бизнесмен и филантроп, осъден на доживотен затвор през април 2022 г. Той е осъден за опит за сваляне на правителството заради предполагаемото му участие в антиправителствените протести в парка Гези в центъра на Истанбул през 2013 г. и в опита за преврат. Преди това ЕСПЧ е постановил, че има "сериозни проблеми" с присъдата на Кавала.

Като цяло турските жалбоподатели имат 24 700 висящи дела пред ЕСПЧ, което е почти една трета от общия брой. Президентът Реджеп Тайип Ердоган все повече гледа на съда като на досадник, чиито решения могат да бъдат пренебрегвани. Опитът за преврат предизвика масова чистка в турската съдебна система. Около 7000 съдии и прокурори бяха уволнени и заменени с политически лоялисти или току-що дипломирани послушни служители.

В речта си при откриването на парламента на 1 октомври Ердоган определи решението по делото Bylock като "сламката, която пречупи гърба на камилата". "Дори Англия, член-основател на системата, не можа да понесе ЕСПЧ", добави той, очевидно позовавайки се на стремежа на някои членове на управляващата във Великобритания Консервативна партия да се оттеглят от конвенцията. "Не можем нито да уважаваме решенията на институции, свързани с терористични организации, нито да слушаме какво казват те."

Антагонизмът е взаимен. Франк Швабе, ръководител на германската парламентарна делегация в Съвета на Европа, казва, че парламентарната асамблея на Съвета ще засили натиска си за започване на процедури за нарушение срещу държавите членки, които пренебрегват решенията на ЕСПЧ. "Съветът на Европа трябва ясно да заяви, че всяка държава, която упорито отказва да изпълни окончателно решение на ЕСПЧ, не може да продължи да бъде член на тази институция", казва той.

Само двама членове някога са напускали Съвета. През 1969 г. гръцката хунта се оттегля, за да избегне предстоящо изключване (страната се връща в състава, когато през 1974 г. е възстановена демокрацията). А през март миналата година Русия беше изгонена след нахлуването си в Украйна. Турция се присъединява към съвета през 1950 г. като 13-и член и понастоящем е най-големият по население. Нейното оттегляне би било още по-голям обрат за органа, отколкото изключването на Русия, и може би ще даде кураж на скептиците относно ЕСПЧ в Лондон.

За турците оттеглянето от конвенцията и от юрисдикцията на съда в Страсбург би премахнало последното им средство за правна защита в тяхната неефективна и ненадеждна правна система. То би означавало също така край на отдавна спряната кандидатура на Турция за членство в ЕС; нито една държава не се е присъединявала към блока, без преди това да е била член на съвета, което сега е формално правно изискване за членство. Самият ЕС признава юрисдикцията на ЕСПЧ.

След трудната си победа на изборите през май Ердоган се опитва да се държи добре с европейските си съюзници с надеждата да си върне чуждестранните инвеститори, които напуснаха Турция през последните години. Но у дома той печели гласове, като се противопоставя на западните порицания. Предвид предстоящите през март решаващи местни избори той може да прецени, че членството на Турция в Съвета на ЕС си заслужава да бъде пожертвано, пише още "Иконъмист".