05:47 | 24.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Путин принася „Троицата“ на Рубльов в жертва на бога на войната. Защо е този мениджмънт

Иконата никога не е смятана за чудотворна, но сега символично означава руската култура

11:32 | 4 юни 2023 | Автор: Ксения Лученко, Carnegie Politika 271 10316 Снимка: Скрийншот/Telegram

"Троицата" на Андрей Рубльов никога не е била смятана за чудотворна, в църковните календари няма дни за честване на такава икона. Нейната "сила" бе по-скоро в антисъветския интелигентски култ, отколкото в църковното почитане. А сега тази икона символично означава руската култура, която президентът на Русия Владимир Путин принася в жертва на бога на войната

Русия на Путин

В очакване на украинска контраофанзива Русия се опитва да укрепи позициите си не само във военно, но и в мистично отношение. Самолети Росгвардията с иконата на свети Серафим Саровски кръжат над особено уязвими региони. Ермитажът предава на Руската православна църква сребърния кивот с мощите на Александър Невски. Президентът Путин предоставя на църквата безвъзмездното ползване на "Троицата" на Андрей Рубльов.

Още в средата на април руските власти донесоха в окупираните територии на Украйна две копии на иконата на Спас Неръкотворни, чийто оригинал се намира в Главния храм на въоръжените сили. Едното бе оставено в щаба на групировката "Днепър" в Херсонска област, а другото - в щаба на групировката "Восток" в Луганска област. Но тази икона изглежда се оказа слабичка. Със затъването на Русия във война, суеверността на главнокомандващия нараства и той се нуждае от все по-силни амулети.

Защо е това на РПЦ?

В продължение на два дни, на 17 и 18 май, икона на свети Серафим Саровски обикаляше "териториите на Русия, които се намират в зоната на потенциална заплаха от вражески безпилотни летателни апарати" в самолет на Росгвардия и придружена от свещеник Роман Богдасаров. С тази икона през 1904 г. руският император Николай II благославя войниците, заминаващи за Руско-японската война, която Русия скоро губи.

Няколко дни преди това летене директорът на Ермитажа Михаил Пиотровски съобщи за предаването на кивота на Александър Невски на Руската православна църква, като отбелязва, че "днес свещеното значение на паметника е по-важно от неговата художествена ценност". Мощите на светия княз се намират в Александро-Невската лавра, където нищо не пречеше те да бъдат почитани и пред тях да се отправят молитви. А бароковото сребърно надгробие, тежащо 1,5 тона, изработено по времето на императрица Елизавета Петровна, се съхраняваше в Ермитажа. Сега, според Пиотровски, "съединяването на мощите с гробницата на територията на Лаврата придобива особен смисъл".

От гледна точка на православното богословие в начина, по който са оформени мощите на светеца, няма никакъв "особен смисъл". Предаването на кивота можеше да се аргументира с възстановяването на историческият облик на Троицкия събор на Александро-Невската лавра. Но Пиотровски знае към кого са адресирани думите му, той отговаря на очакванията на началството.

Не след дълго се оказа, че президентът Путин е наредил да бъде предадена на РПЦ и най-известната руска икона - "Троицата" на Андрей Рубльов. Дори патриарх Кирил изглежда бе изненадан. Преди това той беше помолил иконата да бъде преместена в Храма на Христос Спасител само за две седмици на празника на Троицата, но в отговор я получи за постоянно, и то от самия президент.

Във всички църковни документи "Троицата" и кивотът на Александър Невски, при цялата им неравноценност, са изредени със запетаи, като пакетна сделка. Патриархът и Синодът пряко свързват пренасянето с необходимостта от засилване на молитвата по време на войната, която те наричат с евфемизъма "трудни времена". В действителност обаче за РПЦ това е по-скоро акт на утвърждаване на властта и силата.

Ако ставаше въпрос за предоставяне на достъп на вярващите до "Троицата" в сакрално пространство, тя просто щеше да бъде преместена в църквата "Свети Николай" в Толмачи, която в същото време е и музейна зала в Третяковската галерия. Там в специален кивот-капсула под надзора на уредниците е изложена иконата на Владимирската Богородица.

Иконата на Рубльов вече е пренасяна няколко пъти в този храм на Петдесетница, но това не предизвикваше никакво вълнение и опашки от вярващи, желаещи да ѝ се поклонят. Така че "молбите на вярващите" като повод за пренасянето на иконата са молби на един въображаем църковен народ, който сякаш е представен от патриарха. В Московската патриаршия не са постъпвали масови молби за желанието в Лаврата непременно да бъде почетен оригиналът на иконата на Рубльов.

За почти година и половина война Руската православна църква демонстрира не само абсолютната си лоялност и идеологическа подкрепа за "специалната операция", но и активното си участие в нея. В енориите сe събира хуманитарна помощ за "нашите момчета", плетат се камуфлажни мрежи, правят окопни свещи, свещеници изпращат мобилизираните във военкоматите в цяла Русия, като раздават иконки и поръсват със светена вода.

Оформи се цяла субкултура на Z-православието - мрежа от канали в Terlegram, телевизионни предавания, кръстни шествия с георгиевски лентички с пеене на "Катюша", червено знаме с лика на Спас Неръкотворния, което се праща заедно с хуманитарната помощ в окупираните територии. Да не говорим за военното духовенство, за свещениците, които отиват на фронта, агитират там, участват в сраженията и загиват.

Свещенослужителите, които рискуват да се изкажат против войната, дори само като заменят думата "победа" с думата "мир" в молитвите си, са подложени на строги публични наказания, включително отнемане на сана им. Протойерей Леонид Калинин просто постави подписа си под протокола на Съвета по реставрация на Третяковската галерия, с който се отказва предаването на "Троицата", защото състоянието ѝ е нестабилно. За това той е отстранен от служение и е лишен от длъжността председател на Експертния съвет за църковно изкуство. А иконата все пак ще отиде в катедралния храм "Христос Спасител" (това се случи вчера - б.р.).

Човек би предположил, че всички тези скъпи подаръци са възнаграждение на църквата за нейната активна подкрепа. Но вероятно това е и аванс, утвърждаване на РПЦ като основен провайдър на чудеса, монополист, на когото е даден най-важният амулет.

Защо й е това на властта?

Носят се много слухове за битовия магизъм като вид религиозност на самия Путин, неговото обкръжение и руския елит като цяло. Започвайки с най-анекдотични - от рода, че Шойгу снабдява Путин с някакви вълшебни корени, че ходят заедно при тайни шамани и че сред чиновниците, включително тези от службите за сигурност, е прието да се подмладяват с бани с рога на северен елен и да се разменят някакви магически чайове и отвари.

Журналисти, които някога са били в кремълския пресцентър, разказват, че било непозволено да се "подрязва опашката" на "началника" (тоест да се пресича траекторията на движение на президента дори там, където той вече е минал), или пък да се стъпва върху сянката му. Говори се, че един от вицепремиерите отлага срещи по съвет на астролог.

Всичко това поотделно може да е вярно само отчасти, а може и да е измислица. Но изобилието от такива характерни слухове в условията на пълна информационна херметичност - това вече е само по себе си доказателство. В Русия се шушука за суеверието и склонността към езотерика на ръководството на страната.

Изглежда, че православните артефакти попадат в същата категория като мараловите рога, а църквата е техен доставчик. През годините на управление на Путин се натрупаха доста псевдорелигиозни ритуали и символи. Всички те са синкретични, използват православен дизайн и лексика, но по своето съдържание водят началото си от езическата ритуалност, която включва не само народни, но и езотерични практики.

Тук може да се припомни как в разгара на пандемията беше осветен зловещият Главен храм на руските въоръжени сили. В описанията му, включително и в официалните, се посочва, че "в пропорциите на храма са закодирани специални смисли". Диаметърът на главния купол е 22,43 метра, защото "Хитлер е подписал акта за капитулация на Германия в 22:43 часа". Височината на храма е 96 метра, защото 960 г. се смята за годината на раждане на равноапостолния княз Владимир. В иконостаса има 48 икони - според броя на месеците на война, като се брои японската война и т.н.

Всичко това са вариации на езотеричната нумерология, която паразитира върху традиционните християнски символи. Дори когато броят на куполите на древните църкви е бил три според броя на лицата на Светата Троица или 12 според броя на апостолите, той е символизирал връзката с небесната реалност, препращайки към евангелските образи, а не е шифровал магически военни победи.

Виж още Нумерология – магията на съвпаденията и какво общо може да има Путин

Не по-малко магическа е и традицията за разнасяне на различни светини из руските градове, която се утвърди в Русия през последните 20 години. Владимир Якунин пренася Свещения огън от Йерусалим в Москва от 2003 г. насам, в навечерието на Великден. Той също така финансира пристигането на Пояса на Богородица, а основателят на "Фосагро" Андрей Гуриев - на мощите на Николай Чудотворец. Около това се изгражда цяла индустрия за поклонение - многочасови опашки, автобуси с поклонници, полеви кухни, ВИП-билети за ръководството. В същото време президентът Путин лично посрещна ковчега с Пояса Богородица на летище Пулково и посети Храма на Христос Спасител, за да види мощите на Николай Чудотворец.

През зимата на 2014 г. православният олигарх Константин Малофеев спонсорира руския гастрол на друга атонска светиня - ковчега с Даровете на влъхвите. В края на януари той неочаквано бе пренесен в Симферопол с частния самолет на Малофеев, придружен от сенатора Дмитрий Саблин и охраняван от Игор Гиркин.

Както по-късно разказва бившият заместник-председател на Кримския съвет на министрите Рустем Темиргалиев именно по време на гастрола на Даровете на влъхвите Малофеев и Саблин са обсъждали с представители на местната власт какво може да се направи, ако Майданът в Киев победи. Златото, тамянът и смирната от най-миролюбивата евангелска коледна история се оказват или прикритие за военно-политическа операция, или са били използвани като талисман за нейната сакрална подкрепа. По-вероятно е да са били и двете.

Половин година след посещението на Даровете на влъхвите в Крим в Донецка област беше свален малайзийският боинг. А на 31 юли, две седмици след катастрофата, президентът Путин провежда специална среща с кмета на Москва Собянин, ректора на Московския архитектурен институт Швидковски и заместник-директора на Кремълските музеи Баталов по един-единствен въпрос - идеята за възстановяване на разрушените от съветската власт Чудовски и Възнесенския манастир в Кремъл. Обещават му, че всичко ще бъде направено, но през 2017 г. директорът на Кремълските музеи Елена Гагарина заяви, че " такива планове няма ". Дали пък това не е бил опит за опрощаване на греха в стил Иван Грозни?

Могат да се посочат още много подобни примери, включително на ниво губернатори. Особено се отличава бившият белгородски губернатор Евгений Савченко, който по време на 30-годишния си мандат превърна Белгород в най-благочестивата област в Русия (дотолкова, че там дори се окачваха на кръстове), първи въведе "Основи на православната култура" в училищата, наложи глоби за псуване, забрани Хелоуин и Свети Валентин, а след това написа окултната книга "Потресение" за срещата си с жена-"боговидица", чрез която общува с Висоцки и Сергий Радонежски и получава съвети за управлението на областта.

Един от вдъхновителите на това "православие на чудесата и светини" - митрополит Тихон Шевкунов, когото наричат "духовника на Путин", но по-скоро може да се говори, че той е в най-близкото обкръжение на президента и на много представители на службите. Книгата му "Несветите светци", която в Русия е продадена в милиони екземпляри и е преведена на десетки езици, се състои от нравоучителни приказки за преките причинно-следствени резултати от магическите действия: ако не получиш Свето причастие, получаваш тухла в челото.

Монахът Диодор (Ларионов) в рецензията си за току-що излязлата "Несветите светци" пише: "Несветите светци" е доказателство за това как суеверието подменя със себе си вярата, създавайки илюзията за духовен живот и съзерцание на тайнствените "пътища Господни", но на практика се превръща в елементарен окултен автогенен тренинг - един вид самовнушение".

Източници разказват, че митрополит Тихон обича да разказва как в началото на декември 1941 г., когато съветските войски започнали контранастъпление край Москва, Сталин уж наредил на един самолет да лети над Москва с Тихвинската икона на Божията майка. В кабинета си в Кремъл той слушал директно случващото се в пилотската кабина и помолил да увеличат звука, защото обичал църковното пеене.

Няма документални доказателства за това, но историята е здраво вкоренена в православно- патриотичния легендариум, а мозайка с този сюжет украсява нумерологичния Главен храм на руските въоръжени сили. Сегашното кръжене в небето с икони вероятно е реконструкция на сталинския "въздушен кръстен ход", който никога не се е състоял.

Символично предаване

И "Троицата", и кивотът на Александър Невски ще бъдат предадени на Руската православна църква, за да "засилят молитвата". В случая с "Троицата" това ще е перформативен акт: предаването на иконата е виртуално. Министерството на културата и Третяковка решават трудна задача: как да задоволят едновременно суеверните нужди на президента преди украинското контранастъпление, властовите амбиции на патриарха, юридическите си интереси и, накрая, физическите потребности на древната икона, за която никой не иска да поеме отговорност, освен тези, от които е отнета.

Снимка: Скрийншот/Telegram

В крайна сметка президентът Путин направи символична жертва - обяви предаването на иконата. Патриархът символично я прие - той обяви навсякъде, че "Троицата" вече принадлежи на Църквата. Тя ще бъде показана в главната църква на страната и ще бъде върната за реставрация поне за една година. А където има година, там са десет. Юридически иконата все още ще принадлежи на държавата, а символично - на църквата.

В същото време в църковните документи и в съобщенията за медиите и иконата, и нейните копия фигурират като "чудотворни". Сякаш "чудотворността" е допълнителен аргумент за легитимиране на правата на Руската православна църква върху всеки артефакт и обосновка на неговата ценност и потенциална ефективност в настоящата политическа ситуация.

Но "Троицата" никога не е била смятана за чудотворна, в църковните календари няма дни за честване на такава икона и няма богослужебни текстове за нея. Тя е била ценна не заради особената молитвена почит към нея или чудотворния си характер, а защото е естетически и чувствен израз на сложната богословска концепция за троичността на единия Бог, визуализация на най-тайнствената християнска догма.

Нейната "сила" бе по-скоро в антисъветския интелигенстски култ, отколкото в специфично църковно почитание. Именно изкуствоведите през ХХ в. обясняват на църквата какво съкровище е пазила векове наред под масивния обков и пластовете на по-късните записи. Именно те са я открили, разчистили, изложиха в музея и я определиха като шедьовър на световната живопис. Андрей Тарковски във финала на своя черно-бял филм "Андрей Рубльов" показва в продължение на няколко минути цветната "Троица" като алегория на една ярка и вечна духовна реалност. И сега тази икона символично означава руската култура, която президентът принася в жертва на бога на войната.

ИЗБРАНО