Трима шефове на институции да се борят за премиер, ако кабинетът е служебен - това е едно от предложенията за промени в Конституцията, подготвяни от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.
В последния работен ден на парламента преди ваканцията стана ясно, че промените вече са готови. Очаква се до края на деня да бъдат внесени в деловото на парламента, а под тях да има положени минимум 166 подписа (при 69 депутати от ГЕРБ, 62-ма от ПП-ДБ и 35 от ДПС).
Самият председател на ДПС Мустафа Карадайъ обяви на брифинг в столичния хотел "Рамада", че партията му ще участва във внасянето на предложения за промени в Конституцията. "Това, което категорично мога да заявя към настоящия момент, е, че имаме уверението, че ПГ на ГЕРБ-СДС, ПГ на ПП-ДБ и ПГ на ДПС ще се разпишат под предложенията, които да се внесат в деловодството на Народното събрание", подчерта Карадайъ.
Попитан по коя писта ще бъдат приети измененията, той заяви, че това зависи и от другите парламентарни групи, които евентуално биха подкрепили промените.
Една от готвените промени е при паднало правителство президентът да посочва служебен премиер, но да бъде ограничен в избора си между председателите на отиващия си парламент, на ВКС и на Българската народна банка.
"Ако не може да се състави редовно правителство и се отива на предсрочни избори, президентът ще може да избере между три лица - председателят на отиващия си парламент, на БНБ или ВКС, да избере един от тримата, който да посочи за свой кандидат за премиер", каза Атанас Атанасов от ПП-ДБ по-рано пред bTV.
Посоченият за премиер сам да назначава министрите си, а не президентът, гласят част от идеите.
"Засега не сме видели проект. Бяха оповестени идеи, които меко казано будят недоумение. Над половината българи имат положителна оценка за служебните кабинети от последните две години. Нагнетяване на напрежение срещу тях е мотивирано субективно в обществото. Има взрив на възмущение, особено за 3 март", коментира председателят на стратегическия съвет при президента Александър Маринов.
Мненията на експерти
"Много важно е предложението за промяната на статута на служебните правителства, защото очевидно има сериозен проблем с него. Той застрашава парламентарната република. Президентът концентрира по едноличен и безконтролен начин цялата власт, и то за сериозни периоди от време. Това е недопустимо и нелегитимно от гледна точка на политическото устройство", коментира политологът проф. Огнян Минчев пред NOVA.
Пред БНТ конституционният съдия Янаки Стоилов каза, че при загуба на доверие към редовен кабинет е оправдано да се засилва ролята на държавния глава, който поема за определен период управлението на страната чрез служебното правителство, което да организира предсрочни избори.
Преподавателят по конституционно право проф. Екатерина Михайлова, която заема място в експертния съвет на Комисията по конституционни въпроси, коментира преди дни пред bTV, че спецификата на нашия модел до момента е, че има едно правителство, назначено от президент, без с никого да е съобразено и абсолютно безконтролно, изключвам от страна на президента. "Това е големият проблем, ние сме парламентарно управление", заяви още тя.
"През последните две години доминираха служебни правителства, това предизвика ревност в политиците. Ако правителство е претърпяло вот на недоверие, не е правилно да стане служебно, това противоречи на логиката", коментира пред NOVA специалистът по конституционно право доц. Наталия Киселова.
Какво още остава и какво отпада?
Остава идеята за съдебна реформа в пълен обем и ограничаване на пълномощията на главния прокурор, както и идеята за 24 май като национален празник. Отпада обаче намерението за ограничение до два мандата на кметовете. ГЕРБ и ДПС се обявиха категорично против нея.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}