Рекордьорът в битки за България и Европа

19:40 | 16 септември 2022 | Автор: Йоана Кирова 101 7989 Снимка: "Булфото"

След 11 години начело на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев няма да кандидатства за нов мандат. Причината за решението му е сривът в доверието към БСП, нейният европейски отбой и липсата на легитимация, която да й даде правото да издигне президент на левицата в ЕС.

Въпреки личния си авторитет, Станишев слиза от президентския пост. Самият той не скри горчивината си, когато обясни, че "една партия не може да назначи президент на ПЕС, но също така не можеш да бъдеш президент на ПЕС, ако нямаш зад гърба си силна и авторитетна партия".

Виж още Сергей Станишев: Няма да се кандидатирам за президент на ПЕС, БСП загуби доверие

Сергей Станишев се оттегля като рекордьор. Освен единствен ляв премиер с пълен мандат след промените в България и председател с най-продължителен мандат в БСП - 13 години, той вече е и най-дълго ръководилият европейското ляво семейство - 11 години.

С какво ще запомним престижната за България страница, преди да я прелистим в средата на октомври, когато в Берлин ПЕС ще проведе своя изборен конгрес?

Освен с имидж, в продължение на 11 г. Станишев работеше за страната си и с реални действия. Той помагаше на всеки български премиер, без значение редовен или служебен, в комуникацията с Брюксел, с еврокомисарите, особено с тези от лявото семейство.

Цяло чудо е, че след като БСП започна да се отдалечава от европейската си идентичност, Станишев съумя да остане лидер на европейската левица - благодарение на личния си авторитет и въпреки липсата на подкрепа от ръководството на собствената си партия.

Особено след изказванията на Корнелия Нинова, че иска да подражава на Виктор Орбан, за левия консерватизъм, че левицата трябва да завие към традиционния националистически терен, в ПЕС се чуха много силни гласове за замразяване на членството на БСП и дори за нейното изключване. Именно заради авторитета и личното застъпничество на Станишев това не се случи.

По време на скандала с Истанбулската конвенция той се застъпи в София да бъде изпратена мисия за решаване на въпроса, вместо да се стига до замразяване.

На европейско ниво Станишев изнесе няколко ключови политически битки.

По време на финансовата криза, когато всички нагласи бяха Гърция да бъде изхвърлена от Еврозоната, точно левицата направи всичко възможно да спаси и Гърция, и Еврозоната. Тогава финансовият министър на Германия Волфганг Шойле и десницата, бяха категорични, че Гърция трябва да остане извън борда, но със силното влияние на Станишев и левицата това не се случи.

Първо на ниво Европейски съвет с гласовете на Франсоа Оланд и Матео Ренци. А на ниво Германия под натиск на европейската левица тогавашният лидер на социалдемократическата партия Зигмар Габриел се противопостави в правителството и Ангела Меркел отстъпи. Тя не послуша Волфганг Шойле, Гърция беше спасена и остана в Еврозоната.

Втората лична кауза на Станишев беше идеята за общ кандидат за председател на Европейската комисия. Целта беше в избора да се внесе мажоритарност. Като президент на ПЕС, Станишев проведе две много силни кампании. През 2014 година с Мартин Шулц, когато направи европейско турне с него, и през 2019 г. с Франс Тимерманс. Тогава в много трудна за левицата ситуация всички прогнозираха победа на крайната десница, за Макрон и за Зелените. За левицата предричаха трето-четвърто място. В тази среда, с активното участие на Станишев, левицата направи много убедителна кампания, по време на която целият щаб на Тимерманс беше разположен в централата на ПЕС. В резултат, социалистите не само запазиха второто място, а и сърцата на хората, според които истинският победител беше именно Тимерманс. Той надделя над кандидата на ЕНП Манфред Вебер при всички видове дебати и за европейците нямаше никакво съмнение кой е подедителят.

Успехът постави левицата в много силна преговорна позиция. Тъй като десницата на всяка цена искаше да запази председателското място в ЕК, но нямаше как да наложи кандидатурата на Вебер, другият силен човек заедно с кандидата Тимерманс - Сергей Станишев, получи предложение да седне в председателското кресло на Европейския парламент. Сделка, която той отказа в името на единството в европейското ляво семейство и общите принципи, които с Тимерманс отстояваха в кампанията.

Тимерманс запомни отношението на Станишев и отказа му за сделка. В резултат на това днес той не крие изключително топлите си чувства към България и желанието си да помага по всички начини за Зеления преход. Доказателство за това беше и първото му гостуване в София през 2021 г.

Знакова за Станишев стана и голямата битка за европейския стълб на социалните права. Инициативата беше на сегашния кандидат за негов наследник начело на левицата Стефан Льовен. Бившият премиер на Швеция я наложи като прокламация на заседание на Европейския съвет, за да се превърне по-късно в кауза на цялата европейска левица. Целта на стълба беше да промени погледа върху ЕС и вместо само като на единен пазар, върху него да се погледне далеч по-човеколюбиво, през социалния поглед за справедлива Европа с права на работници, служители и регулиран пазар на труда. От тази инициатива започна и борбата за обща минимална работна заплата в рамките на Общността.

Друга ключова битка Станишев проведе по време на голямата ковид криза. Тогава левицата се пребори за Плана за възстановяване, изведен пред скоби от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен в нейната трета реч за Състоянието на Съюза. Налагането на идеята за общ възстановителен фонд предизвика задълбочен дебат. Повечето северни страни настръхнаха срещу Юга, защото не искаха да се харчат пари. Против беше и тогавашният финансов министър на Германия Олаф Шолц. В кризисната ситуация Сергей Станишев обедини левите лидери за общ глас в Европейския съвет и така всички заедно успяха да убедят ЕС за споделена битка с глобалния проблем. В крайна сметка Планът стана реалност, а общата му стойност, както на 14 септември изтъкна и Урсула фон дер Лайен, е в размер на 806 милиарда евро. В речта си за Състоянието на Съюза тя обяви, че благодарение на този фонд европейската икономика вече се възстановява до нивата отпреди ковид кризата.

Освен икономически, последствията от това са и политически. Планът се превърна в огромна стъпка към задълбочаване на европейската интеграция - за пръв път се стигна до емитиране на общ дълг на Европейския съюз.

Сергей Станишев работи и за ефективността и сплотяването на лявото семейство. Той въведе работещ механизъм за координационни срещи на левите премиери преди заседанията на Европейския съвет и те започнаха да отстояват общи леви решения. Така започна битката за социалния стълб, и тази за детската и младежка гаранция, така започна и битката за Плана за възстановяване.

На тези срещи Станишев канеше еврокомисарите, председателката та парламентарната група на социалистите в ЕП, както и покойния вече Давид Сасоли, в качеството му на председател на Европейския парламент.

Когато през 2011 г. Станишев беше избран за президент на ПЕС, лявото политическо семейство имаше двама премиери от 27 членки. Сега то има 9-има еврокомисари, 6-има премиери, а в още 6 правителства участва коалиционно. Социалистите са и със силен вицепрезидент на Европейската комисия в лицето на Франс Тимерманс.

Сергей Станишев направи много и за да подкрепи кампаниите на някои ключови леви премиери. Той застана до Антонио Коща в три кампании в Португалия. Помогна на Педро Санчес в Испания, и на Стефан Льовен в Швеция. Успявайки да засили авторитета им в Европейския съвет, той ги позиционира и като национални лидери в собствените им държави. Помагал е и в Централна, и в Източна Европа - в Полша и Румъния, както и специално в Западните Балкани.

Станишев изигра ключова роля за споразумението между Гърция и Северна Македония. След като ПЕС спаси Гърция от фалит, Алексис Ципрас беше безкрайно задължен - и лично на Станишев, и на европейските социалисти, като политическо семейство. Тогавашният гръцки премиер започна да ходи на техните координационни срещи преди заседанията на Европейския съвет. Министър-председател от лявото европейско семейство беше и Зоран Заев. Още в началото на промените в югозападната ни съседка Станишев участва в 40-хиляден митинг срещу Никола Груевски. След това Заев зае премиерския пост в Северна Македония и с посредничеството на Станишев също се включи в координативните срещи на левите премиери. На една такава - по време на българското европредседателство, Заев пристигна заедно с Ципрас, като двамата дадоха ясен сигнал, че има напредък за подписването на Преспанското споразумение. Така европейските социалисти допринесоха за бързото решаване на спора.

Сергей Станишев се наложи и като политик, който отстоява човешките права и защитава демократичните ценности. Той пътува три пъти до Турция в защита на арестувания съпредседател на Демократичната партия на народите Селахатин Демирташ. Станишев протестира пред затвора, присъства и на съдебния процес срещу него. Президентът на ПЕС посети и бежански лагери в Ливан, беше и при кюрдите от Северен Ирак, за да протестира срещу Ислямска държава, участва и в мисии в Израел и Палестина. При започването на войната влезе и в бежанските центрове на границата между Полша и Украйна.

За изключителния шанс българин да заема една от най-влиятелните позиции в европейската политика все по-често ще говорим в минало време. По-важен е въпросът защо се стигна дотук. БСП получи редкия шанс като посткомунистическа партия, да излъчи президент на ПЕС. При сегашното й състояние, това няма да се повтори. А точно сега и Европа, и България имат нужда от завой наляво - смели леви решения могат да дадат решения на кризите. И точно затова сега Станишев трябваше да е начело на ПЕС. Не заради БСП, а заради България.

ИЗБРАНО