Разривът ЕС - САЩ на "една ръка разстояние"

16:54 | 9 май 2018 | Редактор : Виктор Стефанов 40 8266 Снимка: БТА

С две свои решения Тръмп доведе на косъм от разрив отношенията си с основен съюзник на САЩ - Европейския съюз: въведе мита за стоманата и алуминия и извади страната си от ядрената сделка с Иран, в която участват и най-големите европейски страни.

Тръмп

Заради първото решение заплахата от търговска война е само на една ръка (един туит) разстояние, а заради второто "печално" по израза на канцлера Меркел решение - Близкият изток е изправен пред задълбочаване на несигурността, а световната дипломация - пред сериозна криза на доверието.

Реалната политика на Доналд Тръмп, иранската сделка и търговията ще се сблъскат с единен подход на Европа, изрази убеденост председателят на ЕС Доналд Туск. Въпросите явно не търпят отлагане - Туск обяви, че лидерите на ЕС ще обсъдят действията на Тръмп и двата конкретни въпроса (двете решения на Тръмп) на срещата на високо равнище в София идната седмица.

Явно акцентът "Западни Балкани" ще бъде изместен.

На 8 март Тръмп въведе мита от 25% върху вноса на стомана и 10 процента върху вноса на алуминий. На 23 март обяви, че те няма да се прилагат за Канада, Мексико, Бразилия, Австралия, Аржентина. За страните от ЕС даде отсрочка първо до 30 април, после до 31 май, но според близки до американската администрация източници този срок няма да бъде удължаван повече.

Което означава, че между съюзниците от двете страни на Северния Атлантик ще започне търговска война. И сблъсъкът ще е силен, нищо, че Тръмп туитна привързаност към търговските войни и доволство, че лесно ги печели.

"Тръмп разпалва страстите и подлага на изпитание отношенията на САЩ с основните им съюзници. Нещо по-лошо, неговите решения са диктувани от чисто политически съображения. Той иска да направи впечатление на своите избиратели, че е силен и не се страхува от конфронтация", написа нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц в "Ле-з-еко".

Европейският износ на метали за САЩ е на стойност 6,4 милиарда евро, съобщи Еврофер. Според Асоциацията на европейските производители на стомана европейската стоманена индустрия изпитва трудности пред възстановяването си и водещият риск за това са наложените от САЩ вносни мита.

В отговор ЕС се готви да наложи мита на стойност 2,8 милиарда евро (3,36 милиарда долара) за американския износ, включително за фъстъченото масло, дънковите облекла, моторите "Харли Дейвидсън" и др. стоки, ако бъде подложен на вносни мита.

Вярно, ЕС в случая прилича на "джудже" в сравнение с Китай, заплашен да осъмне на 22 май (когато митата за него влизат в сила) с тарифни ограничения за китайски стоки на стойност 50 милиарда долара.

1100 видни американски икономисти, сред които нобелови лауреати, напомниха на Тръмп Голямата депресия от 30-те години на миналия век и предупреждението на тогавашни икономисти в писмо от 3 май 1930 година: "Убедени сме, че повишаването на митата би било грешка. Това би довело като цяло до скок на цените, които американските потребители ще плащат".

Не помогнаха призивите на френския президент Еманюел Макрон в Конгреса на САЩ и на германския канцлер Ангела Меркел пред Тръмп да спести на ЕС наказателните търговски мерки. Двамата европейски лидери не постигнаха нищо в това отношение (какво ли конкретно постигнаха впрочем при неотдавнашното си посещение в САЩ?). Президентът Тръмп избягваше конкретни отговори при срещите си с тях и препращаше в бъдещето в стил: "Скоро ще знаем повече", цитираха го агенциите.

Макрон все пак "пося европейското семе" в реч на английски пред Конгреса. А Меркел се задоволи само с: "Решението е в ръцете на президента"...

Европейската комисия обяви междувременно, че е готова да обмисли как да се постигне ограничено търговско споразумение ЕС - САЩ, ако ЕС бъде освободен окончателно от американски мита за стоманата и алуминия. Какво би значело "частично споразумение": "такова само за митата върху стоките, вкл. автомобилите, и други не особено сложни въпроси", обясни европейската комисарка за търговията Сесилия Малмстрьом. Така, според нея, може да се стигне до "бързи резултати".

Тя обаче бе категорична, че за да преговаря ЕК със САЩ, ще има нужда от две неща: мандат от страните членки на ЕС и безусловно освободени от американски мита европейски стоки (в случая стоманата).

Ще се запази ли "сделката на века"

Всички страни, освен САЩ, се обявиха за запазване на споразумението за иранската ядрена програма, като допускат разширяването й.

Споразумението беше сключено във Виена през 2015 г., като страни по него са Ислямска република Иран и страните от групата 5+1 (САЩ, Китай, Русия, Франция, Великобритания и Германия). По силата на споразумението на Иран е забранено да произвежда ядрено гориво дори за мирни цели.

За да се стигне до "сделката на века", както често наричат постигането на това споразумение, се водиха преговори повече от 10 години. Иран е подлаган на множество експертни проверки от МААЕ, които не са открили нещо, което нарушава споразумението.

Според президента на САЩ обаче това споразумение само отлага деня, в който Техеран ще се сдобие с ядрени оръжия и освен това не ограничава ракетните му програми, нито влиянието му в Близкия изток.

Вместо да отлага проблемите с още едно десетилетие, Тръмп смята, че ще може да накара Иран да се съгласи на нови преговори за ново споразумение.

Американският президент си бе дал срок до 12 май да реши дали да изтегли САЩ от сделката. Всъщност той даде този срок на европейските страни, подписали споразумението, да накарат Техеран да се съгласи на нова сделка.

Европа прие, че споразумението не е перфектно, но обяви, че без него рискът от хаос е голям и не го зачеркна.

"Ще останем страни по споразумението. Правителствата ни остават решени да гарантират прилагането на споразумението и ще работят за това с останалите ангажирани с него страни. Приканваме САЩ да се съхранят структурите на споразумението и да се избегне всякаква мярка, която би попречила на пълното му прилагане от другите страни." Това заявиха в съвместно изявление лидерите на Франция, Великобритания и Германия Еманюел Макрон, Тереза Мей и Ангела Меркел.

Същевременно тримата призоваха Иран да прояви сдържаност и да продължи да спазва задълженията си по споразумението. В замяна Техеран ще продължи да се възползва от отмяната на икономическите санкции от другите страни по документа.

Продължавайте да спазвате вашите ангажименти и ние ще продължим да спазваме нашите. Заедно с останалата част от международната общност ще съхраним това ядрено споразумение, заяви и върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини. Тя увери, че ЕС ще действа съобразно със своите интереси в областта на сигурността и икономиката.

Така се стига до въпроса за наказателните мерки, които както и по първия въпрос, ще засегнат европейски страни.

Санкциите - нов търговски удар по Европа

По нови договори, сключени с ирански компании, американските санкции влизат в сила веднага. По вече сключени договори, Министерството на финансите на САЩ ще задейства санкциите след преходен период от 90 до 180 дни.

Искаме да окажем колкото се може по-голям икономически натиск над Иран и да го лишим от достъпа до приходите, с които щеше да разполага, ако САЩ не се бяха изтеглили от ядреното споразумение. Не се разрешават никакви нови договори, категоричен е съветникът на Тръмп за националната сигурност Джон Болтън.

Той предупреди европейските фирми да се изтеглят от Иран и да приключат със сделките с ирански контрагенти: преходният период от три до шест месеца "е начин да им се даде възможност да напуснат" Иран.

"Президентът Доналд Тръмп "каза, че санкциите ще са насочени към критично важни сектори от икономиката на Иран. Работещите с Иран германски фирми би трябвало незабавно да прекратят дейностите си", написа в Туитър новият американски посланик в Германия Ричард Гренел.

Германия е един от главните икономически партньори на Иран. Търговията между двете страни достигна 3,4 милиарда евро (4 милиарда долара) през миналата година. Облекчаването на санкциите през 2016 година доведе до много нови бизнес контакти между двете страни.

Министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин съобщи, че ще се анулират разрешителните на Боинг и на европейския й конкурент Еърбъс за продажби на пътнически самолети на Иран.

Като цяло засега не се знае кои санкции на САЩ срещу Иран ще бъдат възстановени и кога, Тръмп не го уточни, но предупреди, че "всяка страна, която помага на Иран в стремежа му към ядрени оръжия, може също да бъде тежко санкционирана от САЩ".

Тръмп смята, че Иран използва получените от отмяната на санкциите приходи, за да дестабилизира региона чрез развитие на ракетната си програма и с подкрепата за размирни местни сили в Сирия, Йемен и Ливан, като така увеличава влиянието си в региона. Той смята ядрената сделка за провал, защото не решава тези проблеми. Така смятат и подкрепилите решението му: Израел и Саудитска Арабия. Освен това недостатък е, че споразумението е валидно само до 2025 г.

Какво да се предоговаря

Еманюел Макрон, Тереза Мей и Ангела Меркел вече се съгласиха, че при разширяване на сделката в обхвата й може да бъдат включени "кошмарите" на Тръмп, като: балистичните ракети, какво ще се случи след изтичането на срока на споразумението, както и как да се преодолее дестабилизиращата дейност на Иран в региона.

От тримата Макрон изложи аргументите си в спомената вече реч пред Конгреса, като призова САЩ да не излизат от сделката, а да работят заедно, за да я подобрят.

Британският външен министър Борис Джонсън, който до последно лобираше във Вашингтон Тръмп все пак да остави страната си в сделката, призова САЩ да опишат подробно виждането си за нова договореност за уреждане на отношенията с Иран.

В едно няма съмнение: страните от ЕС ще търсят солидарност с другите участници в иранската сделка (вкл. и САЩ) да не се допусне авторитарен, недемократичен режим да се сдобие с ядрено оръжие, независимо къде по света.

Как реагира Техеран

Ирански депутати запалиха хартиено американско знаме в парламента, а председателят им Али Лариджани заяви, че при това положение Техеран не е длъжен да изпълнява задълженията си по сделката.

Президентът Хасан Рохани обаче даде шанс на дипломацията, която за две седмици ще трябва да стигне до извода може ли Иран да продължи да прилага споразумението с другите участници в него.

Така отново дипломатите са на ход, за да предотвратят поредна ескалация на напрежението в Близкия изток.

Бившият президент на САЩ Барак Обама предупреди, че без сделката САЩ могат един ден да се окажат изправени пред лош избор: въоръжен с ядрено оръжие Иран или поредна война в Близкия изток.

ИЗБРАНО