ЦРУ разсекрети доклад от 1943 година на антрополога Хенри Фийлд, от който става ясно, че германският нацистки лидер Адолф Хитлер е имал садомазохистични наклонности и е имал сексуално влечения и към жени, и към мъже.

Документът от 70 страници, който е качен на сайта на разузнавателното управление на САЩ, е изготвен въз основа на разследване на Ернст Седжвик Ханфщенгл - германски бизнесмен и политик. Той подпомагал финансово Хитлер и бил е негов близък приятел през 20-те и 30-те години на миналия век. Издига се до пост говорител на Националсоциалистическа германска работническа партия. По-късно емигрира в САЩ и работи за президента Рузвелт.

В доклада пише, че Хитлер е бил със садомазохистични наклонности, които като млад е съчетавал и с хомосексуални влечения. Имал интимни чувства към бъдещия си заместник в партията Рудолф Хес от времето, когато били заедно в затвор през 20-те години. Самият Хес бил известен с прозвището си "госпожица Анна".

Между 1910 и 1913 г. Адолф Хитлер е живял в мъжки пансион във Виена и се предполага, че тогава е заболял от венерическо заболяване, заразен от еврейска проститутка. До този извод се е стигнало въз основа на книгата на Хитлер "Моята борба".

"Сексуалният му живот е двойнствен, точно като политическите му възгледи - едновременно е хомосексуален и хетеросексуален, социалист и отявлен нацист, мъж и жена", пише в документа.

Хитлер е имал и много комплекси, включително нарцисизъм. Не бил и в състояние да си намери партньорка и дълго време предпочитал самотата. Според едно от тълкованията на него му е била нужна полумайка и полувъзлюблена.

Нацисткият лидер е имал и друг комплекс - на никого не позволявал да го види в банята или разсъблечен. Предпочитал всекидневно облекло, на публично място никога не си свалял връхната си дреха, дори при жега, ненавиждал и парфюмите.

Бил почитател на уискито и не се съобразявал с препоръките на Ернст Седжвик, целящи да го избавят от този порок.

Хитлер изпитвал и необичайна необходимост от светлина. Заран настоявал за максимално силно осветление. Според приятеля му Ернст Седжвик това най-вероятно се е дължало на аномалии в зрението, предизвикани от отравяне с газ през есента на 1918 г. Това му е повлияло и в областта на живописта. Той е предпочитал ярките цветове. До 1937 г. не е ползвал очила, дори слънчеви не, които биха го защитили от ослепителна светлина. Впоследствие обаче му се е наложило да ползва очила при четене, тъй като започнало да го мъчи главоболие.

Наблюдавайки поведението на Хитлер, Седжвик го наричал "нещо средно между лисица и вълк". Понякога дори можел да се превъплъти в невинно агънце, но въпреки това не успявал да прикрие вълчата си същност. По думите на Седжвик от 1920 до 1933 г. прозвището на диктатора сред обкръжението му и при телефонни разговори било "Вълк". Нацисткият лидер бил смел и разсъдлив.

Хитлер почти не е ядял месо. Понякога правел изключение и на закуска хапвал пиле с ориз или сьомга. Сутрешното му меню обаче по-често включвало ябълка, бисквитено руло, масло и мармалад с чаша горещо мляко или кафе. За обед предпочитал грахова или доматена супа с пармезан, омлет с аспержи или гъби, спанак или карфиол, маруля. Бил любител и на и австрийските палачинки.

Пиел и лекарства, стимулиращи храносмилането - сутрин и след всяко ядене, а вечер приемал сънотворни.

За музикалните му предпочитания всеизвестно е, че Хитлер е обожавал Вагнер, но харесвал още произведенията на Лист, Григ, Шопен, Верди и Рихард Щраус. Освен това обаче, той слушал циганска музика, рапсодии, чардаш и американските футболни маршове.