Проф. Иван Илчев пред Dir.bg за Македонския въпрос: Нямаме морков, който да размахаме пред магарето

Смешно е да се очаква резултат за 6 месеца, казва историкът, който е член на Българо-македонската комисия

09:06 | 22 декември 2021 | Автор : Рая Георгиева 66 12250 Снимка: Булфото

Чл. кор. проф. д.и.н. Иван Илчев е преподавател по Съвременна балканска история в Софийския университет. Бивш негов ректор два мандата. Бил е и декан на Историческия факултет. През годините е бил гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Колумбус САЩ и Мерилендския държавен университет, САЩ, както и в Центъра Уудроу Уилсън, Вашингтон, САЩ. Гост-професор и в Университета на Чиба, Япония. Автор е на книгите "По на Запад, най на Запад - Япония. Писма на един гайджин", "България и Антантата през Първата световна война", съавтор на учебници по история, както и впечатляващия двутомник-история на България, наречена "Розата на Балканите", която обаче разчупва стереотипа на скучния академичен стил. Историкът е член и на смесената Българо-македонска комисия, която трябваше да изчисти спорните исторически въпроси, но все още цикли не по българска вина.

Македонският въпрос

- Проф. Илчев, днес бихте ли повторили думите си, случайно изскочили зад кадър в ефир за това "какви нищожества ни управляват", или вече не са валидни?

- Ами сега засега имам надежди, но свидетелства за дейност все още нямаме. Нека да говорим за това след 6 месеца.

- Три парламентарни избора и един президентски, общо четири пъти хората ходиха до урните - има ли аналози в недалечната ни история?

- Не, толкова избори няма не е имало. Има по времето на земеделците, в края на Първата световна война, там, ако не се лъжа, бяха три избора, а сега са четири. Но това не е толкова страшно. Швейцарците имат много избори през годината, Германия - в отделните провинции има такива избори, така че не е нещо страшно. Въпросът е резултатът дали ще бъде положителен, или не.

- Какво се случи с "Розата на Балканите" - прецъфтяла ли е вече, изсъхна ли, или се очертава нови пъпчици да пробият?

- Не знам дали сте ходили по розовите полета сега, в тези месеци. Ако погледнете маслодайните рози, ще видите, че те в момента са едни пръчки, на които им казват главни - черни, почернели. А напролет от тях излизат ухайни рози. Така че пак се връщам на надеждата, че нещата ще се променят.

- Има място за надежда винаги, особено в края на старата година пред прага на новата, но и тогава се очертава Северна Македония да е гореща тема. Какъв е полезният ни ход на този етап?

- Казал съм го преди години, когато станах член на Българо-македонската комисия - че всъщност трябва да гледаме в бъдещето. Не да слушаме за какво спорят историците, а да се подготви програма за 10,15,20 години напред. За съжаление, абсолютно нищо от това, което предложих, не се случи. Между другото, аз бях казал повечето от нещата, които сега премиерът говори по повод подготвената програма, която трябва да се подпише със Северна Македония. Тя беше изложена пред нас, като комисия, още през лятото. Но моят въпрос тогава беше какво ще накара Северна Македония, след като подпише един такъв договор, да го изпълнява? Тя е подписала и Договора за добросъседство и приятелство, но не го изпълнява. Тоест, ние нямаме никакъв механизъм за контрол...

- ...каквито и колкото си искаме договори да подписваме.

- Точно така. В икономически план казват - да, ще направим магистралата, ще направим жп линията към Гюешево. Проблемът е, че Северна Македония няма вопиюща нужда от тези магистрали. Нейната търговия, тя е исторически оформена, е насочена към долината на река Морава в Белград и оттам към Централна Европа, и на юг - към Солун. Какво ще ги накара да тръгнат към Бургас, примерно, и от Бургас да отидат в крупния търговски център Поти или Симферопол, или да кажем Николаев! Това, което искам да кажа, е, че докато Егейско море отваря за Северна Македония цяла Европа, пътят към Черно море не им дава почти нищо в икономически смисъл, а това са двете магистрали, за които говорим. Тоест, ние нямаме морков, който да размахаме пред носа на магарето, а тъй като сме и член на Европейския съюз, не можем да си позволим да използваме и магарешки трън.

- Не е ли парадокс това - ние сме член на ЕС, а сме по-притиснати до стената, докато кандидатката е по-привилегирована?

- Още преди три години нещата, които предлагах, бяха насочени в тази посока - на постепенни стъпки. Не може да се очаква резултат, както сега очаква министър-председателят, в рамките на 6 месеца. Това за мен е смешно. Още тогава предлагат неща, които да станат след няколко години и евентуално ще ни позволят да запознаем ЕС с нашата позиция. Сега се съчетават две неща - натиск на ЕС и натиск на Франция, която никога, повтарям - никога, не е реагирала в полза на България.

- Как да действат в тази ситуация политиците ни, ако са отговорни държавници?

- Политиците трябва да определят кои са непосредствените тактически задачи и на какви стратегически задачи залагат. Аз лично, за момента, не виждам стратегически задачи. Те искат някакви резултати, които, колкото се може по-скоро да размахат в очите на общественото мнение, за да действат в посоката, в която се иска.

- Ако така лесно се съгласим в рамките на 6 месеца и заговорим за прагматичните цели, инфраструктурните, пък някак замълчим за историята, очаквате ли да реагират хората, макар че българинът не се вдига много лесно?

- Още преди три години бях предложил няколко неща - първо, да се отпуснат в рамките на МОН, специални, целеви стипендии за млади учени от Европа, които да пишат дисертации по Македонския въпрос. Другото предложение беше правителството да подпомогне голяма научна организация, като БАН или Софийския университет, да направи голяма международна конференция по темата. Вие спомняте ли си такава международна конференция по Македонския въпрос в България? Не. Ами тогава как очакваме да ни разбират.

Бях предложил да се отпуснат пари за младежки лагери, на които да се канят млади хора, интересуващи се от историята, културата и междувременно да ги запознаваме с нашите позиции по Македонския въпрос. Нашият език е "език, свещен на нашите деди", красив език, на който, за съжаление, никой освен нас не говори. Бях предложил още преди три години да се отпуснат към Фонд "Научни изследвания" неголеми суми - до 50-100 000 лева за преводи на английски език, но истински английски език, не този, на който ние превеждаме и издаваме книги, и да се плати на авторитетно западно издателство да издаде наши книги по Македонския въпрос. Казвам авторитетно западно издателство, защото, например, книги, издадени от СУ или издателстото на БАН, те не са авторитетни в Европа, колкото и да ми е неприятно да го кажа.

- Казвате, че пак ние сме си виновни, защото не сме обяснявали на света нашата кауза?

- Реално погледнато ние сме си виновни. И под "ние" не разбирам сегашните или предишните управници само. Още в началото на века, когато един от нашите политици дава сравнително детайлизиран план за пропаганда в Европа, министър-председателят тогава го срязва и казва: "Нашата кауза е дотолкова права, щото не се нуждае от защита". Проблемът е, че се нуждае. До края на Първата световна война българите са изключително ентусиазирани като цяло за Македония и обединението с нея. След разгрома във войните 1918 г. Македонският въпрос минава на втори план, а това, което се случва в България, това е разцеплението в Македонското национално-освободително движение. Неговите дейци се стрелят иззад ъглите, избиват се и това внушава на много българи отвращение към Македонския въпрос. Постепенно ентусиазмът намалява.

- Мирише ли Ви на война, този път съвсем близо до нашата територия, или сме свидетели само на дрънкане на оръжия? Имам предвид напрежението НАТО-Русия?

- Мисля, че по-скоро е въпрос на дрънкане на оръжия, защото не може да се сравни остротата на кризата, да кажем, с тази на Карибската криза през 1962 г., когато светът е на една крачка от световна война. Но това, което винаги съм казвал, е, че за мен е изключително важно Европейският съюз да остане една сплотена група държави, ако е възможно, дори с обща армия. Само една обединена и сплотена Европа може да представлява равностоен контрагент във всички разговори със САЩ, с Русия, с Китай и с надигащи глава нови световни сили от рода на Индонезия, Иран, Бразилия.

- Сега се заговори, че НАТО ще иска да разположи до 1500 войници на наша територия. Ние какъв ход имаме?

- Колкото и да ми е неприятно да го кажа, тъй като не съм привърженик на обвързването на България, но страната ни е подписала договор с НАТО, станала е негов член и има право да яде узрели, дъхави праскови, но, когато се наложи, трябва да яде и кисело грозде. Въпросът е нашите управници да проведат преговори, които да осигурят възможно най-добри условия за България. Освен това Черно море не е основен център на противоречията, той е изместен по на изток, към Кавказ. Неслучайно Русия имаше толкова активна роля във войната миналата година между Азърбайджан и Армения, към Иран, към западните граници на Китай.

- Но заплахите на САЩ към Русия в момента са заради Украйна.

- Това е въпрос на психически натрупвания. Русия на Путин не може да приеме, че Украйна не е в орбитата на нейната политика, а това е голяма държава, за разлика от Естония, Литва и Латвия, които са малки държави, въпреки че не са в сферата на руската политика. САЩ съвсем правилно не искат една чужда сила да им натрапва какъв да бъде военно-политическият съюз, в който те действат. Тоест, много е трудно САЩ да приемат искания на Русия, дори и за някакъв неутралитет на Украйна между двата блока.

- Да се върнем у нас. Образованието - в клопката на дигитализацията, COVID-сертификатите, неваксинираните учители и като че ли, през последните години, като заговорим за реформи в тази сфера, се свеждат до поредното повишение на учителските заплати?

- Що се отнася до онлайн обучението, аз бях един от малкото, които от самото начало бяха твърдо против него. И мотивите ми са разностранни. На първо място - това образование не е осигурено откъм нормативна база. Тоест, ние нямаме нормативна база. Няма върху какво да посочим, че дипломите, които се получат с онлайн обучение, ще бъдат законни. По мое мнение - трудно могат да бъдат обявени за законни. Просто защото онлайн програмите не са минали одобрението на Агенцията по оценка и акредитация. А по закон те трябва да са минали оттам, за да могат да се прилагат във висшите училища. На второ място, нещо, което е изключително важно за мен - удара, който нанесе онлайн обучението върху социалната мрежа на обществото.

При мен има една група студенти, които се интересуват много от балканска история и основаха клуб "Балканика". Те искаха да направят през декември някакво празненство за студентите, което очевидно обаче, няма да стане, и те ми казаха, и ми писаха: "Проф. Илчев, ние сме студенти трета година, а не познаваме колегите си". А това е изключително важно, особено в едно общество, като нашето, което се тресе от противоречия в момента. Изключително важно е младото поколение да има контакти, да има изградена позиция и да могат да я защитават.

- А имате ли надежда в младото поколение, че са по-добри българи от нас, или са по-глобално настроени?

- Аз никога не съм ги подреждал като най-българин, по-българин и българин на стълбицата. Това, което за мен е важно, е, че сред младите има достатъчно много хора, които четат, които се интересуват от важните неща, които ме заливат с въпроси. На някого ще му се стори, че е малко, но, както добре знаете - за да направите хубава питка, слагате едно малко парченце мая, за да бухне. Та, тези хора, които четат и които се интересуват, според мен, са маята на бъдещото общество в България.

ИЗБРАНО