Когато Кристиан Фройдинг говори за артилерийски боеприпаси в наши дни, в това има нотка на отчаяние. Двузвездният генерал от Бундесвера е началник на щаба за Украйна в Министерството на отбраната от началото на войната и следователно е главният купувач на германското правителство, когато става въпрос за оръжейни доставки за Киев, пише "Шпигел".

Според Фройдинг той в продължение на месеци той е зает само с една тема: "Опитваме се да набавим боеприпаси от целия свят." 155-милиметровите снаряди за украинската артилерия свършват на фронта, въпреки стотиците хиляди, които съюзниците вече са доставили. Германия е пратила около 50 000 снаряда, като предстои да бъдат доставени още 200 000 снаряда.

Фройдинг, който някога е командвал бронирана бригада, знае колко спешно Украйна се нуждае от боеприпаси - повече снаряди са единственият шанс да се държат руснаците на разстояние, пише немското издание.

Пакетът от 60 млрд. долара за подпомагане на Украйна беше блокиран в Конгреса на САЩ - по искане на кандидата за президент на републиканците Доналд Тръмп. Обсъжданията ще бъдат възобновени едва в края на февруари, а резултатът е неясен. Това доведе до значително изостряне на кризата с боеприпасите. Правителствата в Европа са изправени пред екзистенциалния въпрос: в състояние ли са сами да си набавят необходимото отбранително оборудване?

Резултатите досега са отрезвяващи: в края на март 2023 г. държавните и правителствените ръководители на ЕС решиха да доставят на Украйна един милион артилерийски боеприпаси в рамките на дванадесет месеца. Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи Жозеп Борел наскоро трябваше да признае, че до крайния срок ще бъдат доставени само малко над половин милион, като границата от един милион ще може да бъде достигната едва към края на годината.

Запасите от артилерийски боеприпаси са в недостиг в целия свят. "За съжаление артилерийските и зенитните боеприпаси не са в изобилие по рафтовете в целия свят", казва главният "купувач" Фройдинг. Дори американската армия има останали само определено количество в собствените си складове - запасите им са намалели значително заради доставките за Украйна, но също и за Израел. Американците вероятно биха могли да доставят сравнително лесно и бързо само допълнителни запаси от спорните си касетъчни боеприпаси, за които се твърди, че все още се намират в складовете - около четири милиона снаряда. Президентът на САЩ Джо Байдън би могъл също така да ги предаде на партньорски държави без Конгреса съгласно правилата на Закона за излишните отбранителни артикули, ако транспортът бъде поет от друг. Тъй като обаче касетъчните боеприпаси са забранени с международен договор, германците няма да могат да платят за транспорта по вътрешнополитически причини.

Западната отбранителна промишленост все още не е увеличила в достатъчна степен капацитета си. Съществуват планове за нови заводи на Rheinmetall, но също така и на големите производители на отбранителна техника в САЩ. Тези проекти не могат да компенсират настоящия недостиг.

В Министерството на отбраната в Берлин главният "купувач" Фройдинг и неговият екип почти всеки ден обмислят нови идеи за това къде все още могат да се намерят боеприпаси. Пари не липсват, казва Фройдинг. Само за 2024 г. германското правителство отпуска седем милиарда евро за подпомагане на въоръженията. През последните седмици екипът е открил в България запаси от 122-милиметрови боеприпаси, които подхождат за съветски гаубици. Украинският щаб веднага е закупил 120 000 снаряда, които сега трябва да бъдат доставени в Украйна възможно най-бързо.

През уикенда чешкият президент Петр Павел заяви, че извън ЕС са открити 800 000 снаряди, които могат да бъдат доставени на Украйна в рамките на няколко седмици. Финансирането в момента се договаря с партньори, главно от Дания, Нидерландия и Канада. В четвъртък миналата седмица в Копенхаген беше обявено, че първите 15 000 снаряда наистина са закупени от неназована трета страна, пише "Шпигел".

Призив за събуждане на правителствата

Този "модел на трета страна" е основна тема на обсъждане сред германските военни, които се стремят да получат военна помощ за Украйна. На всеки две седмици в Берлин се събира група от офицери, дипломати и държавни служители от канцлерството, финансовия и икономическия отдел. Те обсъждат кои са страните, към които могат да се обърнат и които все още имат запаси от боеприпаси. Също така как тези страни могат да бъдат убедени да ги предадат. Според правителствени кръгове почти няма политически табута. Възможно е дори обещанието за дискретност, ако продавачите предпочитат да останат неутрални по въпроса за Украйна.

Индия, например, все още разполага с доста големи запаси от артилерийски боеприпаси, като вътрешни източници оценяват това на няколкостотин хиляди снаряда. Правителството в Ню Делхи не желае открито да продава своите снаряди - Индия все още поддържа приятелски отношения с Москва. Следователно в момента се водят дискретни преговори, за да се види дали боеприпасите могат да бъдат получени чрез посредници. Според Берлин подобни сделки са възможни и с арабски държави, някои от които разполагат с големи запаси. Според експерти има и държави на Балканите и в Африка, които все още разполагат такива запаси - или дори биха могли да произвеждат подобни боеприпаси, пише "Шпигел".

Това, което службите описват, се равнява на надпревара с времето за западните съюзници. Според анализа украинските резерви ще бъдат изчерпани най-късно до юни, а може би и по-рано, ако няма повече доставки. В същото време се вижда как руснаците компенсират загубите със своето производство, което е превърнато във военна икономика.

Въпреки тази трудна ситуация държавите от ЕС спорят за пари: според информация от преговорните кръгове Франция от седмици настоява в Брюксел средствата на ЕС да се използват за закупуване на боеприпаси и оръжия само от европейски компании - а не от трети страни, които биха могли да доставят бързо. Според френските правителствени кръгове европейците вече купуват около 70% от военното си оборудване от САЩ. В никакъв случай не трябва да се допуска тази зависимост да се увеличава. Сега е моментът да се засили автономността на ЕС. Гърция и Кипър очевидно са на подобно мнение, но не и германското правителство и балтийските държави, пише още германското издание.