След нас и потоп

COP 15 в Монреал пренесе големите цели за ограничаване на климатичните промени към опазването на природата

Снимка: Международен институт за устойчиво развитие (IISD)

След нас и потоп

COP 15 в Монреал пренесе големите цели за ограничаване на климатичните промени към опазването на природата

11:55 | 21 декември 2022 | Автор: Денислав Борисов, denkstatt България 60 8998 Снимка: Международен институт за устойчиво развитие (IISD)

Биоразнообразието е новият климат. С други думи - големите цели, които светът си постави за ограничаване на климатичните промени, сега се пренасят към темата за опазването на природата. И това не е амбиция за бъдещето, а вече е факт. И както се случи с климата, отново ще мине през бизнеса и неговите въздействия.

Green Deal

Дори да не сте следили темата изкъсо, сигурно знаете, че Парижкото споразумение от 2015 г. си постави две глобални задачи - намаляване на парниковите емисии наполовина до 2030 г. и ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса. Ето такива съвсем конкретни цели бяха определени на приключилата току-що глобалната климатична среща COP 15 в Монреал, но по отношение на биоразнообразието. Акцентите са два - защита на 30% от сушата и морето до края на десетилетието и възстановяване на 30 на сто от екосистемите, които вече са били увредени от човешка дейност. Конкретно за бизнеса беше решено компаниите да оценяват, следят и оповестяват рисковете и въздействията си спрямо биоразнообразието по цялата си верига на стойност и да информират потребителите.

Дотук добре. Но готов ли е бизнесът да изпълни още едни климатични цели, след като вече са в спиралата на ESG изискванията и регулациите? За всички е ясно, че отпор ще има, но има какво да бъде научено от опита до момента. В миналото фирмите разглеждаха икономическите си цели и опазването на околната среда като две несвързани неща. Сега обаче се налага двете да бъдат преследвани едновременно. И това ще бъде работещо за тези, които видят дългосрочните възможности да подобрят резултатите си и направят така, че новите изисквания да работят за успеха им.

От биологията знаем, че биоразнообразието е онази симбиоза между всички растителни и животински видове, които ни заобикалят и взаимодействието им с водата, въздуха и почвата. Балансът между тях е много крехък и нарушаването на нещо минимално често има огромни последици. Като ефекта на пеперудата. Много фактори застрашават биоразнообразието и почти всички са причинени от човешката дейност. Бъркаме се в работата на природата, а това може да е опасно и за самите нас.

Повече от три десетилетия световни лидери от политиката и бизнеса се събират, за да решат тези проблеми. Резултатите дотук са, че нито една от заложените цели, поставени на предишния голям климатичен форум в Япония през 2010 г., не бяха постигнати. Затова сега взетите решения са съвсем конкретни и отново ще бъдат прокарани чрез различните регулации и стандарти за отчитане. В момента около 1/3 от пазарната капитализация на света е покрита от цели за намаляване на емисиите. Това се случи чрез прокарването на стандарта SBT, който определя научно базираните цели пред бизнеса. Вече има тяхното продължение с акцент биоразнообразие - SBTN. В Европа корпоративните изисквания се приближават бързо до бизнеса и чрез Директивата за докладване на устойчивостта (CSRD) и Таксономията на ЕС. А вече е налично и предложение за ревизия на докладването за биоразнообразие по GRI - стандартът, който компаниите ще следват, за да отговорят на изискванията на CSRD. Практиката показва, че стандартите изпреварват регулациите. Инвеститорите предпочитат устойчив бизнес. Те търсят компании, които предприемат действия, с които да покажат, че са социално отговорни.

Излизането на биоразнообразието на преден план не е просто въпрос на престиж или изпъкване пред конкурентите. Последиците от промените в природата имат съвсем реални отражения за бизнеса - например загубата на определен хабитат в даден район може да доведе до ерозия и наводнения там, които да съсипят местните производители и фирми. В момента Земята преживява вероятно най-голямата загуба на живот след динозаврите и виновни да голяма степен са хората. Начинът, по който добиваме, замърсяваме, ловуваме, строим, пътуваме, живеем излага на риск милиони видове. Наблюдават се ясни тенденции за загуба на биоразнообразие - някои изследователи изчисляват, че повече от 500 вида сухоземни животни са на ръба на оцеляването и вероятно ще изчезнат до 20 години, всяко пето влечуго и една от осем вида птици също е застрашена.

Елизабет Марума Мрема - изпълнителен секретар на секретариата на Конференцията по биологично разнообразие, и Хуанг Рункиу - президент на COP 15 и министър на екологията и околната среда на Китай, слушат Стивън Гилбо, министър на околната среда и изменението на климата на Канада, по време на пресконференция на срещата на високо равнище COP 15 в Монреал.

Снимка: БТА/АП

Няма универсален план за действие при биоразнообразието. Докладването за природата е сложно, защото липсва единен показател за отчитане. За да се гарантира опазването на биоразнообразието трябва да адресираме и причинителите на въздействия - употреба на ресурси, промени в ползването на земя, емисии на вредни вещества. И всеки вид въздействие трябва да бъде гледан със собствен показател, който е релевантен на него. Амбициите са климатичната среща в Монреал да поправи това и сложените конкретни цели, по примера на тези за климата, да станат тази Глобална рамка за биоразнообразието (GBF), която да начертае пътя за следващото десетилетие. Дори тогава обаче пак ще трябва да се прилага индивидуален подход и консултациите на специалисти, които да съобразят действията спрямо дадената компания - нейния размер, дейност, очаквания, местоположение. Най-лесният начин е да се започне с възлагането на доклад за устойчивост. Той ще открои къде един бизнес е силен и къде са слабостите му. Един своеобразен вид управление на риска. Оттам се тръгва и за по-глобалните цели - намаляване на отрицателните въздействия и увеличаване на положителните първо в собствената дейност на компанията и нейните производства, а след това и в цялата верига на стойност и взаимоотношения. И всичко е съобразено със специфичните особености на конкретната компания, за да е работещо и полезно.

Изглежда, че в кратки срокове биоразнообразието ще бъде регулирано чрез конкретни правила и изисквания. Но нека напомним, че за част от бизнеса темата не е нова. Например още преди десетина година на една голяма българска компания (Dundee Precious - Крумовград), се наложи да мести костенурки от терен в южната част на България, където искаше да копае. Костенурките успешно бяха преместени, компанията има мина на това място, която работи до ден днешен, а биоразнообразието - спасено. А това показва, че регулации не са нужни там, където бизнесът осъзнава ролята и влиянието си. Но новата реалност ще постави компаниите в нова призма - от едната страна ще са отличниците, които са си написали домашното и умеят да жонглират така, че решенията им да са базирани на природата и в същото време да не пречат на успехите им. А тези, които следват принципа "след нас и потоп" или ще трябва да се променят коренно, или скоро може да изчезнат от пазара.

*Авторът е част от екипа на denkstatt България - най-опитната консултантска компания в страната в сферата на ESG и прилагането на целите на зеления преход. Вече 15 години работят с бизнеса да постигне устойчиво развитие.