Трезво за пожарите в Австралия
Една различна гледна точка по въпроса с огнената стихия
Пожарите в Австралия през последния месец предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти, причини и последствия.
Да, пожарите в Австралия са ужасяваща трагедия. Вече има 26 потвърдени жертви и десетки изчезнали хора, огромни територии с целия им растителен и животински свят са опустошени, икономическите загуби са колосални. Животът на хората на цял един континент е изваден от нормалността и много от тях са принудени да се борят за оцеляване, а останалите всячески се опитват да помогнат. Реално няма начин да си представим мащаба на трагедията, защото никога не сме преживявали нищо подобно тук.
Не, тези пожари не са нещо невиждано или уникално. Всъщност, пожарите там са природна даденост, неизменна част от живота. Например на сайта на Forest Fire Management Victoria (3% от площта на Австралия) има изброени десетки епизоди на пожари от средата на 19-ти век до днес, които са оставили значима следа. Пожарите през 1851 г. покрили 5 милиона хектара или 25% от днешния щат Виктория, избили милиони глави добитък, загинали 12 души. През 1939 г. при подобни обстоятелства загинали 71, а през 2009 г. - 173 души. И всичко това само в този миниатюрен за австралийските мащаби щат!
Пожарите са напълно нормално, даже жизненоважно събитие за австралийските степи, гори и много други екосистеми. Колкото и разрушително и страшно да ни изглежда, това е най-ефективният механизъм за подмладяване на природата там. Аборигените ги използвали хиляди години, за да "се грижат за земята". Чрез тях те поддържали обхвата и растежа на тревистата степ, не допускали храсталаците да ги превземат и в същото време ограничавали натрупването на гориво, така че да минимизират риска от огромни неконтролируеми пожари. Трудно е да си го представим, но пожарите са толкова естествена част от природата на Австралия, че даже някои видове птици умишлено ги разпалват и разпространяват, за да могат да се тъпчат с жертвите им.
Колкото и важен да е природният фактор, трябва да се признае, че мащабът на пожарите днес се дължи в голяма степен и на човешки действия или бездействие. Три фактора играят водеща роля:
Първо, хората ги палят: Делът на умишлените пожари в Австралия е умопомрачителен - вероятно около 50%. После идват инцидентите, а естествените пожари са само 6% от всички над 50000 пожара, които се случват годишно там.
Второ, хората са основният вносител на чужди и инвазивни видове в природата на Австралия. Наличието им там силно влошава ситуацията, защото се стига до много по-интензивни пожари от "нормалното" за местните екосистеми.
Трето, въпреки огромното количество знания и традиции, властите не управляват местната природа така, че да минимизират рисковете от големи пожари. Практики, които дълго време потискат и ограничават пожарите в дългосрочен план водят до внезапната поява на гигантски пожари. Точно това се случва, когато храсталаците превземат степта или гората остарее и се натрупа голямо количество мъртва дървесина и гниещи листа. В периоди на засушаване, тя се превръща в буре с барут. И тогава овладяването на пожарите става изключително трудно. Интересно е да се отбележи, че професионалистите и службите, отговорни за превенцията, държат изключително много на "предписаните" пожари, които са практика там от аборигенски времена. Но все по-честите протести и политическата сила на природозащитници с добри намерения им пречат да си вършат работата. И резултатите са видими днес.
Както винаги напоследък, политици, активисти и медии се опитват да хвърлят вината за пожарите върху изменението на климата. То може и да има някакъв принос, но със сигурност не е сред трите водещи антропогенни фактора. Бегъл поглед върху прекрасната графика на валежните аномалии от 1900 до 2018 г. на Австралийската служба по метеорология ясно показва, че през 21 в. не може да се говори за някаква особена суша - сините цветове даже доминират. Всъщност, 20-те и 30-те години на 20 в. са били доста по-сухи, точно както и в САЩ.
Фигура 1. Валежни аномалии в Австралия от 1900 до 2018 г. (източник: Австралийската служба по метеорология)
Отклоненията от нормата през 2019 г. също не са особено значими. Даже в Куинсланд, където днес са едни от най-големите пожари, е имало повече валежи от средното. Дали изменението на климата ще увеличи риска от пожари в Австралия в бъдеще? Може би, но никой не знае точно с колко, а има други фактори, които със сигурност играят по-голяма роля.
Да, пожарите в Австралия са ужасяваща трагедия. Не, те не са уникални и каквото и да се прави, ще се случват отново и в бъдеще. Да, хората носят вина за мащаба им. Не, тази вина не е свързана с въглеродните емисии, които стоят зад енергийната система, осигуряваща ни съвременния стандарт на живот. Нещо повече, точно тази енергия ни дава възможност да се борим с пожарите и да спасяваме хора и животни, които в миналото биха били обречени. Просто погледнете внимателно техниката, джиповете, камионите, хеликоптерите, корабите и самолетите в репортажите и се замислете как е направено всичко и какво го движи!
Тазгодишните пожари ще имат тежки последствия за хората, природата и икономиката на Австралия, но страната бързо ще се съвземе. Защото е изградена около общество, ценности, закони и практики, които я правят силна и тя бързо се възражда след всеки катаклизъм. Неслучайно е магнит за хора и богатство!
*Авторът Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда и ресурсите в България. От 2007 г. е управляващ партньор в консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.
Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, климатична адаптация и политики, управление на природните ресурси.
Има бакалавърска и магистърска степен по "Управление на околната среда и ресурсите" от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.