Умел стратег или чист идеолог? Най-дълго управлявалият премиер в историята на Израел, Бенямин Нетаняху се проявява едновременно като мощен защитник на еврейската държава и "магьосник" на политическото оцеляване.

"Цар Биби", както го наричат привържениците му, започва третото си царуване начело на правителството. Той вече бе министър-председател от 1996 до 1999, а след това - от 2006 до 2021 г.

С дрезгав глас, посребрени коси и подчертано харизматичен, Бенямин Нетаняху обаче разделя страната.

Почитателите му виждат в него един нов "Цар на Израел" заради това, че упорито брани страната от врагове, по-специално Иран, разглеждан като новия Амалек - смъртния враг на евреите, споменат в Библията.

Колкото до противниците му, те смятат Бенямин Нетаняху, обвиняван в корупция по повод редица афери, за "Crime minister", а не "Prime minister" (б. ред.: престъпен министър вместо премиер-министър, игра на думи на английски), и искат да се оттегли от политическия живот.

Той обаче няма да се оттегли, твърди Авив Бушински, бивш говорител на Нетаняху и тънък познавач на неговата дясна партия "Ликуд".

"Той ще направи всичко възможно, за да формира коалиция, дори най-откачени неща", каза наскоро Бушински пред АФП. "Той мисли, че Господ го е натоварил с мисията да спаси страната", добави експертът.

Снимка: БТА/АП

В политически фрагментираната си страна Нетаняху е свикнал да лавира, да съюзява партии с различна насоченост, за да се задържи на власт.

За да се завърне обаче на власт вчера, той събра най-дясното правителство в историята на Израел, включващо традиционните му съюзници от ултраортодоксални партии, но и от три крайнодесни формации, по-специално "Ноам", чийто лидер показва открита враждебност към ЛГБТК общността.

Позицията му впрочем не попречи на Нетаняху да назначи Амир Охана, открито хомосексуален депутат от "Ликуд", за председател на парламента.

Снимка: БТА/АП

В името на отца

Роден в Тел Авив на 21 октомври 1949 г., Бенямин Нетаняху е натрупал внушителен идеологически багаж от баща си Бенцион, бивш помощник на Зеев Жаботински - лидер на ционисткия "ревизионизъм", борещ се за "Велик Израел".

Противоположно на израелско-палестинския мирен процес от 90-те години на миналия век, за чието прекратяване допринесе, Нетаняху прокарва визия за Израел като "еврейска държава" с граници, стигащи до Йордания - оттам и неговите изявления, в които се обявява за анексия на части от Западния бряг и за мерки, благоприятстващи развитието на еврейската заселническа дейност в окупираната територия.

През последното десетилетие на Нетаняху във властта на Западния бряг, където живеят 2,9 милиона палестинци, броят на еврейските заселници надхвърли 475 000 - повишение с 50 на сто и засилено присъствие, което според ООН застрашава създаването на жизнеспособна палестинска държава.

И на брата

В края на 70-те и началото на 80-те младият Нетаняху отбива военната си служба в елитно поделение. В армейските редици обаче се отличава повече по-големият му брат Йони.

През 1976 г. Йони, командир на подразделение със заповед да освободи заложниците, взети в Уганда от самолет, летял от Тел Авив до Париж, пада убит по време на израелската атака.

"Мислех, че с живота ми е свършено", пише в публикуваната си тази есен автобиография Нетаняху. "Борбата с тероризма", който той често свързва с палестинците и иранците, става една от водещите насоки в неговата кариера.

През 2020 г. Нетаняху сключва под егидата на Вашингтон споразумения за нормализиране на отношенията с арабски страни (Обединените арабски емирства, Бахрейн, Судан, Мароко), които сега мечтае да обхванат и Саудитска Арабия.

Едно споразумение със Саудитска Арабия би било "квантов скок в полза на мира между Израел и арабския свят" и би могло да улесни бъдещо израелско-палестинско споразумение, заяви неотдавна Нетаняху по телевизия "Ал Арабия".

Роден оратор, баща на три деца и женен за Сара, смятана за негова близка съветничка, той е бил дипломат на работа в САЩ, където е следвал, после, през 80-те - постоянен представител при ООН, а през следващото десетилетие се впуска в политиката.

"Като войник се бих, за да браня Израел по бойните полета. Като дипломат отблъсквах атаките срещу неговата легитимност на международни форуми (. . .), а като министър-председател се стремях да засиля икономическото и политическото му влияние сред народите", пише Бенямин Нетаняху в своята автобиография.

Превод: Андрей Шарков, БТА